Земеделските кооперации от Велико Търново, Русе и Плевен се обявиха в подкрепа на удължаването на мораториума за продажба на земя на чужденци. Това стана по време на среща на председателите на земеделски кооперации в Свищов.
В България няма развит пазар на земята, не са решени проблемите ни от 2007 година, когато станахме член на ЕС, коментира пред “Янтра ДНЕС” Игнат Ангелов, председател на Съюза на земеделските кооперации в Свищов “Дунав – 2000”.
Ние бяхме и си оставаме най-бедната държава в ЕС. Ниски са изкопните цени на земята, няма и формиран истински пазар на земята. В България е най-голямата разпокъсаност на обработваемата земя. Ликвидирани са и поливните площи. 12-13 млн. декари поливни площи имахме преди 1989 година в национален мащаб, сега в нашия регион няма никакви. Поливните площи са предпоставка за увеличаване цената на земята и развиване на пазара с нея, коментира Игнат Ангелов. Нямаме ли собствена земя, нямаме и собствена територия, посочи Ангелов в отговор на опониращото мнение, че чужденците, купуващи български ниви, няма да ги изнесат зад граница.
В България няма създадени условия за модерно земеделие, а те са задължителна предпоставка за отваряне на пазара към западните инвеститори. Липсата на тези условия от своя страна са достатъчна предпоставка за удължаване на мораториума върху продажбата на земеделска земя до 2020 година, посочи Игнат Ангелов.
По думите му все още не са решени проблемите с комасацията на земята. Настояваме за промени в законите, които ограничават възможностите на чуждестранните инвеститори да купуват земя, както го направиха в Германия и Унгария, посочи Ангелов.
От 3200 земеделски кооперации, създадени през 90-те години на миналия век, сега работят едва 940. Тази тревожна тенденция беше отчетена на срещата на земеделските кооперации от района на Велико Търново, Русе и Плевен. Като тревожна тенденция е отчетено намаляването на обработваемите земи от кооперациите. Игнат Ангелов посочи, че преди години земеделските кооперации са обработвали около 75-80 процента от земята в региона, а сега площите са паднали до 50 на сто. В национален мащаб числата са още по-притеснителни, коментира Ангелов.
Земеделските кооперации са работили около 60-70 % от земята, а сега обработват едва 18 %. Според Игнат Ангелов това налага промени и в Закона за кооперациите, в Закона за земята, и в Закона за арендата, което ще доведе до укрепване на земеделските кооперации.
Здравка МАСЛЯНКОВА