Малкото китно селце Ялово е сгушено в подножието на Балкана и въпреки че е на едва 18 км от В. Търново и на 5,5 км от Килифарево, е един тих и спокоен оазис. В него по настоящ адрес живеят 112 жители, а 26 са с постоянно местожителство. Всички те са българи, а чужденците са само един англичанин, който говори български, и неговата половинка от бившите съветски републики. Повечето нови обитатели на селото са млади хора, които почти изцяло работят във В. Търново и сутрин пътуват до града, а вечер се прибират. Болшинството от децата им учат в търновските училища, а някои – в Килифарево.
“В продължение на около 500 години селото се казвало Шиварна. То било разпръснато по Шиваровото възвишение и местността Велика поляна, но след падането на България под турско робство през 1393 г. в него пристигнал анадолски полувоенен отряд от местността Яловлъ в Турция. Задачата му била да охранява клисурите при Шиваровия хребет и прохода Хаинбоаз. Те вършели работа като сегашните митничари, но били лоши хора”, разказва Христо Георгиев, който е кметски наместник на селото от 2016 г., и допълва, че впоследствие от Яловлъ името се видоизменило в Ялово и така си останало и до днес. Преди в населеното място се развивало предимно животновъдство, като в Стопанския двор са отглеждани около 2-3 хил. овце, но сега вече не е така. В момента един от крупните земеделци е засадил над 300 дка лешници, разказва още кметският наместник.
Според Георгиев младите и успели хора, които напоследък са се заселили в Ялово, правят селото различно от останалите малки селища. Той работи в разбирателство и отличен синхрон с местния Обществен съвет, съставен предимно от млади хора, с който кметският наместник решава какво да предприемат. Тази година например са заложили за асфалтиране 2-ра, 3-та и част от 1-ва улица, като близо 90 % от уличната мрежа в Ялово, както и площадът, разполагащ с изградена през 2012 г. каменна чешма с фотоклетка, вече са асфалтирани. Те също така са електрифицирани и осветени, сметосъбирането и извозването на отпадъците е редовно, а водоснабдяването е от яз. “Йовковци”. Дограмата на Кметството е сменена, бездомни кучета няма, обработва се против комари, продължава Георгиев. В сградата на читалището предстои да се открие Център за работа с деца и младежи, за когото се подготвя помещението. Тази година е кандидатствано и по програма ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) за изграждане на “Зелен оазис” с беседка, пейки, маса за тенис и шах пред входа на бъдещия детски клуб. Докато не бъдат създадени тези удобства, децата ще продължат да се събират във временно предоставени за целта помещения в читалището, пояснява кметският наместник и допълва, че Общественият съвет и местната общност имат желанието в селото да се съберат 100 човека по постоянен адрес, за да може сами да си избират кмет. За нови заселници обаче няма атрактивни имоти за продажба, защото всичко е изкупено, а останалото – собствениците не желаят да продават.
Селото няма проблеми с престъпността. Междуселищен транспорт липсва, но всеки се придвижва със собствени превозни средства. Хляб се кара в понеделник, сряда и петък, а сладки неща – в средата на седмицата. На центъра са поставени два автомата за кафе и безалкохолни напитки, а при нужда жителите на Ялово отскачат да си напазаруват в близкия град Килифарево или с това се заема кметският наместник.
В селото има храм – “Св. Троица”, който се ръководи от Църковно настоятелство, а в него служи отец Петър, обслужващ и други църкви в региона. Празникът на храма е на “Свети Дух” или т. нар. Петдесятница през месец юни, 50 дни след Великден. Той съвпада с празника на селото, който събира по 400-500 гости, а част от програмата в последните години са известният музикант от “Ку-ку бенд” проф. Илия Илиев и неговият оркестър.
Местното читалище “Селски труд” е основано през 1906 г. и си има настоятелство. То не развива активна дейност, но за празника на селото и за 14 февруари, когато се чества Трифон Зарезан, самодейци се включват в програмата, а също така си организират празненства по Коледа и на Лазаровден. За възрастните жители работи Клуб на пенсионера и инвалида, разказва кметският наместник на Ялово.
Перлата в короната на селото е малката бутикова изба на Антон Танев, която отваря врата през 2018 г. Брандът ѝ е “Old school wine”, защото е разположена в сградата на старото училище, а от друга страна залага на традиционните за великотърновския регион методи за създаване на вино. Засаждат се характерните за района сортове грозде и се произвеждат вина, носещи почерка и духа на тази географска локация. Портфолиото включва много вина, но в малки серии, като повечето са занаятчийско ръчно производство. Немалко от тях са отличени с различни награди в и извън страната.
“За създаването на добро вино е важно абсолютно всичко, защото нещата са комплексни. То зависи от отглеждането на лозата и качеството на материала, технологията на прозводство, хигиената в избата. Хората може и да не си дават сметка, но това е сложен процес”, казва Димитър Димов, който е изпълнителен директор и технолог на винарната в селото. Той е завършил във Франция и е отличен с приза “Енолог на годината 2022” от Съюза на енолозите в България.
Избата в Ялово развива винен туризъм и предлага цялостно изживяване на своите посетители. Гостите ѝ дегустират вината, запознават се с тяхното производство и се наслаждават на уютната обстановка, като интересът към това е голям както от страна на българите, така и от страна на чужденците.
“Ние сме част от туризма на В. Търново и каквито са туристите там, такива са и тук. Румънците са ни много голям пазар, идвали са японци, испанци, французи. Посещавали са ни немалко известни личности, а президентът също е опитвал нашето вино”, разказва Димов, като допълва, че много от вината в избата са колекционерски и някои от тях достигат цена от 140 лв. Дизайнът на интериора, концепцията, картините и етикетите на бутилките са дело на местния художник Дамян Бумбалов, които допълват цялостното усещане за нещо специално в бутиковата изба.
Николай ВЕНКОВ, сн. авторът