Десетки села във Великотърновска област са откъснати от света без обществен транспорт до градовете, показа репортерска проверка на в. „Янтра ДНЕС“. Най-трагично е положението в селата от по-малките общини, през които не минават първокласни и второкласни транспортни артерии или такива, свързващи съседни области. В Община Елена има села, в които автобус не е минавал от години. Общинската транспортна фирма, от една страна, не разполага с необходимото количество микробуси, с които да обхожда всеки ден десетките населени места. От друга страна, подобни курсове са нерентабилни, тъй като в годините, когато транспорт до повечето села е имало, автобусите са вървели празни само с по 1-2 човека. Допреди няколко години беше приета практиката по някои маршрути като този до Тодювци и Дрента да се пускат микробуси в петък и неделя. Оказа се обаче, че това също не носи приходи и линията бе закрита. Все още микробуси пътуват до големите села в общината като Константин, Майско и Беброво, където пътници има.

Подобно е положението и в съседната община Златарица, където до някои от селата бусове има само в определени дни от седмицата.
Справка в сайта на Община Стражица показва, че до повечето села има автобуси само във вторник или в най-добрия случай по 1-2 автобуса само в работни дни. В подкрепа към местните линии е и линията В. Търново – Стражица, която се изпълнява целогодишно и във всеки ден от седмицата и минава през някои от стражишките села. С доста добра транспортна схема са петте села от община Лясковец, до които има повече от 4-5 автобуса на ден. Със сравнително редовен обществен транспорт са общините В. Търново, Г. Оряховица, Свищов, Павликени и П. Тръмбеш. И тук обаче има някои села като Вишовград и Емен, до които автобус вече не ходи.
Най-облагодетелствани са селата, през които преминават главни и международни пътища, както и такива, свързващи два града в рамките на областта или две съседни области. Сред тях са селата, намиращи се по протежение на автобусните линии В. Търново – Свищов, В. Търново – Г. Оряховица, В. Търново – Павликени. Въпреки това и при тях в годините на пандемията част от автобусите бяха съкратени заради намалелия пътникопоток и след това не бяха възстановени. С добро транспортно обслужване са и селата, намиращи се по двете главни жп линии, минаващи през областта София – Варна и Русе – Стара Загора. Това са села главно от общините Стражица, Павликени, Полски Тръмбеш, Г. Оряховица и В. Търново. След последните промени жители от някои павликенски села изразиха недоволството си, че със спирането на част от влаковете се намалява и възможността им за връзка с градовете рано сутрин и късно вечер.
Проблемът с обществения транспорт в областта е сериозен, като ситуацията и тук е абсурдна. Преобладаващата част от транспортните фирми са частни търговски дружества, за които най-важна е печалбата. Няма фирма, която да е съгласна да работи на загуба. Поради това линиите, по които пътниците са малко, са непредпочитани от превозвачите. От друга страна общините дори и да имат желание да подпомогнат по някакъв начин превозвачите, като ги компенсират за претърпените загуби по тези непечеливши линии, не могат да го сторят, защото законът не им позволява. Някои от общините се изхитряват да пускат в пакет печеливша и непечеливша линия като по този начин обвързват желаещия да получи първата да изпълнява на загуба и втората линия. Това обаче не се посреща с добро око от превозвачите. В областта са малко общинските транспортни фирми, каквато е тази в Елена, която може да получава законно финансова помощ от страна на общината. Но повечето общини в областта са с толкова редуцирани бюджети, че дори и законът да им позволяваше едва ли имат и един лев за подпомагане на междуселищния транспорт до малките населени места.
Липсата на обществен транспорт създава сериозни неудобства както на самотно живеещите пенсионери, така и на безработните, социално слабите и хората без личен транспорт. Налага се често кметовете на селата да пътуват всеки ден с личния си транспорт до най-близкия град, за да купуват лекарства и други неща от първа необходимост на съселяните си, които в началото на ХХI са закрепостени към селата, без да могат да ги напуснат поради липсата на транспорт.
Иван ГЕОРГИЕВ