Изложба за живота и делото на бележития търновски генерал Сава Муткуров подредиха членовете на едноименния комитет в старата столица. С нея беше отбелязан денят, в който през 1877 г. той се сражава храбро в боевете на Шипка, а впоследствие е награден с орден „Св. Анна“ III степен с мечове и произведен в чин поручик (старши лейтенант). Паната пред сградата на Художествения факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на града ще останат и за деня на Съединението – 6 септември, в което ген. Муткуров взема дейно участие, посочи Венелин Иванов от комитета, носещ името на големия търновец.
Ген. Сава Атанасов Муткуров е роден на 4 декември 1852 г. в Търново. Той завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. Доброволец е в Сръбско–турската война, а по време на Руско-турската война (1877-78 г.) участва под командването на ген.-майор Драгомиров при преминаването на Дунав при Свищов и боевете за превземане на града. За участието си в тази битка е отличен с орден „Св.Станислав“ – III степен с мечове. Муткуров взема участие в боевете в района на днешното плевенско село Садовец, а по – късно под командването на ген. Радецки и в боевете на Шипка от 11 август 1877 г., като стига чак до Одрин. След края на войната е зачислен като офицер в 21-ва Пловдивска дружина, а след създаването на Източна Румелия е назначен за интендант на жандармерията. На 16 април 1882 г. става директор на администрацията и жандармерията в Главния щаб, а на 22 август 1885 г. – командир на Айтоската дружина. Търновецът взема дейно участие в Съединението, като на 29 август 1885 г. заедно с Димитър Ризов се срещат с княз Александър Батенберг край Шумен, за да го убедят в тази кауза. След провъзгласяването му е избран за член на временното Румелийско правителство, а два дни по-късно е изпратен от княза като командир на войската към турската граница. След обявяването на война от Сърбия Муткуров и армията му в безпрецедентен поход от южната граница се придвижват на западната, където влизат в бой с агресора. Търновецът е началник на войските, които се сражават при Цариброд, и командва десния фланг и центъра при настъплението и превземането на Пирот.
След войната Муткуров е назначен за началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пеша бригада. Като такъв го заварва превратът от 9 август 1886 г., срещу който той се обявява. След проведен контрапреврат Муткуров получава подкрепата на Стамболов, който напълно одобрява извършеното от него и го провъзгласява „за главнокомандующи на войските на двете Българии”. На 18 август 1886 г. командваните от Муткуров войски са посрещнати с цветя в София, а княз Батенберг остава на престола до 26 август, когато абдикира и напуска България окончателно. В назначения от него регентски съвет, наред със Стамболов и Каравелов, влиза и Сава Муткуров. След пристигането на Фердинанд в България на 1 септември 1887 г. той награждава Муткуров и другите регенти с орден „За храброст” I-ва степен. Търновецът е единственият български офицер, награден с първата степен на този орден, присъден за управлението на България в смутните времена на безкняжие. На 30 август 1887 г. полковник Муткуров е назначен за военен министър в правителството на Стамболов. Той успява да върне разклатената след преврата дисциплина в армията, да я превъоръжи и да запази България от чуждо посегателство. Разболява се зле и подава оставката си, приета с указ №1 от 4 февруари 1891 г. На 14 февруари с „Височайши рескрип” е произведен в чин генерал-майор и назначен за инспектор на пехотата – длъжност, която се очаква да поеме след оздравяването си. Обнародването на този княжески указ е на 4 март в ДВ, което прави Сава Муткуров първият български генерал. Други отличия, с които е награждаван, са орден „Св.Алекснадър” I ва степен без мечове и II с мечове, орден „За заслуги” и други възпоменателни ордени. Генерал Муткуров заминава на лечение в Италия, но през март 1891 г. умира в Неапол, припомни Венелин Иванов.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив