Радко Радков е един от гениалните поети на Велико Търново и България. Единственият творец в света – двукратен носител на Международната Наполеонова награда “Солензара”, връчена му в Сорбоната – за драмите в стихове “Теофано” и “Всенародно бдение за Апостола” .
За него казват, че освен международно признат драматург, бе самобитен, мистичен поет, оригинален ваятел на живото и писмено слово, неповторим като присъствие и поведение.
Роден в Търново, той отраства в Габрово, откъдето е семейството му. Завършва Духовната семинария край Черепиш и класическа филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор на Отдела за старогръцка и латинска литература в издателство “Народна култура”, в Института за балканистика при БАН и като преподавател по класически езици във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. От 1973 до 1979 г. е завеждащ Дома за литературно творчество към Окръжния комитет за култура във В. Търново. Работи и като редактор на антологията “Антична поезия”.
През 1985 г. по покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е поставена пиесата му “Похвално слово за словото” по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа. През 2005 г. получава международната Евтимиева награда на ВТУ. Носител на наградата “Велико Търново” на Община Велико Търново.
Написал е над 20 исторически драми в стихове, но неговата слабост бяха сонетите – изящни творби, на които бе истински майстор. Много от тях са в книгите му “Сонети” (1978), “Царски сонети на любовта” (1996), “Сонети на любовта” (2006).
Радко Радков си отиде на 1 септември 2009 г. във В. Търново, но тленните му останки почиват в Габрово. В знак на уважение и признание неговите търновски приятели поставиха паметна плоча в Алеята на заслужилите великотърновци. На нея пише: “На големия поет на Царевград, смирен само пред Бога, България и вдъхновението”.
А сред стотиците сонети, написани от Радко Радков, има и посветен на “Етър”.
Връщам се в спомените си отпреди повече от 15 години. През 2007 г. започнахме да издаваме във В. Търново заедно с Димитър Николов спортен вестник-ежемесечник. Нарекохме го “Хеттрик”. Изцяло цветно издание от 12 страници, в сериозен тираж. Но не го продавахме, а подарявахме – на всеки мач на “Етър” публиката знаеше, че ще намери на седалките си поредния брой на “Хеттрик”.
Интересни материали за спорта в региона – сериозни, аналитични, любопитни, които трудно можеха да се видят в останалите медии. Във всеки брой имаше и цветен плакат на отбор от региона, включително и на тези от селата. “Хеттрик” излиза в продължение на три години – до октомври 2010 г.
През май 2008 г. основната тема на броя бе предстоящият бенефис на шампионския “Етър” срещу Пеневата чета, който наистина се превърна в събитие за старата столица. Потърсихме и Георги Василев да разкаже за петимата “виолетови” национали. В заглавието той охарактеризира и с по един епитет всеки от тях. Балъков – Неповторимият. Трифон – Непредвидимият. Киряков – Всеотдайният. Генчев – Безстрашният. Цветанов – Усмихнатият.
И докато подготвяхме броя, в редакцията неочаквано влезе Радко Радков. Изненадах се, защото не знаех да има афинитет към спорта. “Имам юбилеен сонет за нашия “Етър”, каза ми Радко. – Написах го на 24 април 2004 г. за 80-ия юбилей, но досега не съм го показвал на никого…” И извади листа със собственоръчно написаната творба.
Леко ме смути една фраза в иначе страхотния сонет, но и за миг не се поколебах дали да го публикуваме.
Кой тогава го е видял покрай еуфорията за бенефиса – не знам. Но днес го предлагам на читателите отново. Защото “Етър” наистина няма да има възраст и след сто години. А Радко Радков ни напусна само година по-късно. Както бе писал Иван Панайотов – смирен само пред Бога, България и вдъхновението…

Юбилеен сонет

Привет на моя “Етър”, на отбора,
достигнал спортния ни небосклон
не с кратките бразди на метеора,
а с битки на световен стадион.

Пред лаврите в Америка – поклон!
Играхте с мъжка храброст, без умора,
преди – републикански шампион,
а днес звезди със блясък в кръгозора.

Наистина, Животът ни е кратък,
ала Киряков сложи своя пръст
на съотборник с гола без остатък.
Оттук напред е слава, нов начатък.
След сто години ти ще нямаш връст!*

24.04.2004 г., Радко РАДКОВ

*връст – възраст
Анатоли ПЕТРОВ