Дейвид Скар е диригент на турнето на “Йохан Щраус Виртуозен Оркестра”, който ще гостува в България в началото на август. Престижният оркестър ще изнесе концерти в 6 града по повод 200-годишнината от рождението на Краля на валса.
– Дирижирате елитния оркестър “Йохан Щраус Виртуозен Оркестра” по време на концертите в България. Какво ви вдъхновява в работата с музикантите?
– Развълнуван съм и очаквам с нетърпение да дойда на турне в България с “Йохан Щраус Виртуозен Оркестра”. Не съм бил там от няколко години, така че е чудесно да се върна отново. Работата с оркестъра е вдъхновяваща, защото това са прекрасни, добре образовани, опитни виенски музиканти. Те познават добре музиката на Щраус – отвътре и отвън. Съпреживяват я ден след ден. Обичам да работя с тях.
– Как се изгражда доверие и синхрон с различните оркестри, които дирижирате?
– Винаги съм започвал с нагласата, че трябва да изградя добра атмосфера. Постига се, като уважаваме музикантите, с които работим. Всички те са изключително висококвалифицирани хора, с дългогодишно обучение. Както и аз. Не съм по-добър от тях. Всички те са равни и моята задача е да ги обединя, да ги присъединя, да им дам усещането за обща цел. Искаме да представим музиката възможно най-красиво и най-добре. Мисля, че това е начинът, по който печеля и се радвам на уважението на музикантите и създавам правилната атмосфера, доверие и хармония.
И също така е много важно като диригент винаги да си подготвен, да познаваш своята част от музиката. Всички имаме лоши дни, аз също съм имал много трудни моменти. Ако диригентите не са подготвени, музикантите разбират веднага.
– Преподавали сте на млади музиканти – какво е най-важното, което се стремите да предадете на новото поколение диригенти?
Обучавал съм много ученици по различни предмети, разбира се, и на дирижиране. Мисля, че най-важното нещо, което трябва да предадем, е да бъдем честни музиканти. Ние не сме тук, да дирижираме заради егото си, да бъдем герои и велики богове или каквото и да е. Когато подготвяте музиката, трябва да бъдете честни относно посланието ѝ. Като диригент трябва да уважавате музиката, която имате честта да подготвите и представите на публиката. – Това е може би най-важното нещо – да бъдеш честен с музиката и със себе си.
– Какво е специалното в музиката на Йохан Щраус-син за вас?
– Той обхваща много красиви аспекти в музиката, формирайки характери, създавайки атмосфера, дълбоки или безгрижни емоции. Музиката му често е и забавна, както за музикантите, така и за публиката. Може би повече от много други композитори, той успява да предаде толкова голямо разнообразие от настроения и чувства. И затова творчеството му е толкова специално за мен. Във Виена съм от около 30 години, и това е нещо, което сега е в кръвта ми. Когато става въпрос за музиката на Йохан Щраус, се смятам почти изцяло за виенчанин.
– А кое негово произведение ви докосва най-дълбоко?
– В семейството ми имахме традиция всяка година на 31 декември да гледаме оперетата “Прилепът” във Виенската опера. Най-трогателна за мен е прекрасната сцена с целия актьорски състав, който пее “Братя и сестри”. Тази част носи и дълбоко послание за връзката между народите по света, за това, че всички ние сме братя и сестри. Усещам музиката невероятно дълбока, красива и емоционална, без значение колко често съм я свирил, дирижирал или слушал.
– Смятате ли, че музиката на Щраус-син звучи актуално днес и защо?
– Мисля, че музиката е вечна. Няма значение дали е Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт. Вероятно музиката на Йохан Щраус-син ще остане актуална векове наред. Заради начина, по който я е писал, и това, което е давал чрез нея на публиката си – голяма част от нея е била, да не забравяме, и танцувална музика. Навършват се 200 години от рождението му и ние все още свирим творбите му по целия свят. Те носят послание за красота, грижа, чар, грация, елегантност. Да слушаш прекрасно изпълнение на Щраус, може само да те възвиси и мисля, че това го прави вечен. Не спира да бъде красиво и никога няма да спре.
– Има ли разлика в начина, по който публиката възприема Щраус в Европа, Южна Африка или Австралия?
– Не. Това е така, защото вярвам, че цялата публика се наслаждава на хубавата музика и Щраус е обичан навсякъде. Музиката на Йохан Щраус-син и на братята му, Йозеф и Едуард Щраус, е обичана по целия свят. Винаги е било така, винаги ще бъде така. Реакцията на публиката към едни и същи произведения, изпълнявани в различни страни, като цяло е винаги една и съща. Имах щастието да свиря Щраус по целия свят – в Англия, Испания, Германия, Румъния, България, Южна Африка, Австралия и в Австрия, разбира се. Ако музиката говори и хората са отворени за това, няма значение къде сме.
– Какво бихте искали да почувства българската публика след последния акорд на концерта?
– Бих искал да знам, че хората се чувстват въодушевени, развълнувани, че си тръгват усмихнати и щастливи, с чувството, че не само са били забавлявани, но и ободрени от красивата музика на Йохан Щраус. Най-важното е да си се издигнал и да се прибереш у дома като докоснат човек.
Визитка:
Роде
Оттогава Скар дирижира оркестри, хорове и камерни музикални ансамбли, като се концентрира върху симфоничен репертоар, опери и хорови композиции.
Дирижирал е продукции в Испания, Португалия, Словакия, Южна Африка и Австралия (Опера в Сидни), режисира редица световни премиери и записва произведения за Австрийското радио, Южноафриканското радио и др.
От 2002 до 2007 г. заема длъжността професор и ръководител на Музикалния отдел на Университета Родс, Греъмстаун, Южна Африк а.
През 2009 г. се завръща във Виена, където е диригент на Оркестъра на двореца Шьонбрун.
Къде няма да има ток
