Подземен тракийски култов и религиозен комплекс е имало векове преди новата ера на километри от Полски Тръмбеш. Подземните съоръжения са представлявали помещения и коридори с различна големина. Някои от тях са били с височина човешки ръст, а други са били толкова ниски, че човек е можел да проникне в тях само лазейки на колене. Подът и стените на гробниците са били измазани с бяла, черна и червена боя, които при древните траки и гети са се свързвали с цветовете на раждането и смъртта, старото и новото.
Съоръжението се е намирало в четириъгълника между днешния град Борово и селата Долна Студена, Брястовица и Горно Манастирище. Според траколога Валентин Деневски някога в античността тези земи са били част от силното и могъщо царство на племето на одрисите. Преди години местните жители са знаели за тези подземни лабиринти и дори са влизали в някои от тях. След това, през 30-те години на миналия век върху част от района е била засадена борова гора. Според Деневски има голяма опасност корените на дърветата напълно да унищожат тракийските подземия преди още те да са проучени. “Този район може да се превърне в един изключителен и уникален тракийски комплекс, като се има предвид, че тук преди половин век е открито и едно от непознатите за широката общественост тракийски съкровища – Боровското”, убеден е Валентин Деневски. По повод 50-годишнина от откриването на това съкровища той разкри интересни и малко известни подробности около самото му намиране и изображенията и символиката на фигурите върху съдовете от това съкровище.
Боровското съкровище е открито случайно на 10 декември 1974 г. от двамата трактористи Диньо Йорданов и Стоян Кирилов. Те риголвали почвата в местността “Сиври тепе” край Борово, когато лемежите на плуговете изровили от земята няколко съда. Трактористите споделили за находката със своя бригадир Трайчо Великов и предали намерените съдове. За това тримата си разделили 1000 лв.. За сравнение – с парите, които четвърт век по-рано братя Дейкови получили от държавата за намереното от тях Панагюрско съкровище, всеки от тях успял да си построи по една хубава нова двуетажна къща. Това обаче било по времето на Вълко Червенков. А две десетилетия по-късно, по времето на Тодор Живков, откривателите на Боровското съкровище трябвало да се задоволят с по една прилична тогавашна месечна работна заплата. Привлечени от новината за намерените съдове, местните археолози предприели разкопки в местността и на още два етапа били открити още няколко съда, които били реставрирани във великотърновския музей от реставраторката проф. Веселина Инкова. Същата, която е извършила реставрацията и на находките от Калояновия гроб в църквата “Св. 40 мъченици”. Почти веднага, след като били почистени и реставрирани, предметите от Боровското съкровище започнали да пътешестват по света, като досега те са били излагани във всички най-известни и престижни световни музеи. Като че ли най-малко съкровището от Борово е било показвано в България. Според Валентин Деневски това е несправедливо. Той е категоричен, че намерените златни и сребърни тракийски съкровища по българските земи трябва да бъдат излагани в България, като дори най-добре било те да се намират в постоянна експозиция в районите, където са открити. “Защо държавата да не помогне да се изгради в Борово един музей със здрав и сигурен трезор, в който съкровището да се съхранява и вместо то да обикаля по света, чужденците да идват и да плащат да го видят тук, на място”, предлага Деневски.
Самото съкровище се състои от 5 сребърни съда с позлата: 3 ритона, каничка ритон и разлата купа. Като датировка то се определя от IV век пр. н.е.. Върху съдовете са открити изображения и надписи, свързани с одриския цар Котис. Предполага се, че комплектът от съдове е бил подарен на Котис от неизвестен гетски владетел в знак на приятелство и добронамереност. Според Вальо Деневски на каничката е представено и изображение на самия Котис, който е представен как пирува с бог Залмоксис. Двамата са един срещу друг. Богът е седнал върху меча кожа и държи в ръцетге си ритон. Върху останалите три ритона също има символи, свързани с Котис. Върху тях има и различни други чисто тракийски символи – орфически идеограми, които, според Деневски, показват, че предметите не са внесени отвън, а са си местна изработка. Петте съда са украсени с изображения на животни и митологични сюжети, които според търновския траколог също заявявали принадлежността на съкровището към тракийската култура. Някои от тези изображения са свързани с трите фази на човешкия живот – детство, зрялост и старост, с кръговрата на живота, смъртта и новото начало, а други са посветени на почитането на слънчевия култ от древните траки. На един от съдовете са изобразени и добре познатите от гръцката митология персонажи Орфей и Евридика. Според тракийската версия на мита, Орфей успява да измъкне любимата си от отвъдното и да я върне обратно в света ни живите. Сред персонажите, изобразени на петте съда е и бог Дионис, заобиколен от свитата си от сатири, като сюжетът вероятно пресъздава сватбата му с Ариадна. Трите ритона пък са с глави на кон, бик и крилат сфинкс. Конят е бил свещеното животно за траките. Бикът е символизирал мъжката сила, богатството и успеха. А сфинксът – владетелската власт, могъществото и мъдростта. Траките са вярвали, че като пият пречистено и примесено с вода вино от устата на ритоните с изображенията на свещени животни, ще придобият онези качества, които притежават митичните създания. Ритуалът по пиене на вино се използвал и при побратимяване между владетелите на съседни племена.
Валентин Деневски потвърждава становището на проф. Иван Маразов, според когото петте съда от Боровското съкровище най-вероятно са били с култово предназначение, който се е използвал при осъществяването на религиозни практики от древните траки.
Интересен е въпросът как откритото през 1974 г. сребърно съкровище се е озовало заровено в земята. Според една от научниште хепотези това се е случило по време на земетресение, което сринало до основи столицата на Одриското царство. За да умилостивят божествата, траките са им принесли съкровището в жертва. Според проф. Иван Маразов пък в случая най-вероятно става дума за т.нар. “ритуално погребване”. Според неговия смисъл предметите били заравяни в земята и така са скривани символично, като се вярвало, че може да ги намери само онзи, който притежава властта да стане цар.
Според траколога Валентин Деневски откриването на сребърното съкровище край Борово не е случайно. Той предполага, че в античността на това хълмисто място е имало тракийско дворец – тюрзис и силна и добре укрепена крепост. Той е категоричен, че трябва да се инициира сериозно и мащабно проучване на района, тъй като освен петте открити преди половин век съда, отдолу все още вероятно има много останки и артефакти, които ще ни помогнат да осветлим историята на древните траки, чийто потомци сме днес.
Иван ГЕОРГИЕВ