Именитият треньор ще бъде номиниран
за почетен гражданин на Велико Търново

Проблеми със сърцето слагат край на състезателната кариера на дългогодишния футболист на “Етър” и по-късно един от най-големите треньори в историята му Георги Василев. Това става едва на 31-годишна възраст и поставя пък началото на блестящата му треньорска кариера.
Георги Василев идва във В. Търново през 1969 г. “Играех в “Марек” предишния сезон и станах голмайстор на отбора. Перспективата ми там обаче не беше голяма, а виждах, че имам качества като футболист. Договорът ми изтече, а желанието ми беше някъде да следвам и да играя. С покойния ми брат тръгнахме с влака, първата ни спирка беше Велико Търново и “Етър”, а втората Бургас и “Черноморец”. Слизаме тук на гарата, отиваме в канцелариите на игрище “Юнак” и влизам при председателя другаря Горанчев. “Кой си ти, бе?” “Аз съм централен нападател и кандидатствам в университета, искам да играя в “Етър”. Георги Василев се казвам.” “Не те познавам, има си треньори да решават, но са на подготовка.” Казах на брат ми: “тук няма да стане работата, да поемаме към Бургас”. Тръгнахме си, но след малко един спринтира след нас, Паунов се казваше. “Стой, връщай се обратно!” Те извадили в. “Народен спорт” и прочели, че съм голмайстор на “Марек”. Настаниха ме в хотела и след два дни се явих на изпити. И така започнах с “Етър”, разказва Георги Василев.
“Етър” тъкмо е влязъл за първи път в “А” група и Гочето се присъединява към подготовката на тима. Първия си гол с виолетовия екип вкарва на 14 август 1969 г. не срещу кой да е, а във вратата на легендарния “Сао Пауло”. Бразилците са на европейско турне и гостуват на “Ивайло” с реномето на непобедими. От 13-те си мача в Европа през лятото записват само една загуба. Това изобщо не притеснява “болярите”, които ги надиграват тотално и печелят с 2:0. В 55-ата минута Сашо Върбанов напредва отляво, преодолява двама бранители и центрира остро, а Георги Василев с виртуозно воле засича топката при приземяването ѝ и я праща в мрежата на “Сао Пауло”. 20 000 души изригват по трибуните – 1:0 за “Етър”! Малко преди края на мача Тодор Маринов вкарва втория гол. За класата на гостите ще добавим само един факт – след мача срещу етърци турнето си “Сао Пауло” завършва с гостуване на “Реал” (Мадрид) на “Сантяго Бернабеу” и го печели с 2:1 с попадения на Зе Роберто и Нелсиньо! Само три дни по-късно Гочето бележи за първи път и в официален мач – при победата с 3:0 над “Черно море”. С виолетовия екип той изиграва 175 мача в елита, в които нанизва 20 гола. Не напуска отбора и след изпадането му през 1975 г. в “Б” група, като играе още два сезона.
През 1977 г. обаче се разбира, че има проблеми със сърцето – налице е хронично пренапрежение на миокарда. След експертен преглед в София лекарите категорично му забраняват да продължи състезателната си кариера. А е само на 31 години и има още сили да играе по футболните терени.
Василев решава да се отдаде на треньорска дейност и веднага приема предложението на третодивизионния “Левски” (Стражица). Започва през лятото на 1977 г. и работи до 1979 г., като в тима са привлечени и футболисти, играли в “А” и “Б” група като Ангел Лулчев, Иван Панайотов и Йордан Маринов. “Чакаха ме тук с нетърпение – до предишния ден бях футболист, на следващия вече бях тук треньор. Първата година беше трудна, на втората направихме добър отбор – с Петър, Николай, Димитър, Манол, Нейчето, Кънчо… Играехме във “В” група”, спомня си треньорът.
“Етър” и Велико Търново обаче държат халфът да бъде изпратен с подобаващ бенефис за край на футболната му кариера. Датата е 12 ноември 1977 г. Етърци, които по това време играят в “Б” група, приемат за първенството “Светкавица” и преди мача е неговото официално изпращане. Отборът излиза на терена, воден от своя капитан Георги Василев, който е с фланелката с № 8. Той не играе в мача, а символично предава екипа си на младите, като облича резервния № 14. Десетки негови бивши и настоящи съотборници, сред които са и играчите на “Левски” (Стражица), където той вече е треньор, го поздравяват и му връчват купа, футболни топки, картини, цветя…
“Етър” подобаващо изпраща своя футболист, като разгромява в мача “Светкавица” с 5:1! Още в началните секунди Петко Цанев наказва грешка на вратаря и открива резултата. В 10-ата минута Илиев изравнява за 1:1, но в средата на полувремето Никола Велков с майсторски удар разпъва мрежата – 2:1. Георги Цингов в 59-ата минута прави диагонално центриране и Иван Ненчев засича кълбото във вратата. В 73-та минута влезлият като резерва Георги Илиев с далечен отмерен удар покачва на 4:1, а пет минути по-късно отново Иван Ненчев оформя убедителното 5:1.
“Преди мача със “Светкавица” мс Георги Василев за последен път облече състезателната фланелка от виолетово трико. Приветстваха го спортни и младежки деятели. Горещо го поздравиха и хилядите зрители. Пожелаха му успех на новото поприще – треньор на “Левски” (Стражица)”, пише “Борба” и споделя думите на Василев: “Колко много ми се играе, как искам да се върна на футболното поле, да воювам за връщането на любимия ми отбор “Етър” в елитната група”.
Но съвсем скоро Гочето отново ще се завърне в “Етър” и ще го поведе към нови върхове – вече като треньор и главен стратег на бъдещите успехи… Апотеозът на блестящата му кариера с “виолетовите” е шампионската титла през 1991 г. Но и това е само началото… После става шампион и носител на купата и с “Левски”, а през 1997 г. печели златните медали и с ЦСКА. Дълги години е единственият треньор у нас, ставал шампион с три различни отбора. После се доказва и в Германия – през сезон 2000/01 с “Унион” (Берлин) печели промоция за Втора Бундеслига, а освен това го извежда до финал за Купата на Германия, като го класира и за участие в Купата на УЕФА.
Велико Търново обаче дължи още едно признание на големия треньор. Още през 1994 г. петимата национали на “Етър” – Трифон Иванов, Краси Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков и Цанко Цветанов, в голяма степен изградени и от него, бяха обявени за почетни граждани за успеха си на световното в САЩ. Неотдавна сред ветераните възникна идеята Георги Василев да бъде предложен също за почетен гражданин, а президентът на шампионския тим Тошо Кръстев предложи същото по време на представянето на автобиографичната книга на Василев. С идеята вече е запознат кметът Даниел Панов, а кандидатурата ще бъде внесена от Инициативен комитет. Какъв по-добър повод от това – на празника на града 22 март, в годината на стотния юбилей на “Етър”, Георги Василев да стане почетен гражданин на Велико Търново… И ще бъде напълно заслужено!
Анатоли ПЕТРОВ, сн. личен архив