Прочутата оперна певица Красимира Рикева-Стоянова, чието име краси афишите на най-престижните оперни и концертни зали по света, е родена на 16 август 1962 г. във Велико Търново. Основното си образование получава в училище “Димитър Благоев”. Още като дете тя е насърчавана да учи цигулка, наред с много други творчески занимания. Всички те сякаш са се надпреварвали да развият максимално щедрите заложби на Красимира, на които днес тя дължи стремителния възход на оперната си кариера. Тя е талантлива цигуларка, художничка и обещаваща звезда в художествената гимнастика. Но избира музиката, може би заради скритото усещане за големите възможности на гласа, който носи, заради страстта си към цигулката и овладяване тайните на красивия звук.
След завършване на основното си образование, по препоръка на преподавателите ѝ в детската музикална школа Йоана Давидова, Недялко Топалов и Дочка Михова, родителите ѝ я изпращат в Русе, където тя трябва да се яви на конкурс за приемане в Средното музикално училище “Веселин Стоянов”. Така през 1976 г. Красимира е приета и започва своето професионално развитие в музиката.
След дипломирането си през 1981 г. се завръща в родния си град и започва да преподава цигулка в детската музикална школа. Три години по-късно, след издържан конкурсен изпит, е приета за студентка във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. Наред с овладяването на инструмента, Красимира Стоянова учи едновременно пеене и музикална педагогика. Така през 1988 г. се дипломира с три специалности: цигулка, пеене и педагогика.
Първата си работа като професионален музикант започва през 1987 г. като цигуларка в Държавната филхармония в Пловдив. Наред с работата си като инструменталист, тя не спира да се занимава упорито и с пеене. Остава в Пловдив до 1990 г., след три сезона успешна работа, и в края на същата година заминава за Чехия, където до май 1991 г. работи като оперна певица. Тук тя изработва първата си роля – Виолета Валери от “Травиата” на Верди.
Красимира Стоянова се връща в България и отново се заема с цигулката. Постъпва на работа в Нов симфоничен оркестър. В него работи само сезон и половина и напуска, защото решава да се отдаде окончателно на оперното пеене и на оперната кариера. Започва усилена вокална подготовка с вокалния педагог Стоян Кисьов, който ѝ дава много в овладяването на вокалната техника. За него тя казва: “Моят учител Стоян Кисьов имаше невероятен талант да анализира човешкия глас. Той отвори за мен вратата на оперното пеене, казвайки, че човек трябва да преценява силите си дали дадена партия съответства на неговите физически възможности и житейски опит.”
Идва и денят на нейния дебют на сцената на Софийската опера – 17 май 1995 г. За първи път тя пее ролята на Джилда от “Риголето” на Верди и с това си отлично представяне става член на Софийската опера. В следващите години участва в новите постановки на операта “Сватбата на Фигаро”, “Идоменей”, “Милосърдието на Тит” от Моцарт, “Еврейката” от Хендел, “Гуарани” и “Фоска” от Гомес.
През 1998 г. Красимира Стоянова получава първото си международно отличие награда за млад изпълнител на Френската академия на изкуството. През същата година, в конкурса на музикалното предаване “Алегро виваче” на Българското национално радио тя получава наградата за дебют.
В периода 1995-1999 г. със състава на Софийската опера взема участие в поредица от турнета, като пее в Бразилия, Германия, Швейцария, Холандия, Белгия и Полша. Изявите ѝ не остават без внимание от страна на европейската критика. Те откриват нейните качества чрез постановките, в които тя участва: “Еврейката”, “Гуарани” и “Милосърдието на Тит”.
Успоредно с изявите в операта, Красимира Стоянова се занимава с концертна дейност, гастролирайки в много градове в България – Пловдив, Варна, Бургас. Взема участие в “Софийски музикални седмици”, “Международния месец на културата” – Пловдив, “Варненско лято”, “Аполония” – Созопол. Прави записи в Българското национално радио и Българската национална телевизия.
По време на оперните турнета в Германия и Швейцария Красимира Стоянова е чута от директора на Щатсопер във Виена Йоан Холендер. Той я открива и това е началото на международната ѝ кариера. Ето какво споделя тя в едно свое интервю по този повод: “Бях много притеснена и развълнувана, че директорът на Виенската опера разговаря с мен след спектакъла ми на “Еврейката”. Тогава от вълнение дори не осъзнавах колко прекрасно нещо преживявам, нещо, за което всеки млад певец мечтае – да бъде забелязан”.
Йоан Холендер я кани да гостува в представления на операта “Кармен” в ролята на Микаела. На 13.09.1998 г. е нейният дебют на прочутата сцена. Публиката посреща възторжено българката, аплодира я и цялото ръководство на операта. Месец по-късно певицата получава своя договор и заповед за назначение с дата 1.09.1999 г. Много скоро тя става любимка на виенчани, като изпълнителка на опери от Моцарт, Верди, Пучини, Бизе, Халеви и Офенбах. На сцената на Щатсопер – Виена, Красимира Стоянова само за два сезона се превръща в изпълнителка на централния лирико-спинтов репертоар. Тя е блестящата графиня Алмавива от “Сватбата на Фигаро” на Моцарт, темпераментната Неда от “Палячи” на Леонкавало, изящната Рашел от “Еврейката” на Халеви и други.
Нейната кариера се развива бързо и я отвежда в най-престижните оперни театри и концертни зали по света: Метрополитен опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера и Албърт хол в Лондон, Миланската Ла Скала, Дойче опер, Намори опер в Токио, Театро Калон в Буенос Айрес, Баварската опера в Мюнхен. На щат във Виенската опера тя остава до 2003 г. След това е постоянен гост-солист на операта. Тук тя участва в новите постановки на театъра: “Фалстаф” (Аличе), “Ле Вили” (Анна), “Отело” (Дез-демона), “Дон Карлос” (Елизабета). Освен това пее в спектаклите на “Травиата” (Виолета), “Бохеми” (Мими), “Палячи” (Неда), “Турандот” (Лю), “Дон Жуан” (Донна Ана) и други.
През лятото на 2003 г. Красимира Стоянова дебютира на Залцбургския фестивал в ролята на Антония от операта “Хофманови разкази” от Офенбах. През годините пее в концерти под диригентството на световноизвестните диригенти Рикардо Мути, Зубин Мета и Марис Янсонс.
Благодарение на нейните изключителни постижения в оперното пеене и приноса ѝ за утвърждаване на Виенската Щатопер като водеща в Европа, министърът на културата на Австрия я удостоява с почетното звание “Камерзингерин”.
На въпроса на една журналистка “Какви съпоставки бихте направили между европейските и американските оперни театри?”, Красимира отговаря: “Моите наблюдения са, че американската публика получава много по-класическа режисура и сценография, като придържане към стила на съответната епоха в произведението. В Метрополитен опера пеят най-добрите изпълнители и продукциите предлагат изключително високо ниво. Американската публика аплодира емоционално и спонтанно даден изпълнител, дори още да е непознат като име. Тя не робува на снобски предразсъдъци и на певци, наложили своята известност с масирана рекламна кампания, както често се случва в Европа”.
Метрополитен опера разполага с огромни финансови средства, като субсидирането от държавата е относително малко, но спонсорирането от страна на големи компании или частни меценати е значително. Всеки, който си купи програма за представление, може да прочете на последните десет страници имената на всички дарители. Не са изключени и огромни суми от порядъка на 10 или 20 милиона долара, дадени за конкретна постановка от една богата фамилия или концерн.
А на въпроса на журналистката Диляна Димитрова: “Как стои България на оперния Олимп?”, тя отговаря: “България е родила толкова оперни гласове, че според мен категорично има място на Олимп. Олимп е в Гърция и гърците си имат тяхната Мария Калас. А ние българите трябва да помним нашите велики певци Борис Христов, Николай Гяуров, Люба Велич, Мими Балканска, Христина Морфова. И как можем да забравим Ана Томова-Синтова, Гена Димитрова, Спас Венков, Никола Гюзелев. Това са толкова много гласове от нашата малка България. По никакъв начин не мога да кажа, че България отстъпва по нещо на света – даже на Италия, люлката на оперната музика, която притежава толкова много певци. България е голям авторитет в оперното изкуство и самите италианци се отнасят с много уважение към нас. Не защото имаме оперна школа, защото по мое мнение нямаме, но ние имаме велики гласове, които са дали много на оперния свят, с което наистина трябва да се гордеем.”
В много от интервютата по света, които Красимира Стоянова дава, тя заявява: “Човешкият глас е нещо много специално – оръжие, средство, чувство, характер. Един глас никога не може да те излъже. Гласът може да даде безкрайно много, може да срази човека, може да го стопли. Чувствам, че с моя глас мога да радвам не само себе си, но най-вече хората, които обичат музиката. Все пак на определен етап от живота си човек осъзнава, че освен материалните стимули, има и други ценности – романтика, а нея можем да открием именно в света на операта. Публиката винаги ще идва в театъра, за да се потопи в един приказен свят”.
През 2015 г. Красимира Стоянова е удостоена с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Академията за музикално и изобразително изкуство в Пловдив за нейния принос в музикалния живот на града. А през 2020 г. ѝ е присъдено званието “Почетен гражданин на Русе”.
Красимира Стоянова е сред днешните най-големи звезди на световната оперна сцена. Тя винаги носи България и родния си град в сърцето си, където и да се намира по света, защото оттук започна нейната кариера на музикант и оперно сопрано по света.
Откъс от книгата на
Иван Панайотов “Търновци, прославили България”