Мемориален пешеходен и велопоход, посветен на Велчовата завера, ще се проведе на 7 април, неделя. Походът е 18 км и е от Велико Търново до центъра на село Велчево. “Изминавайки тези 18 км пеш или с колело, почитаме смелостта на българите от онези години, та да може и ние да я носим в сърцата си днес.
Това ще е третото изданиe на тази нова, но знакова традиция. Миналата година се включиха над 140 души, като за първи път колоездачите бяха повече от пешеходците”, съобщават организаторите. Походът е еднопосочен, като има организиран автобусен транспорт за връщане от Велчево до В. Търново. Началото за пешеходците е в 8,00 ч. сутринта от площад Велчова завера в старата част на Търново. Маршрутът им е през селата Малък чифлик, Присово, със спирка в манастира “Св. Панталеймон”. За велосипедистите началото ще бъде дадено в 13,30 ч. от паркинга на “Елмот”, като те ще преминат през Чолаковци, Дебелец със спирка в манастира “Св. Арх. Михаил”. След пристигането и на двете групи, около 14,30 ч. на новата панорамна площадка във Велчево ще бъде посрещнато и българското знаме. Организаторите са осигурили почерпки и награди. На всички участници ще бъдат раздадедeни и мемориални стикери. В 16,00 ч. ще бъде отпътуването обратно за старата столица. Организаторите на похода предупреждват участниците да бъдат подходящо екипирани като за сериозен преход в топъл ден, да носят със себе си достатъчно вода и силна храна и по възможност щеки за планинари.
Велчовата завера, на която е посветен походътq е една от освободителните прояви на българския народ срещу османското иго от 1834-1835 г. Организирано е от Велчо Атанасов – Джамджията. Според плана на заверата въстанието трябвало да бъде обявено на Великден през 1835 г. И да обхване района на Централна Северна България. Въстаниците трябвало да превземат Търново и да обявят първоначално създаването на автономно княжество, начело с княз Велчо. А след това въстанието трябвало постепенно да се разпростре и върху останалите български земи. Заговорът обаче е предаден от еленския чорбаджия хаджи Йордан. Повечето от участниците са обградени и заловени в Плаковския манастир. Повечето ръководители на въстанието: Велчо Атанасов, Йордан Брадата, Димитър Софиянлията, Кольо Гайтанджията и Иванаки Кюркчията, са обесени. Други като отец Сергий, Андон Никопит и Георги Никопит са изпратени на заточение. През 2025 г. yе се честват 190 години от паметните събитияq свързани с Велчовата завера.

И. ГЕОРГИЕВ