Представянето на “Етър” след завръщането му в елита не донесе очакваните надежди за добро представяне. “Виолетовите” завършиха есента на сезон 2023/2024 г. на последното място с немалко изоставане от конкурентите. С 13 мача без вкаран гол от 20-те си двубоя, най-слабо нападение в групата (заедно с това на “Ботев” Враца) и втора по пропускливост защита (пак след тази на врачани).
Сезонът започна с домакинска загуба от “Славия” с 0:1, като голът на гостите падна от явна засада и за учудване се оказа, че нито една от петте камери на телевизията не е успяла да заснеме ситуацията, за да се намеси ВАР… И по-нататък в поредица от мачове “Етър” бе явно ощетяван от съдийството, стигна се до декларации до БФС и подаване на жалби до Съдийската комисия, от което, естествено, не последва нищо. Според някои само до средата на полусезона етърци са загубили 11-12 точки от грешни отсъждания.
Това обаче е само една част от причините за последното място на тима. Истината е, че класата на настоящите футболисти се оказа недостатъчна за подобаващо присъствие на “виолетовите” във футболния елит. След загуби в гостуванията на “Лудогорец” и “Черно море” и отложен мач с ЦСКА етърци се озоваха в дъното на класирането, откъдето така и не можаха да се измъкнат. Първата точка, дошла у дома срещу “Берое” (2:2), не донесе утеха, още повече, че последваха нови загуби от ЦСКА 1948 и “Ботев” (Пловдив).
Първата радост дойде в осмия кръг, когато “Етър” удари с 3:1 като гост “Локомотив” (София), но това си остана само моментен проблясък. После “болярите” влязоха в нова серия с поражения от “Локо” (Пд), “Левски” и “Пирин”, довели до треньорска рокада. Поста на Емануел Луканов пое Светослав Петров, който не скриваше амбицията си да промени нещата. В деня на смяната етърци паднаха и от “Арда” с 3:0, но особено болезнена бе загубата у дома с 2:5 от “Хебър” в 13-ия кръг.
С идването на новия треньор последва леко стабилизиране в резултатите – реми навън с “Крумовград” и победа над “Ботев” (Враца), но после отново дойдоха мачове срещу силни противници. “Етър” играеше добре в доста от срещите, но липсата на точки оказа и своето психологическо въздействие върху играчите. Зачестиха непредизвиканите грешки, особено в дефанзивен план, и се заредиха нови загуби. Последва нова черна серия с поражения от ЦСКА (два пъти), “Славия” и “Лудогорец”, като в четирите мача тимът изобщо не отбеляза гол. Есента завърши с драматична загуба 1:2 в последната секунда от “Черно море” и накрая измъкнато 0:0 в гостуването на “Берое”.
Как изглежда представянето на “Етър” през призмата на цифрите? 12 отбелязани гола, което прави по едва по 0.60 на мач. Само в една среща тимът е вкарал 3 гола, в три – по 2 гола, в още три – по 1 гол. И в цели 13 от 20-те си мача изобщо не е матирал противниковата врата! Девет от головете са от игра, два – от дузпи плюс един автогол на вратаря на “Ботев” (Вр) Красимир Костов.
Голмайсторите: по 2 гола през есента са вкарали Ивайло Димитров, Мартин Тошев, Шано Буколда и Кольо Станев, а по 1 гол – Крум Стоянов, Николай Янков и Мартин Николов. В двата мача за купата се разписаха Шано Буколда (хеттрик), Ловре Кнежевич и Ивайло Димитров. Така голмайстор на етърци в официалните мачове става французинът Шано Буколда с общо 5 попадения.
На вратата без смяна игра младият Мартин Величков, който заслужи доста похвали за изявите си в мачовете и спаси куп голове. Дори бе обявен в класацията на Диема като българският вратар с най-добри показатели в първенството. И въпреки това “Етър” е с втората най-слаба защита в групата, което говори достатъчно за действията пред него… “Виолетовите” са допуснали 37 гола, което прави по 1.85 на мач. По 5 им вкараха “Лудогорец” и “Хебър”, като разградският тим добави и още 4 при визитата си на “Ивайло”.
Само в 4 от 20-те си мача “Етър” е имал и повече владеене на топката от противника, като най-трагично бе представянето в Разград, където съотношението бе 80:20 за домакините. Едва веднъж етърци са стигнали до 14-ото място в класирането (в деветия кръг), три пъти са били 15-и, а във всички останали кръгове – на последното 16-о място.
В много от мачовете решаващи се оказаха получените картони, които даваха друг развой на срещите. “Етър” инкасира рекордните 7 червени картона, което на свой ред водеше и до наказания и отсъствия в следващите двубои.
Седемте червени картона бяха получени от 7 различни състезатели – Георги Ангелов, Пламен Димов, Мариян Иванов, Валери Христов, Луис Кордова, Георги Александров и Кольо Станев. При това три от тях са още в първите минути на двубоите! Като се добави и червеният картон на Мариян Иванов в Бургас за купата, тези 8 червени картона са зловещ рекорд за великотърновския тим, за който “червената лампичка” определено трябва да светне!
Точките, спечелени на чужд терен, са повече от тези у дома. Навън “Етър” записа 5 (от една победа и две ремита), а във Велико Търново – едва 4 (една победа и едно равенство). А имаше години, в което стадион “Ивайло” беше определян като “непревземаема крепост”… Факт е, че повечето български отбори също като “Етър” изпитват затруднения с финансирането, но е и факт, че всички останали с подобни проблеми са преди “болярите” в класирането.
Започналите кадрови промени през зимната пауза са знак, че “виолетовият” клуб не е вдигнал “бялото знаме” и ще се опита да надгради състава откъм футболни качества. Очевидно ще се търсят и нови изпълнители, дано има и налагане на повече собствени кадри от школата, а надеждите са тъжният есенен полусезон да бъде последван от по-ведра пролет – в юбилейната за великотърновския “Етър” 2024 година.
Анатоли ПЕТРОВ