На 16 км от Велико Търново се намира един от най-красивите манастири на територията на търновската епархия – Мерданският. Той носи името на светите 40 мъченици и е изграден в средата на XIX век от богатия еленчанин Кесарий Хорозов. През годините на соца местните властници вземат решението да го превърнат в център на културен туризъм. Към манастирските сгради е изграден хотелски комплекс. За съжаление манастирът не успява да развие модерния културно-религиозен туризъм. А броят на монахините му с годините започва да намалява. За да се стигне до ситуацията манастирът, които в най-добрите му години са обитавали около 20 монахини и послушници, да бъде поверен в ръцете само на една монахиня, майка Доротея.
През 70-те години на ХХ век за игуменка на сестринството в Мерданския манастир е избрана схимонахиня Евпраксия, останала известна в народната памет като майка Катя. Тя постъпва в манастира, когато е на 13 г. По думите на съвременниците ѝ Катя била ниска и дребна, но много подвижна жена. Често изразявала съжаление, че не се е родила мъж, за да издигне селото и да го превърне в градина. Била много търпелива и често изчаквала дълго време, за да отправи упрек или забележка в най-подходящия момент. Няма да бъде пресилено да се каже, че това е една от най-известните игуменки от соца в българските девически манастири. Местните жители са я запомнили като изключително начетен човек, знаещ и можещ да даде съвет или да предложи помощ за всяка една трудна и дори безнадеждна ситуация, с която се сблъскват миряните. Тя не отказвала на никого да го приеме в килията си, да го изслуша и да му предложи решение на проблема. Познавала билките и предлагала различни отвари срещу заболявания. За излекуваните от майка Катя в миналото се носели легенди. Според една от историите при нея дошла жена, страдаща от воднянка, която лекарите не могли да излекуват. Игуменката написала на листче цяр за мехлем и болната оздравяла. За благодарност тя донесла 7 м скъп плат за расо на игуменката. Евпраксия смятала, че болестите се пращат от Бог като изпитание за човека. Отначало лекувала по всяко време. Но един ден ѝ се явила Богородица, която казала, че не може да лекува на пълен стомах. Тогава тя започнала да лекува само сутрин на гладно. А тъй като при нея често идвали много хора, се случвало чак до следобед да не сложи и троха в устата си.
Макар да е доста странно за една монахиня, но Катя можела да гледа и на кафе. Десетина години, преди да почине, спряла да гледа, тъй като разбрала, че това не е редно за лице с духовен сан. Майка Катя получавала и много писма от цяла България, на които тя отговаряла винаги.
Според една от местните легенди игуменката разполагала с неизвестни стари документи още от времето на Българското средновековие. Благодарение на тях тя успяла да открие тайния проход, свързващ новия манастир на хаджи Кесарий, със стария средновековен манастир от времето на цар Иван Асен II, руините на който се намират южно от сегашния. В Мерданя от години се говори, че майката сама успяла да открие тайния проход и по него достигнала до подземния манастир на хълма над днешната обител. Оттам тя изнесла артефакти, които тогава предала добросъвестно на търновския исторически музей. За това обаче се мълчи. За съжаление приживе майка Катя не открива тайната на подземния проход, водещ до средновековния манастир. Самата игуменка напуска този свят през 1984 г. на 74-годишна възраст след 20-годишно игуменство. През следващите години в манастира продължавали да идват хора, които посещавали гроба на майка Катя и заравяли в пръстта бележки с молби за помощ. Според носещата се в региона мълва игуменката дълго време продължавала да се присънва на някои хора и да им помага насън да решат проблемите и да излекуват болежките си.

Иманяри търсят златото на цар Иван Асен II

Старият Мердански манастир се намира на древен древноримски път. Според легендата на това място след победата в битката при Клокотница на 9/22 март 1230 г. срещу епирския деспот Теодор Комнин цар Иван Асен II е посрещнат триумфално от българския патриарх Йоаникий и от търновските боляри. В знак на благоразположение той нарежда на това място да се издигне храм в прослава на Божията слава, дала победата на българите.
Според археолозите размерите на царския манастир са били доста внушителни: 150 м дължина и 67 м широчина. На източната и северната му стена е имало две крепостни кули за наблюдение и отбрана. А стените му са били изградени от огромни ломени камъни, високи по около 1 метър.
В годините на демокрацията районът на стария средновековен манастир беше надупчен от металотърсачите на иманярите. Едва ли обаче някой е открил нещо. Според една от легендите, ако някой със зли помисли успее да разкрие стария манастир или се опита да проникне в него, ще последва силно земетресение. В началото на демокрацията иманяри се опитаха да убедят тогавашното ръководство на община Лясковец да им даде разрешително да взривят хълма, под който се намира манастирът. За щастие обаче искането им не беше удовлетворено. Така руините на стария манастир засега все още остават непокътнати и са истинско предизвикателство пред бъдещите млади археолози.

Турски бей дарява земята за манастира

Според запазената легенда мястото, на което днес се издига Мерданският манастир, през периода на османското владичество било собственост на местен турски бей. Еленският чорбаджия хаджи Кесарий Хорозов поискал да купи мястото, но турчинът отказал да му го продаде. Беят обаче имал слабо място, бил бездетен. Местни жители му казали, че ако склони да продаде имота на хаджията, Бог ще го дари с така дълго желаното дете. Турчинът не повярвал. Седмата му жена обаче много искала да има рожба и започнала да го моли да продаде имота пък току-виж чудото станало. Накрая османският първенец се съгласил. И само няколко месеца, след като продава имота, той се сдобива с рожба, при това мъжка. В знак на благодарност всяка година в деня на светите 40 мъченици мюсюлманинът посещавал манастира и го дарявал богато. А хаджията Кесарий, след като се сдобил със земята, довел тук няколко монаси и като им станал игумен, само за няколко години издигнал първо църквата, а след това и другите сгради на Божията обител. В манастира е разкрито и вечерно килийно училище, посещавано не само от местните жители, но и от хора от съседните села и дори от Лясковец и Оряховица. По времето на игуменството на Кесарий Хорозов манастирът е посещавал и Дякон Левски на път от и за Южна България. След смъртта на игумена, монасите му се разбягали и мястото опустяло. А години след това отново станало манастир, но вече девически, какъвто съществува и до днес.

Иван ГЕОРГИЕВ