Властовата картина ще бъде променена, както и тази на обществените настройки, смята политологът проф. Евгений Дайнов, който коментира във В. Търново предстоящите на 29 октомври избори за местна власт. Според него цялостната ситуация в родната политика е следната: старите властови конструкции, начини на действие и представи отмират видимо още от 2020 г. насам, новото се опитва да се конструира, но е неопитно и все още не успява, а старото се опъва.
„Аз очаквам при местните избори старите играчи да отстъпят големите градове и там да влязат представители на новото. В средните и по-малките градове, при противопоставянето между старото и новото, според мен ще се промъкнат доста фокусници, ментърджии, хора манипулативни и комбинативни. В това бурно време те ще дойдат със себични интереси, а не с интереса на общността. Там това може да стане много лесно, защото старите конструкции губят сила, новите не са пристигнали още и сега там всеки ще може да стане кмет или общински съветник. Затова ще бъде интересно колко ще са хората, които ще са в политиката за личен интерес, а не за обществен, и колко ще успеят да пробият. Почти навсякъде има такива кандидати и тези, които познавам, ги наблюдавам с интерес, за да видя какво ще стане“, коментира проф. Дайнов.
На въпроса дали има умора в българския избирател, политологът и преподавател в Нов български университет отговори, че за първи път е прочел подобно нещо в медиите още през месец май 1990 г. Според него гражданското общество е нещо, което непрекъснато се самовъзпроизвежда. В България това се случва малко по-мудно от средната за Европа скорост, но то е много по-будно и просветено, отколкото в съседни държави като Северна Македония, Сърбия, Унгария и доскоро Молдова например.
„Не очаквам хората да кажат изморени сме, дори напротив – на местните избори те винаги гледат с интерес кой ще се кандидатира, познават си кандидатите и гласуват, като на повечето места го правят с добавен ентусиазъм, спрямо парламентарните избори, така че очаквам повече хора да отидат до изборните урни. Надявам се да не гласуват по запалянковски, а за личности, които ще свършат работа на местно ниво“, каза проф.Дайнов.
Той посочи, че според него моделът Б. Б. се е характеризирал не само с брутализиране на нравите и връщане на феодални отношения отпреди буржоазната революция, а и с драматичното опростачване на езика и на междучовешките отношения, което е довело до заемане на враждебни позиции на хората един спрямо друг, а не както е обичайно за едно нормално общество – да си помагат. Дайнов допълни, че новите политици са взели съзнателното решение, започнало от „Демократична България“ и възприето от „Продължаваме промяната“, да говорят и изглеждат прилично и уважително, защото единствено така езика на омразата ще отмре сам. Според него в момента се правят опити и за възвръщане на цивилизования начин на живот.
Наблюдавайки политическата ситуация в последните години, проф. Дайнов стига до извода, че настоящата властова конструкция е много по-стабилна, отколкото повечето хора си представят и има по-дългосрочна перспектива от очакваното. Всяко драматично политическо събитие, каквито са едни избори, винаги може да промени това, но сегашното управление е по-стабилно и устойчиво на кризи, дори и всекидневни такива в отношенията, защото ПП и ДБ отделята поне по три часа от всеки работен ден за изясняване на отношенията помежду си.
В ерата на сложни коалиционни конструкции тази сглобка между ПП и ДБ е много по-стабилна отколкото изглежда по две прости причини. Едната е, че ПП и ДБ знаят, че този исторически момент е на хора като тях, а ГЕРБ и ДПС много добре знаят, че това време вече не е на такива като тях. Затова те не са склонни на рисковани движения да разсипят тази сглобка. Напротив – те се опитват да удължат своя залез като се скрият зад тези хора, чието време е дошло, смята проф. Дайнов, според който всички избори променят много неща, дори резултатите да са същите като при предните. „Каквито и сътресения да докарат тези избори, положението не е толкова нестабилно, колкото изглежда“, посочи проф. Дайнов.

Николай ВЕНКОВ
сн. авторът