Любопитни нови факти и снимки от едновековната история на великотърновския футболен клуб “Етър” включва най-новата книга на дългогодишния спортен журналист на в. “Янтра ДНЕС” Анатоли Петров. Тя е озаглавена “24 крачки към историята. 100 години “Етър”, а до числото 24 в заглавието авторът стига съвсем случайно, без да търси предварителна символика в него. “Етър” е основан на 24 април 1924 г., има 24 сезона в А група (става дума за автентичния клуб), от друга страна 24 са каратите на най-чистото злато, а в спорта златните медали са за най-добрите, сред които са били и виолетовите. След написването на книгата, главите в нея съвсем случайно се оказват 24, а при отпечатването ѝ страниците са… 224.
Идеята на Петров е да извади на бял свят непознати досега на широката общественост информация и снимков материал и се оказва, че такива има. Първата книга, писана за футболния “Етър”, излиза през 1961 г. и е на Любен Кантарджиев, след което на бял свят се появяват четири книги на Ангел Ганцаров и една на Иво Шалаверов, припомня Анатоли. Катализатор за написването на “24 крачки към историята” обаче се оказва оригиналният архив на клуба от 1924 г. до 1930 г., собственост на Руен Хаджиниколов, който е внук на основателя на “Етър” Никола Илиев, на който журналистът попада. До този момент от него има публикувани отделни неща, но архивът е толкова обемист, че след по-задълбоченото му изследване излизат много нови и прелюбопитни факти.

“Аз не се изживявам като писател, по-скоро се занимавам с това, което дълбоко ме вълнува през целия ми живот, и на него са посветени досегашните ми книги. Имам четири за барда Владимир Висоцки, от които две на руски език, едната излязла в Москва, а другите 3 са на футболна тематика. През 1994 г. заедно с Петко Павлов направихме Футболна енциклопедия в два тома, през 2021 г. излезе другата ми футболна книга – “Те играха за Етър”, в която събрах спомените на ветераните на виолетовия клуб през цялата му история, а сега се появи и това издание, което е осмата ми книга”, разказва Петров, като добавя, че всичко е плод на дългогодишни проучвания и труд.
Общоизвестно е, че футболът в Търново се заражда още през 1909 г., а първият клуб е основан през 1919 г. и е наречен Младежки спортен клуб. Същите тези момчета, които играят заедно в продължение на 5 години, се разпръсват в няколко отбора и тъй като това не е добро за търновския футбол, решават отново да се обединят. Така на 24 април 1924 г. започва историята на ФК “Етър”, разказва Петров, като допълва, че архивът на Хаджиниколов пази всяка една стъпка от това, което се е случвало. Анатоли открива документите на основателите на клуба, за чийто първи председател се знае, че е търговецът Димитър Балтов, но намира и непозната досега информация: че съосновател е младият адвокат и помощник-кмет на Търново – Тодор Фъртунов, който в следващите години става един от най-успешните кметове на града. Много подробности има и за първото Учредително събрание. До момента не беше ясно кой предлага името “Етър”, но Анатоли открива, че го прави именно Никола Илиев – човекът, на когото дължим съхраняването на цялата тази история. В един от непубликуваните досега спомени, които намират място в книгата, той сам споменава това.

Авторът открива и много любопитни снимки, сред които е една от Държавния архив в Габрово от 1921 г., направена по повод футболна среща между отборите на Търново и Габрово. Тогава търновският тим носи името “Слава” и досега не беше известна толкова ранна фотография на болярския отбор, разказва Петров. На задната ѝ страна е написана точната дата на мача, кои са двата съперника и са изброени имената на играчите от Габрово, пояснява той. В архивите Анатоли намира и снимка на “Виктория”, другия отбор, предшественик на “Етър”, както и информация за създаването на първата емблема на клуба, която е обнародвана още през 1961 г., но през 2014 г. придобива публичност благодарение на Ангел Ганцаров. Така, по случай 100-годишнината на клуба, тази емблема бе поставена на настоящите екипи на играчите, припомня Петров, след чиито проучвания стават ясни и цветовете на първото спортно облекло на “Етър”. Според Устава на клуба, чийто оригинал се пази в Регионалния исторически музей във В. Търново, а има и още два екземпляра в архива на Хаджиниколов, цветовете на отбора са черно и бяло, а празникът на “Етър” е Благовещение. Любопитно ново откритие е и това, че в архива за датата на основаване на “Етър” е отбелязан 4 април 1924 г., като този факт фигурира и в трите оригинални екземпляра на Устава, което остава като един спорен момент, върху който може да се направят допълнителни проучвания, смята Анатоли. “Общоприето е, че “Етър” е основан на 24 април, както разказва и самият Никола Илиев, но изглежда логично да е 4 април, щом най-близкият християнски празник Благовещение (7 април) е избран за празник на клуба, а не Великден, който тогава е на 27 април”, разсъждава той.

В архива Анатоли попада и на документи на Никола Илиев, който освен основател и 10 години вратар на “Етър” е и счетоводител на клуба. В тях са всички фактури и стокови разписки, даващи информация за изработването на футболните топки, наемите за офиса, кога са направени първите билети за мачове, кога са изработени и поставени първите емблеми на екипите на играчите, каква е издръжката на отбора, как са се набирали средства и други интересни неща. От архива става ясна и датата на първия мач на “Етър”, който е изигран на 6 юли 1924 г.

Работата по тази книга кара автора ѝ да се разрови в Регионална библиотека “П. Р. Славейков” и да изчете всички вестници предимно със спортна насоченост от 1919 г. до 1944 г. Там той намира много интересни неща не само за футбола, но и за живота в Търново преди 100 години. Петров открива първия репортаж за мач на “Етър” от 6 септември 1925 г., в който търновци побеждават тима на Трявна с 5:0. Той попада и на брой на националния в. “Политика”, в който има съобщение за учредяването на “Етър”, а по-късно успява да се сдобие с оригинален екземпляр от него, купувайки го от един архивар. В търновските вестници Петров открива също информация за Цар Борис III, който се среща с футболистите на “Етър” на Марно поле, където тогава играят мачовете си те.

Книгата разказва и за всички паметни мигове на тима до наши дни. Читателите ѝ ще могат да научат повече за първия велик момент през 1930 г., когато “Етър” играе за Царската купа, която тогава е с ранг на държавно първенство. Тогава пада в София от “Славия” с 4:2 и завършва четвърти в България, а това се случва едва 6 години след основаването на клуба и дава сериозна заявка занапред. През 1960 г. търновци отстраняват ЦДНА (сега ЦСКА) в столицата с 2:1 след продължения, което е знаменита победа на отбора в турнира за Купата на Съветската армия. Тогава столичани са 9 пъти поред шампион на страната и целият национален отбор е с техни играчи, а “Етър” е на незавидното 13-о място в “Б” група. Това е такава сензация, че в момента, в който новината става факт, театърът в Търново спира представлението си, за да съобщи за успеха, и това предизвиква бурни аплодисменти. В книгата става дума и за атаката на “А” група през 1965 г., която е неуспешна и втората такава през 1969 г., когато отборът влиза сред най-добрите. Тогава по идея на треньора на тима Йордан Томов са въведени за първи път виолетовите екипи и така “Етър” възражда болярския цвят за В. Търново. Книгата разказва също за шампионския период, включени са спомени на треньора Георги Василев, изградил незабравимия отбор от 1991 г., на основните футболисти на тима. Има много интервюта и с ветерани на отбора, някои от които вече не са между живите.

В една от главите е отделено място и на стадионите, на които играе “Етър” през годините – нещо, за което не е писано много досега. Първият е на Картала през 1915 г., после е на Марно поле, където е бил и пазарът за добитък, през 1924 г. започват да използват новопостроения Колодрум в старото Военно училище, след това се местят на стадион “Спартак” до жп гарата и от 1958 г. на ст. “Ивайло”, понастоящем един от най-модерните спортни комплекси в България. Последният мач, за който се разказва в изданието, е отпреди месец, когато “Етър” приема “ЦСКА” на ст. “Ивайло”. Включена е и малко статистика, която обаче е оставена като приоритет на доказания в това отношение Ангел Ганцаров, казва Петров.
В книгата могат да се видят много оригинални снимки, сред които и такива от знаменития мач с “Бенковски” (Видин) на 3 май 1969 г., когато “Етър” побеждава с 1:0 и си извоюва на практика мястото в “А” група. На тази среща за първи път стадионът носи името “Ивайло”. До миналата година тези снимки не бяха известни, но са предоставени на Анатоли от великотърновския адвокат Иван Бораджиев, който тогава е запален фотограф. Поместени са и много непоказвани досега фотоси от архива на Георги Василев, Николай Тарапанов, Руен Хаджиниколов и др.

“Смятам, че всичко това трябва да остане в книга, която да може да бъде четена и след време. Тази памет е нужна, защото касае едновековна история. Надявам се тимът отново да има и по-добро бъдеще”, казва авторът на “24 крачки към историята. 100 години “Етър”, който припомня, че името на тима произлиза от старото име на река Янтра, означаващо “бързотечаща вода”. “Има една поговорка, в която се казва “Където е текло, пак ще тече” и аз съм сигурен, че във В. Търново тепърва отново ще се радваме на успехи. Още повече че след всички тези проучвания открих също, че “Етър” носи името на тракийския бог на водните стихии и владетел на Хемус (Стара планина) – Ятрус”, допълва Анатоли. Предстои да направи официално представяне на книгата, излязла благодарение и на финансовата помощ на много великотърновски общественици.

Николай ВЕНКОВ
сн. авторът