Капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер предсказва как ще убият Христо Ботев, твърди изследователят Николай Иванов. В най-новата си книга той разкрива нови любопитни тайни и неизвестни факти около живота, делото и смъртта на войводата.

В спомените си, отпечатани в списание “Златорог”, Енглендер споделя как Ботев впечатлявал отдалеч околните с вида си на въстанически ръководител. Капитанът описва подробно мундира му “със златни ширити на униформата със шарф и калпак”. Ширити, но не златни, а сини, имало и по униформите на четниците и това според капитана ги правело удобна мишена за неприятелските куршуми. “Тези ширити бяха непрактично нещо и аз се надявах, че Ботйов ще ги унищожи преди битката”, споделя капитанът. Ботев обаче не премахва красивите, но издаващи ги отдалеч ширити от униформите – своята и на момчетата си. И както е ясно от историята, именно това става причина и за смъртта му. Казаното от Енглендер се покрива напълно и с фактите от доклада на черкезина, който е изпратен на разузнаване и който се хвали, че е убил Ботев. Той разказва, че по бляскавата униформа разпознал в него командира на комитите и го застрелял. Разказът на този черкезин на име Мустафа е предаден половин век по-късно, през 1934 г., от овчаря Петър Мазнов: “Черкезино-разузнавател се бил приближил доста близо до една група комити. Скришом черкезино се прицелил у един от комитите, по който имало разни работи, бамбашка от другите комити, от което черкезино се досетил, че може това да е бинбашията – войводата на комитите и се прицелил.”

Ролята на капитан Дагоберт Енглендер в историята около похода на четата на Христо Ботев не се изчерпва само със срещата между двамата на палубата на парахода. След като четата вече е слязла на Козлодуйския бряг капитанът е дал 2 часа възможност на четата да успее да се отдалечи от брега и да навлезе в българските земи. А когато е привикан на разпит от османските власти, той не разказва цялата истина около завземането на кораба му от българските въстаници.

Всички българи знаят, че четата на Христо Ботев се придвижва до българския бряг с парахода “Радецки”. Малко обаче се знае за самия кораб, за това как Ботев стига до идеята за завземането на плавателния съд и защо се спира точно на този. В книгата си Николай Иванов разкрива и тези изключително любопитни моменти. Самата идея за пленяването на параход не е откритие на самия Ботев. Според Захари Стоянов такъв план са имали 20 емигранти в Румъния и Сърбия, които уж го били споделили с поета. В действителност такъв случай има от 1841 г., когато Ангел войвода завладява плавателен съд в Мраморно море. Но и това не е единственият подобен случай. През 1857 г. Раковски съобщава за група италиански революционери, водени от някой си Карло Пизакане, които завладяват кораба “Калиакра”. А през 1864 г. полски въстаници срещу Руската империя пленяват гръцки кораб. Така че традиция в това революционери да пленяват плавателни средства до 1876 г. е имало. Защо обаче Ботев се спира именно на парахода “Радецки”?
В тези години, освен него, по Дунав са плавали и други австрийски пътнически параходи – “Германия”, “София”, “Елизабет” и “Теготов”. По това време авторитетът на Австрия е бил накърнен сред българската емиграция след случая с трагичната смърт на двама български революционери на “Германия” през 1867 г.. Другата възможна причина е, че избраният от него параход носи името на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки, който е със славянски произход. Има обаче и нещо изключително любопитно. Преди да се качи с четата на парахода в един от броевете на издавания от него вестник “Тъпан” е пусната карикатура, озаглавена “Идването на новия управител в Русчук”, рисувана от Хенрик Дембицки. На заден план е нарисуван параход, на който се чете надписът “Радецки”. Оказва се обаче, че и това също има своята предистория, за която историкът Николай Иванов разказва: “През нощта на 11 срещу 12 юни 1868 г. при плаване по Дунава от Видин към Русчук става катастрофа между “Радецки” и турския параход “Сияре”. Това едва не довежда до дипломатически скандал между Австрия, Турция и Франция, тъй като се оказва, че по това време в района е бил и френският император Наполеон, връщащ се от официално посещение в Цариград. По повод инцидента във вестник “Дунав” се съобщава, че капитанът на “Радецки” Дагоберт Енглендер, вече е потопил няколко турски гемии. Редакторът на вестника Стоил Попов коментира, че описаният инцидент е станал или по невнимание, или от ненавист на капитана към Османската империя. Този коментар може би е направил впечатление на Ботев и той е решил да се довери на капитан Енглендер, че няма да предаде него и четата му на турските власти. И се оказва прав. Защото в тази ситуация, в която четниците се поставят, капитанът на парахода спокойно би могъл да откаже да ги остави на българския бряг и да ги предаде право в ръцете на османците. Но това не се случва благодарение не само на капитана, но и на хората от неговия екипаж. Оказва се, че повече от членовете на екипажа на “Радецки” са славяни и идеята за освобождението на България не им е чужда.

Всички знаят какво се случва на “Радецки” през май 1876 г. Какво се случва по-късно обаче със самия параход? През 1913 г. корабът е изваден от употреба, а 5 г. по-късно е захвърлен в един ъгъл на корабостроителницата “Обуда” в Будапеща, затънал до половината в калта. През тези години е направено предложение страната ни да закупи този параход символ, но българското правителство отказва. През 1924 г. старият плавателен съд е унищожен и така тази светиня, пазеща спомена за Ботев и хората му престана да съществува.

В началото на 60-те години на ХХ век у нас се подема инициатива за възстановяване на “Радецки”. Със събрани дарения в Русенската корабостроителница е построена реплика на плавателния съд. На 30 май 1966 г. корабът акостира на Козлодуйския бряг и е обявен за музей. Включен е и в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Каква е съдбата на капитан Дагоберт Енглендер? Той продължава да работи на “Радецки” до 1885 г., когато е назначен за началник бюро в плавателно отделение. През 1913 г. той изпраща в София предмети и документи: печата на парахода и две дъски от него, както и оригиналният флаг с унгарски и австрийски герб, копие от доклада, копие от Ботевото писмо до него, написано на френски език. Австриецът, имал уникалната възможност да се срещне и да разговаря очи в очи с Ботев, напуска този свят през 1925 г. на 77-годишна възраст.

Историята с превземането на парахода “Радецки” през май 1876 г. обаче има своеобразно продължение цели 85 години по-късно. На 22 април 1961 г. португалецът Енрико Галвао завзема пътническия кораб “Санта Мария”. Съобщение за това се появява във в. “Курир”, като към статията са публикувани и снимки на Христо Ботев, брат му Кирил.

Историята на парахода “Радецки” и неговия капитан Дагоберт Енглендер са само част от изключително любопитната информация в най-новата книга на историка Николай Иванов “Униформата на Ботев – разпродадена”. Освен това читателите могат да научат още и на кого и за колко е продадена униформата на войводата, къде и как е унищожено знамето на четата, каква е съдбата на калпака на Ботев, как униформите на въстаниците са били използвани като веществено доказателство пред османски съд. И още много любопитни и неизвестни досега подробности и факти около историята с четата на Христо Ботев.

Иван ГЕОРГИЕВ