Проф. д-р Николай Кънев е новият зам.-ректор по научноизследователската и художественотворческата дейност на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Той получава предложението за този пост от новоизбрания в края на месец май ректор на вуза проф. д-р Димитър Димитров и го приема с убеждението, че може да помогне за развитието на учебното заведение в тази област. Паралелно с това проф. Кънев остава и декан на Историческия факултет – едно от най-успешните звена на висшето училище, доказало се през годините и заслужило водещо място сред най-добрите в България.
“От много години работя с проф. Димитров и винаги съм го подкрепял. Аз бях част от хората, които застанаха зад него в кампанията му за ректор на ВТУ. Това беше предпоставка за следващата крачка и ангажирането ми със задълженията на зам.-ректор в този ресор, в който през годините имам натрупан голям опит”, каза проф. Кънев. Подчертава, че много от нещата, с които може да се похвали университетът в областта на научноизследователската дейност, са свързани с него. Той е главен редактор на списание “Епохи” – първото и единствено към момента издание на ВТУ, влязло в престижната световна база данни “Web of science”. Професорът поясни, че от много години Министерството на образованието в България използва тази база данни заедно с друга такава – “Scopus”, като единствено мерило за качество на науката и това е нещо изключително важно за вуза.
“Много малко са университетите, които могат да се похвалят, че имат издание в “Web of science”, особено в областта на хуманитаристиката, която е в неравнопоставено положение спрямо точните науки”, подчерта зам.-ректорът. Друго нещо, което е предпоставка за поканата, отправена от ректора към проф. Кънев за заемане на този пост, е че като декан на Историческия факултет в предишния си мандат той инициира създаването на университетската система за стимулиране на научноизследователската и публикационна дейност, отново фокусирана върху публикации в “Scopus” и “Web of science”.
“Много преди предложението да стана зам.-ректор аз бях обявил намерението си да се кандидатирам за втори мандат като декан на Историческия факултет и вече бях поел ангажимента към факултетската общност за това. Държейки на думата си, реших да се нагърбя и с двете задачи. По този начин исках да подкрепя проф. Димитров, защото знам, че визията му е да продължи да реализира политиката, започната от предишния ректор проф. Бонджолов, за стабилизиране на ВТУ и утвърждаването му като едно от най-важните научни и академични средища в България с международен авторитет – нещо, което не е даденост, а изисква ежедневни усилия”, смята проф. Кънев.
Основен приоритет в работата на зам.-ректора ще е увеличаването на наукометричните показатели на университета, защото според него в продължение на години не е обръщано нужното внимание на трансформациите в световен мащаб по отношение на системата на дирижиране на науката. В някаква степен, още при въвеждането на новите наукометрични показатели, ВТУ остава изненадан и неподготвен за това, което довежда до изоставането му спрямо други висши училища. Невинаги наукометрията е показател за стойностна наука, но това е административният отчетен механизъм, който държавата и министерството прилагат, а и по целия свят е така, пояснява проф. Кънев.
“Нашите традиции са свързани с този стар и много романтичен образ на правенето на наука с професорите и изследователите, отдадени на нея, които дават значим научен принос, но за съжаление това в известна степен не е актуално сега и не върши работа в днешния бюрократизиран свят”, казва проф. Кънев. Плюсът на новите механизми за измерване е, че те дават някаква сравнително обективна представа за работата на учените и преподавателите, но техният недостатък е, че понякога с един и същи аршин се мерят неща, които са абсолютно несъвместими, допълва зам.-ректорът. Много често това се превръща във враг на истинската наука, особено там, където големите приноси не могат да се измерват по начина, по който може да се прави измерване в т. нар. приложна наука, добавя още той.

“Голямото предизвикателство пред нас е да запазим традициите си,

да правим наука, насочена към същината ѝ да се реализира истински научен принос и в същото време по някакъв начин да отговаряме на тези нови изисквания чрез реализиране на съответните публикации в изданията на световните мрежи. Целта ни трябва да е да се опитваме да правим това, което сме правили, но вече прокарано по наложения коловоз, за да получаваме съответните точки и показатели, позволяващи ни да отчетем високото качество, което имаме, да защитим реномето на университета и той да просперира”, посочва проф. Кънев. Добавя, че несъобразяването с тези дадености би било пречка за финансирането на учебното заведение, за защита на добрата акредитация и високото рейтингово позициониране.
Съвсем наскоро проф. Кънев започна новия си мандат като декан на Историческия факулет на ВТУ, беше избран от колегите си с категорично мнозинство, показващо подкрепата за неговата визия за развитието му. Той припомни, че направлението История и археология е с най-висока позиция в рейтинговата система от всички направления във Великотърновския университет. Заедно с последващите го като резултати той е сред тези, за които системата не е майка, а по-скоро мащеха и това показва, че ръководството на тези факултети успява въпреки всичко да оцелява при тези трудни за тях условия.
“Аз смятам, че ВТУ има много качествен академичен състав и именно за това може да се приспособи към новите условия. Това е доказателство за интелект, защото в случая са необходими много повече усилия, отколкото при тези, за които системата е удобна и с много по-малко работа постигат високи резултати”, смята професорът.
Проф. Кънев е роден в Дряново, завършва Френската гимназия в Сливен, след което следва История във Великотърновския университет, което тогава е и единственото му желание. Казва, че дълги години работи своето хоби и това го прави щастлив. В последното десетилетие той успява успешно да съчетае административната си работа със своята преподавателска и научна дейност. Основните му занимания са в областта на Византологията, Средновековната българска история, Средновековната славистика и Обща история. Това е едно много широко изследователско поле, но основният му фокус е във византологията, която е и неговата тясна специализация. В същото време византийската история е толкова свързана с българската, че не му се налага да избира между двете.
Историята е и най-голямото хоби на проф. Кънев, като за другите напоследък той почти не намира време. Едно от тях е четенето предимно на класическа литература, а също така обича природата, морето и мореплаването, които все повече му липсват.
“Човек не може да има всичко и това дори не е необходимо. Всеки трябва да се концентрира върху нещото, което е най-важно не само за него, а и за общността, в която живее, защото никой от нас не е сам във времето и пространството. Сега е модерно да се казва “аз съм екипен играч”. Аз смятам, че екипността е безалтернативна, но я разглеждам в още по-широк план. Екипност не е просто да се сформира група хора, които да работят в името на една и съща идея, а е това човек да си дава сметка, че е част от общност, която е част от други по-големи общности и тогава стремежът към разбирателство и разумен компромис се превръща в жизнена философия в най-добрия смисъл. Според професора не е нужно нещо да се налага на всяка цена, защото, ако то не бъде разбрано и прието от останалите, в крайна сметка ще се провали. Той вярва, че е по-добре да се постигат по-малки успехи, но разбрани и приети от всички, защото тогава те стават общи успехи.” Никога моят успех не може да има истински смисъл, ако той не е нашият успех. Това е моята философия и мисля, че тя е едно по-широко понятие от екипен играч”, смята зам.-ректорът. Именно това следва в досегашното си развитие като преподавател, зам.-декан и декан на Историческия факултет и ще продължава да следва с новата си длъжност, защото го приема като философията на истинския успех.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът