Стефан Додунеков е роден на 05.09.1945 г. в Килифарево, област Велико Търново, в семейство на учител. Баща му завършва педагогическо училище в Шумен. Става преподавател в местното училище по български език, история, география и музика. Негов учител в музиката е българският песенен композитор Борис Ибришимов. От баща си малкият Стефан наследява любовта към музиката и към цигулката, макар че към нея не посяга от юношеските си години. Тогава любовта към спорта заменя тази към музиката.
Страстта към математиката се ражда у него още в прогимназията. Един път в неговото училище гостува феноменът Асен Миланов – човекът, който смятал наум числа с няколко десетични знака. За него Стефан си спомня: “Посети ни в килифаревското училище и докато разговаряше с нас, наум умножаваше голямо число. Заедно с него и аз с молив и лист правех изчисленията. Изведнъж Асен Миланов обяви междинен резултат, различаващ се от моите сметки. Той се върна няколко хода назад и поправи грешката си. След осми клас определено знаех, че най-много ме бива в математиката”.
Гимназиалното си образование Стефан завършва с отличен успех в Трета политехническа гимназия “Проф. Асен Златаров” във Велико Търново. Кандидатства математика в Софийския университет и е приет. Като студент, Стефан е впечатлен от постиженията на наши и чужди учени.
След завършване на университетското си образование през 1968 г. той решава да се посвети на науката математика. През 1973 г. защитава научна степен “Кандидат на математическите науки” във Факултета по математика и механика на Софийския университет. Благодарение на своите постижения през 1986 г. получава степен “Доктор на математическите науки” на БАН.
През 1988 г. проф. Додунеков основава и става пръв ръководител на Лабораторията по приложна математика към БАН във Велико Търново. През 1990 г. става професор, а през 2004 г. – член-кореспондент на Българската академия на науките. Благодарение всеотдайната си изследователска работа през 2008 г. е избран и за академик към БАН.
Чрез своята научна дейност Стефан Додунеков допринася за утвърждаването на математическата наука в България. От 1999 г. до 2012 г. е директор на Института по математика и информатика към БАН. Институтът е създаден в първите години след края на Втората световна война с усилията и високия професионализъм на едно поколение български математици, които днес с признателност наричаме “стожери на българската математика”. През 1961 г. в института е основан първият в България изчислителен център. В периода 1962-64 г. в него се създават първата цифрова електронноизчислителна машина “Витоша” и първият електронен калкулатор “Елка”.
Важна част от политиката на Института по математика и информатика е участието в образователни програми в България на всички нива, за да се гарантира устойчиво развитие на научния потенциал в областта на математиката и информатиката.
През 1978 г. Стефан Додунеков специализира във Факултета за подготовка на кадри към Московския държавен университет. Научните му изследвания са в областта на алгебричната и комбинаторна теория на кодирането. Това е нова област на математиката, която започва своето развитие през 50-те години на ХХ век. Тя играе важна роля за утвърждаването и прогреса на модерното информационно общество. Изследването на Проф. Додунеков на така наречените “кодове с максимално достижимо разстояние” събужда огромен интерес в световната наука. Той създава българска школа по “теория на кодирането”, която се ползва с международно признание. Благодарение на тази школа са защитени над 33 научни дисертации.
Акад. Додунеков обръща голямо внимание на подрастващите млади хора, като през 2000 г. учредява “Ученически институт по математика и информатика”. Наред с научната си дейност той е и обичан преподавател на български и чуждестранни студенти. В своята забележителна кариера преподава в Софийския университет, в Югозападния университет в Благоевград, във Великотърновския университет. Преподава и криптография в Нов български университет. Канен е и чете лекции като гост-преподавател в Швеция, САЩ, Финландия, Китай и други страни.
Признат от наши и чужди учени, той заема различни научни постове. Един от най-значимите от тях е този на председател на математиците в България от 2001 до 2012 г. Два мандата проф. Додунеков е президент и на математическия съюз на Югоизточна Европа. Членува в Американското математическо общество (American Mathematical Society) и в Китайското общество по комбинаторика.
Математик със световно признание и титли на различни университети от САЩ до Китай, Стефан Додунеков беше избран за председател на БАН на 11 юни 2012 г. с впечатляващо мнозинство. На този си пост той заявява, че поддържа идеята за индивидуално формиране на заплатите и административна политика “без оплакване”. При посещението си в България световноизвестният учен проф. Аткинсън заявява: “Много съм щастлив, че посетих един институт, в който не чухме и една дума за оплакване, и че се застъпвате за успешна проектна дейност, както и че липсата на млади кадри в науката може да доведе нещата извън контрол и да застраши националната сигурност”.
Огромната научна и организационна работа на проф. Додунеков се отразява на неговото здраве. Запитан, как се лекува и си почива от напрегнатия труд, той шеговито отговаря: “По настоятелната препоръка на приятели медици всяка събота и неделя се занимавам с агрофитнес в родната си къща в Килифарево”.
Вследствие на усилената си научна дейност акад. Стефан Додунеков прекарва инсулт и умира в София на 5 август 2012 г. Българската наука загубва един от най-талантливите си математици. Погребан е в родния си град Килифарево.
За неговите постижения и големи заслуги, както и за подкрепата му на българските антарктици при топографските им проучвания и картографиране, нашата експедиция в Антарктида кръщава през 2015 г. един от върховете на този континент “Додунеков връх”. Днес, в родния му град Килифарево, един от площадите носи неговото име.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)