Чудотворни икони на Божията майка лекуват и сбъдват желания в Божии храмове в региона.
В църквата “Успение Богородично” в Арбанаси се пази чудотворната икона на Божията майка, известна като “Св. Богородица Троеручица”. Нарича се така, защото на нея Девата е изобразена с три ръце. Като третата ръка не е част от изрисуваното изображение, а е направена от метал, най-често от сребро, а понякога и от злато.

Каква е причината за появата на тази трета ръка? Според едно от обясненията на светите отци трите ръце символизирали Триединството: Бог Отец, Син и Светия Дух. Това обаче звучи не особено убедително. Според предание от IX век, запазено до наши дни в богословските книги, в онова време живял един праведен богоотдаден служител, сириецът Йоан Дамаскин. Той произхождал от знатен род и бил на служба в двора на арабския халиф. Враговете на Йоан обаче му завидели за близките отношения с халифа и го наклеветили, че поддържа тайни връзки с императора на Византия и го приканва да нападне и да превземе халифата. Разгневен халифът заповядал да отсекат ръката на Йоан Дамаскин. Оклеветеният все пак успял да измоли да му дадат отсечената ръка. С нея той прекарал дълги часове в молитви пред иконата на Богородица. И накрая чудото се случило, ръката му отново зараснала на мястото си. Йоан Дамаскин бил провъзгласен за светец, а оттогава отсечената му ръка започнала да се появява изобразена върху иконите на Божията майка. Дълго време официалната православна църква опитвала да се бори с тази трета ръка, която не била според нейните канони. Накрая светите отци били принудени да вдигнат ръце и да се примирят с третата ръка на Божията майка.
Една от тези икони на Св. Богородица Троеручица е и тази от арбанашката църква, носеща името на Божията майка. Историята на създаването ѝ и перипетиите на иконата са изключително интересни. Според легендата Божията майка се явила един ден на иконописец монах от Атон и му казала да нарисува нейна икона, която да отнесе и подари на манастир в българската столица Търновград. Монахът изпълнява старателно Божията повеля. В арбанашкия манастир иконата е до превземането на столицата от османците, когато внезапно изчезва. Около 1680 г. едно местно овчарче, прибирайки се със стадото си от паша, внезапно чуло изпод земята женски плач. Силно изплашено, момчето се върнало в селото и разказало на хората за случилото се. Селяните отишли на мястото и сами чули тайнствения женски плач, носещ се под земята. След като разкопали, те извадили оттам чудотворната икона на Света Богородица, която нарекли Плачещата. Хората прибрали иконата, а когато години по-късно манастирът и църквата към него били възстановени, иконата била пренесена и поставена там. През 1798 г. при едно от опожаряванията на Арбанаси Божията обител била погълната в пламъците, като оцеляла единствено чудотворната икона. Днес тази икона се пази като най-святата реликва в арбанашката църква, носеща името на Божията майка. Според поверията и легендите тя лекува главно безплодие при жените, но помагала също и на проблеми с очите, стомашни и нервни заболявания. Единственото условие е човекът, който иска помощ от Божията майка, да е вярващ и да пристъпва към иконата и с добри намерения и помисли. Иконата е обкована със сребро, като обковът е направен по-късно от местен търговец, чието дете било спасено от Божията майка. Всяка година на храмовия празник през лятото тук идват стотици хора от цялата страна да се поклонят пред чудотворната икона и да измолят здраве за себе си и близките си от Божията майка.

И докато чудотворната Богородица в едноименната църква е добре позната, то малцина вероятно знаят, че в Арбанаси има и още една чудотворна икона на Божията майка – в манастира “Свети Никола” под бившата резиденция на Тодор Живков. Според поверието търсещият помощ трябва да залепи монета върху изображението на Божията майка. Ако монетата остане залепена, значи молбата му е чута от Богородица. Ако обаче падне, значи молещият се не е дошъл тук с дълбока вяра или има натрупани много грехове заради което му се пращат и изпитанията и болестите. За съжаление, за произхода на тази втора чудотворна икона не се знае нищо. Смята се, че тя лекува безплодие и женски заболявания, както и че изпълнява желания.

Чудотворна икона на Света Богородица има и в намиращия се край Свищов манастир “Покров Богородичен”. За нея също има запазени не една и две легенди. Според тях в далечните години на турското иго богат бей имал жена, която била сляпа и не можела да зачене. Къде ли не водил беят ханъмата, по врачки и ходжи, но никой не могъл да и помогне. Тогава един ден българин го посъветвал да заведе сляпата в манастира “Покров Богородичен”, да се помоли пред иконата на Божията майка и след това да измие очите си с вода от лековитото аязмо. Като мюсюлманин беят не давал и дума да се издума жена му да прекрачи прага на гяурски храм, но самата тя паднала на колене пред него и го помолила да и позволи да опита и този начин да се излекува. Накрая агата кандисал и завел сляпата в манастира. И чудото се случило. След като се помолила пред иконата на Света Богородица и измила очите си с водата от аязмото, ханъмата прогледнала. А няколко месеца по-късно и заченала и родила здраво и право дете. В знак на признателност беят дал пари да бъде направен златен обков на чудотворната икона.

С иконата от Свищов е свързана и друга една легенда. След като се разчуло за нейното чудотворство, в манастира дошла туркиня уж да се лекува. Тайно от монасите обаче тя отчупила златното кутре от изображението на Света Богородица, скрила го в дрехите си и си тръгнала. След време туркинята забременяла, но детето се родило без пръсти на едната ръка. Това било възмездието на Божията майка за оскверняването на иконата ѝ. Крадлата била посъветвана от съседи благочестиви християнки да върне обратно в манастира откраднатия пръст. Тя го сторила и скоро след това на детето по чудотворен начин пораснали липсващите пръсти. Но без кутрето. То трябвало да напомня на майката за сторения грях и богохулство. Заради тази случка иконата от манастира “Покров Богородичен” е известна още и като Богородица със счупения пръст. Всъщност историята с откраднатия пръст има и продължение в съвремието. Преди години румънка също откраднала кутрета на Божията майка. Жената била баячка и била недоволна от това, че хората вместо да ходят при нея, се кланяли на чудотворното изображение. На връщане от Свищов, лодката в която пътувала крадлата със скрития в чантата и пръст, се разцепила и тя се удавила. Доста по-късно жена от Варна, на която Богородица помогнала в труден момент, дала средства за направата на нов пръст на мястото на откраднатия от врачката. Що се отнася до аязмото в двора на манастира се смята, че водата от него помага за лечение на много болести: очни сърдечно-съдови, бъбречни, нервни, стомашни. Според историците за тази лековита вода са знаели още древните римляни, които са населявали намиращия се в близост античен град Нове.

Преди 20 години Свищов се сдоби и с още една чудотворна икона. Това стана след като бившият депутат Лъчезар Тошев дари на местния манастир “Св. св. Петър и Павел” копие на иконата на “Св. Богородица Скоропослушница”, намираща се в стария средновековен манастир Дохиар на Света гора Атонска. Копието на чудотворната икона е изработено върху плат от самите монаси от братството на манастира Дохиар.

Според историческите извори по времето, когато Търново е бил столица на Второто българско царство, в местните храмове е имало голямо количество мощи и чудотворни икони на различни светци. След превземането на града от османците обаче повечето от тях изчезнали и никой не знае дали са били унищожени от нападателите, или са били изнесени тайно извън пределите на българските земи. А може би са били заровени от тогавашните монаси под земята и сега чакат да дойде отново времето да бъдат намерени и поставени където им е мястото – в църковните олтари.
Иван ГЕОРГИЕВ