135-годишнината на кметската институция събра голяма част от жителите на село Дъскот в залата в читалището, за да си припомнят историята на своето село.
За името на Дъскот има две предания. Първата легенда е свързана с това, че в землището на селото имало дъбова и липова гора, от които се добивала дървесина – имало много дъскорезници. Втората легенда разказва, че от надселските кариери са били вадени каменни плочи като дъски, които били продавани в съседните селища. Затова и селото се казва Дъскот. Сборник от документи за периода ХV-ХIХ век дава сведения, че в селото до края на ХVII век са живели 306 души българи, които в следващите години, след заселване на черкези в селото, са били принудени да го напуснат и да се заселят в околните села.
Първият заселник в с. Дъскот е Стоян Кереков, който идва със семейството си от балканското село Керека. Масовото заселване на селото става през 1879 година.
Историческите данни показват, че първите избори в селото се провеждат в края на 1878 година. В тях участват само по-видните и будни селяни. Според изборния закон по онова време без бюлетина за кмет на селото е избран Иван Иванов Хинчев – преселник от с. Каломен, Дряновско, а за старейшини: Пешо Добруджалиев, Станчо Демирев и Марин Шишков. От тогава до днес в селото са кметували 41 кмета. Сред тях е и сегашният кмет Петър Кънчев. Преди него на кметския стол сядат Пенчо Давидов, Васил Митев, Николинка Дяволова, Никола Николов и Колю Кереков.
Общинското кметско управление в с. Дъскот отначало се е помещавало в старата сграда на първото основно училище в селото, а от 1960 г. до момента е в собствена сграда.
По данни на Централното статистическо управление в Дъскот през 1880 година населението е наброявало 664 жители. Най-многобройно е било през 1934 година – 1969 жители, а сега в селото с постоянни адреси са 373 души и с настоящи адреси – 65.
Трудни и тежки били годините след Освобождението. Първата и най-важна задача, възникнала още в началото, е била свързана със строителството на обществени сгради. През 1881 година е издигната селската църква, а през 1882 година е построена училищна сграда, в която се помещавали и читалището, и кметството. Укрепени били старите селски чешми под селото, които били единствените източници на питейна вода. В този период в Дъскот се развива занаятчийството, отварят се дюкяни от кожухари, шивачи, ковачи, бъчвари, дърводелци. От по-заможните дъскотчани си закупуват пръскачки и вършачки. Построяват се три маслобойни, маджунджийница, дарак, караджейки, дъскорезница и воденица. Каменната кариера се разработва и оттам се взема материал за обществените и частните сгради. Развива се лозарството, пчеларството, зеленчукопроизводството, животновъдството.
През 1925 година е завършено новото основно училище, а през 1932 година е открит и новият кооперативен дом. Построена е детска градина през 1935 г. Селото е електрифицирано през 1946 година, а водоснабдяването на Дъскот става през следващата 1947 година. През 1960 година е построена и открита нова сграда в центъра, където се помещават кметството, пощата и здравната служба. Заработва и селската фурна. През 1966 година е открит новият читалищен дом – масивна двуетажна сграда. По това време в селото има много млади хора. Макар че в училищната сграда в един от салоните се помещава цех за изработка на книжен канап, идва новината, че в Дъскот ще бъде построен и цех към Радиозавода, гр. В. Търново, в който ще се произвеждат грамофони, усилватели и приставки за Втора програма на Българската телевизия. Той започва работа в самото начало на 1975 година. Tесните улици се разширяват и се асфалтират. За много кратко време почти цялата улична мрежа е покрита с асфалтова настилка, а до всяка къща са прекарани телефонни кабели и населението ползва и този вид услуга.
“Пожелавам да продължи да го има постоянният стремеж у нас – работещите в кметство на селото да служим на хората, да изпълняваме задълженията си, като обслужваме населението бързо и компетентно, да проявяваме инициативност и отговорност във всяко начинание. Отворени сме към гражданите, към техните проблеми, критики и предложения”, каза в приветствието си към своите съселяни кметът на Дъскот Петър Кънчев.
Поздравителни адреси до жителите на селото по повод годишнината изпратиха областният управител инж. Георги Рачев, кметът на Община Павликени инж. Емануил Манолов, председателят на Сдружението на кметовете в община Павликени Антон Антонов, кметовете на град Бяла черква и на село Патреш и др.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив