Изследване на Женско сдружение “Екатерина Каравелова”, в партньорство с преподаватели от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, сочи, че всеки четвърти човек в България е попадал в ситуация на преживяно насилие в семейството или извън него, като се допуска, че проблемът е поне двойно по-голям. Тук става въпрос както за жертва, така и за насилник или страничен наблюдател. Агресията в българското семейство всъщност е една устойчива тенденция и различното към този момент са по-скоро причините, които се наблюдават. Категорично влияние има социалната, обществена и политическа среда и агресивният подход към взаимоотношенията изобщо, който много лесно се възприема от всички и като че ли в повече хора отключва желанието да проявят себе си чрез насилие, показва изследването. Това не е съвсем необичайно, защото се оказва, че подобни нива на насилие се наблюдават и в по-голяма част от другите европейски държави.
Количественото изследване е обхванало общо 3500 души – по 100 човека от всички 28 области на България, а качественото, проведено по метода на фокус групите – 700 участника от 14 специално подбрани области в страната. Координатори на проекта “Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, са Христина Георгиева и Галя Иванова от Женско сдружение “Екатерина Каравелова”, а в състава на експертния екип от ВТУ участват: проф. Велислава Чавдарова, проф. Красимира Петрова, доц. Иван Иванов, доц. Иван Стоянов и гл. ас д-р Петя Трифонова.
“След направените изследвания достигнахме до извода, че българите показват най-висока толерантност към вербалното и частично към емоционалното насилие, защото като домашно насилие те приемат основно физическото. Категорично няма разлика между мъже и жени, неодобряващи физическото насилие, но мъжете, за разлика от жените, имат по-подчертани стереотипи към ролите вътре в семейството, особено във възрастта от 29 до 40 години и при тези над 50-годишна възраст. 50 % от изследваните споделят, че са преживели насилие, а другата половина, че не са”, посочи доц. Иван Иванов от ВТУ. В по-бедните и по-обособени на етнически, религиозен или фолклорен принцип райони полово-ролевите стереотипи са по-изразени. В областите, в които има по-ниска толерантност към насилието и стереотипите са по-слаби, хората са склонни в по-голяма степен да говорят за това и да споделят, като по този начин работата с тях е по-лесна. На много места обаче продължава да съществува нагласата, че насилието е проблем, който следва да бъде съхраняван и решаван вътре в семейството. Живеещите в по-големите населени места приемат в по-голяма степен възможността за изравняване на властта между мъжа и жената в домакинството, но е интересно да се посочи, че и в големите, и в малките населени места се споделя мнението, че властта на детето в семейството изключително силно се увеличава. Отсъствието на родителите и оттеглянето им от родителска функция създава силни емоционални проблеми в децата, което може да ги направи насилници. Изследването показва също, че патриархалните традиции и норми според хората от малките населени места са ресурс за предпазване от насилие, докато в големите градове мнението е противоположно.
По отношение на държавните политики основният проблем е прехвърлянето на отговорности и недобра координация между институциите, както и малкото средства, в размер на 500 хил. лв., които към настоящия момент държавата заделя за функциониране на социални услуги, подкрепящи пострадали и извършители на насилие. Проблем също е бавното извеждане на жертвите на насилие от критичната ситуация заради липса на адекватна среда и начин това да се случи. Затруднена е и работата с насилниците, голяма част от които не признават, че са такива. Неадекватност има и при отразяването на темата за домашното насилие и публичния език. Предложенията за подобряване на ситуацията са свързани основно с четири направления. Едното от тях е ранното детско развитие, свързано със социално и гражданско образование. Второто е училищното образование и социо-емоционалното обучение. Нужни са също етичен кодекс на публичните личности и адекватно законодателство.
Изследването, обхванало хора от 18 до над 65 години, показва, че нагласите към насилието при децата в големите спрямо малките населени места са абсолютно неравномерни и във вторите толерантността към насилието е много по-висока, отколкото в първите, посочва проучването. Превенцията трябва да започне още в ранна детска възраст, защото дори при деца, станали жертва на насилие, стереотипите не се променят, посочи проф. Велислава Чавдарова от ВТУ. Според колегата ѝ гл. ас. д-р Петя Трифонова, най-трудните групи са децата и младежите в тийнейджърска възраст, които следват моделите от семейството. Първоначално те подхождат към разискването на темата скептично, но впоследствие разговорът ги заинтригува и вземат активно участие в диалога, допълва доц. Иванов, който е на мнение, че този проблем ги вълнува много силно, дори понякога това да е неосъзнато.
“В момента се създава Национален съвет за работа с домашното насилие, който се ръководи от един от вицепремиерите и е с участието на министрите на правосъдието, здравеопазването, на труда и социалната политика, а има и секретарият към него. Изследването, което направихме, може да бъде използвано за създаването на програма, по която да се работи и да бъде насочена към промяна на политиките, свързани с домашното насилие. Създаденият национален съвет е предвиден в Закона за защита от домашно насилие с промените от миналата година, част от които влязоха в сила от 1 януари. Целта му е да провежда държавна политика, която да е съобразена с необходимостите за ограничаване на насилието”, посочи Галя Иванова от Женско сдружение “Екатерина Каравелова”, програмен координатор на проекта. Тя подчерта, че има спешна необходимост от изготвяне и актуализиране на правилника за прилагане на Закона за защита от домашно насилие.
Изследването “Домашното насилие в българското семейство” е направено през последните 30 месеца по проект “Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Той е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на механизма на Европейското икономическо пространство. Неговата цел бе насочена към изследване на причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола във връзка с равенството по отношение на пола, а хората към които беше насочена инициативата, са политици на национално и европейско ниво и университетски институции.
В рамките на изпълнение на проекта, освен изследването, е организирана конференция, направено е посещение в Европейския парламент и разговор с трима евродепутати от българската квота, проведена е и среща в Българския парламент с представители на комисиите по правни въпроси, социална политика, образование и наука. Пред всички са представени постигнатите резултати по проекта, изводите от направените изследвания и са дадени обосновани предложения.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът