Осем десетилетия в околностите на Козаревец съществуват ями, масови гробове, пълни с костите на избитите в региона по времето на Народния съд и установяването на комунистическата диктатура. Хората от селото знаят за тези зловещи места и в началото на 90-те години, след падането на режима на Тодор Живков, някой от местните дори са ходили там и са правили неофициално разкопки. Според слуховете, в една от ямите наред с другите скелети на избитите без съд и присъда обявени за „врагове на народа“, най-отгоре имало скелет, облечен в свещенически одежди. За това разказаха Венелин Иванов, председател на комитета „Сава Муткуров“ и историците Явор Генов, учител, и д-р Емил Врежаков. Въпреки, че вече 35 години в България тоталитарна диктатура няма, но по неизвестни причини все още не се е предприело разкопаването и проучването на тези масови гробове, които могат да дадат информация за хода на червения терор в региона. Сега от Комитета „Сава Муткуров“ ще се опитат да инициират подобни действия.
Председателят на комитета Венелин Иванов съобщи още, че от направените досега проучвания са установени имената на 273 жертви на Народния съд от региона. Сред тях са както осъдените на смърт от този военен трибунал, така и убитите без съда и присъда, и обявените за безследно изчезнали, повечето от които също са убити, но преди това. По-голямата част от убитите и тук, както и в цяла България, са цвета на местното население. Сред тях има генерали, депутати, кметове, търговци, предприемачи, индустриалци, интелектуалци и свещеници. Обвиненията срещу тях са еднотипни: че са врагове на народната власт и че с действията си са помагали за вкарването на България на страната на фашистите, срещу „братския“ Съветския съюз. Трудно е да се изброят имената на всичките 273 убити местни личности, но сред тях могат да бъдат споменати някои от най-изявените. Димитър Раев, бивш кмет на Търново, съдействал много за изграждане на инфраструктурата на старата столица. По негово време са построени Военния клуб и Художествената галерия. Организирани са и масови граждански акции по залесяването на града. Друг от убитите от комунистите виден търновски кмет е Димитър Йорданов, който след националните катастрофи полага всички усилия за изграждането на Търново като един модерен град. По негово време е извършена електрификацията на града и е възродена индустрията. От народните представители от областта може да бъде споменат Филип Махмудиев, със заслуга за спасяването на българските евреи от депортации във фашистките лагери на смъртта. Няма как да бъдат отминати и някои от родените в Търново генерали. Теодосий Даскалов внук на Бачо Киро, министър на войната в периода 1938-1942, Рашко Атанасов – вътрешен министър през 1935 г., председател на Българския олимпийски комитет и председател на Съюз „Юнак“, както и ген. Атанас Стефанов – командир на Четвърта армия през Втората световна война. Ген. Стефанов не е екзекутиран с присъда от Народния съд. Той е застрелян в гръб на 12 септември 1944 г. от партизанката Митка Гръбчева. Това обаче не пречи половин година по-късно Плевенският състав на Народния съд да осъди вече мъртвият ген. Стефанов задочно на смърт, а имуществото му два бъде отнето в полза на държавата.
Специално внимание заслужават убитите от Народния съд свещеници. Едва ли някой може да каже с какво те са допринесли за присъединяването на България на страната на Хитлер, но това не пречи на комунистите да предприемат повсеместното им изтребление. Свещеникът Рафаил Раев от Стражица е заровен жив в яма. Малко преди да бъде арестуван той пророчески споделя за намеренията на новите управляващи: „Целта сега е да се разедини народа и да се разгромят националните стремежи и идеали.“ Сред екзекутираните търговци трябва да бъде отбелязано името на Панталей Давидов, производител на лимонада, който е убит като враг на народа. А по-късно 15-годишният му син е обесен за саботаж срещу народната власт. Могат да бъдат изредени и десетки други имена на жертви на Народния съд от региона.
По повод 80 години от издаването на смъртните присъди от Втори състав на Народния съд, който осъжда на смърт бившите царски министри и депутати, и в памет на всички загинали, комитетът „Сава Муткуров“ представи пред Факултета по изобразителни изкуства тематична изложба под наслов „Памет за жертвите на Народния съд и комунистическия терор от Велико Търново и региона“. На изложбените панта са изписани 273 имена на екзекутирани, както и снимков и биографичен материал за най-изявените от тях.
Председателят на комитета Венелин Иванов сподели също, че продължава да се работи активно и по изграждането на Зеления паметник в парк „Дружба“, като там бъде обособено едно място на народната памет за всички загинали през времето на почти половинвековното комунистическо управление.
Иван ГЕОРГИЕВ