Един от световноизвестните съвременни български писатели, който пресъздава исторически образи от нашата история в романите си, е акад. Антон Дончев. Той е роден на 14.09.1930 г. в Бургас. Родителите му са пощенски служители и се местят от град на град. Когато баща му се пенсионира, семейството се установява във Велико Търново, в къща на повече от 100 години на романтичната улица “Гурко”.
От дете малкият Антон страда от късогледство, но до 12-годишна възраст не носи очила. Той живее в свой собствен свят и търпи ежедневни неудобства и предизвикателства. Когато зрението му се възвръща, четенето му отваря врати към непознати хоризонти. Увлечен в книгите, той забравя дори да се храни, за ужас на родителите си. Започва да пише стихове още от малък. Написва научнофантастична повест едва на 12 г.
Антон Дончев завършва гимназия във Велико Търново и записва право в Софийския университет. Докато учи, работи по строежи на шосета и железопътни линии. Връща се в родния си град и за кратко време работи в Окръжния съд, но се отказва, обезкуражен от правосъдието.
Първата му публикация е репортажът “Светлите нишки”, отпечатан във в. “Отечествен фронт” през 1946 г. През 50-те години печата разкази, очерци, репортажи и статии във в. “Литературен фронт” и “Земеделско знаме”. След време централно място в творчеството му ще заемат историческите романи, разгръщащи познати сюжети и герои от миналото.
Първият му издаден роман “Пробуждане” (1956 г.) е написан в съавторство с Димитър Мантов. По техен сценарий Дако Даковски заснема филма “Калоян” (1960 г.). На следващата година излиза и първият му самостоятелен роман “Сказание за времето на Самуила” (1961 г.), разказващ за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав и за много други хора, живели по това време.
Първата самостоятелна книга на писателя била отхвърлена от издателите поради липса на “литературни качества” и като “художествено несъстоятелна”. Но когато романът “Сказание за времето на Самуила” излиза, той получава награда за най-добър роман на годината на Съюза на българските писатели.
По-късно Антон Дончев е привлечен на работа в Министерството на културата (1954-58 г.). В този период сключва граждански брак с Евелина Троянска, международен майстор по шах и шампионка на България. Ражда им се син Николай, от когото има двама внуци – Антон и Калин. За съжаление, през 2000 г. жена му умира.
През 1963 г. Антон Дончев издава историческия си роман “Време разделно”, който получава голяма популярност у нас и в чужбина. С него той става световноизвестен автор, който е преведен на 30 езика с над два милиона тираж. След публикуването на романа, в продължение на двадесет години авторът работи в издателство “Народна младеж”, в киното и телевизията. Той сътрудничи с творци като Карло Понти и Дино де Лаурентис, с филмови компании като Ай Си Ем, Колумбия и Сони Пикчърз. Работата му го среща с продуценти, сценаристи и режисьори от други страни – италианци, американци, французи, немци и руснаци, при реализирането на международни филмови продукции на български теми.
Българската телевизия и Българската кинематогарфия подписват договори за филми по негови сценарии с италианската телевизиа RAI, с френската FR3, с немската ZDF и с десетки продуценти. За съжаление, нито една от темите не се реализира. Тогавашните български управници вземат решение да не се допускат чужденци до българското кино и телевизия. Това не желаят нито Българската кинематография, нито Държавна сигурност.
Големият ни писател Антон Дончев три пъти е предлаган за Нобелова награда за литература. Единият път се разминава с наградата заради чуждестранна изневяра на човек от службите с човек от екипа на шведската организация. В София пристига член на Нобеловия комитет. Задачата му е да се срещне с Антон Дончев и да прецени и придвижи кандидатурата му. С него е красивата му и млада съпруга. За зла беда тя започва да флиртува с човек от службите, който охранява гостите. Авантюрата се оказва фатална. Излъганият съпруг и авторитетен член на Нобеловия комитет ядосано отсича, че българите не заслужават нищо. Огорчен, той си тръгва веднага. Случката достига до Шведската кралска академия и тя оттегля номинацията на Антон Дончев.
През 1968 г. генералният секретар на ООН У Тан кани Антон Дончев на вечеря в Ню Йорк. За съжаление, поканата не достига до него. Същата година Ървин Стоун предлага и номинира романа “Време разделно” за награда за “Най-добър роман, издаден в САЩ”. Със специално решение на журито романът е допуснат до конкурса, защото наградата се дава само на американски автори. Отново, този път Съюзът на българските писатели скрива поканата и авторът е принуден да се откаже от пътуването до Ню Йорк, “защото е зает в Европа”.
Незнайно кой проваля филмирането на романа “Време разделно”. Когато българската делегация пристига в Рим, за да подпише договор за производство на филм по сценарий на Антон Дончев, се получава телеграма от правителството делегацията да се върне в София. Подателят на телеграмата “не е открит”. Големият английски киноактьор Ричард Бъртън иска да играе във филма, но и на него е отказано. По онова време правата върху произведения на български писатели се управляват от държавата и авторите не са можели да разполагат с тях.
През 1958 г. излиза романът му “Странният рицар на свещената книга”, който е преработка на сценария “Еретиците”. Един от романите му, в който темата е основаването на първото българско царство, е “Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” (1968 г.). През 2008 г. Антон Дончев издава романа “Трите живота на Кракра” в два тома – за невероятната битка на българите с ромеите в края на X век.
Антон Дончев е автор на сценариите на няколко филма и телевизионни сериала, три от които международни. Написал е книги за деца, стотици разкази, репортажи и статии. Давал е многобройни интервюта у нас и в чужбина. За своето творчество той казва: “Всички книги, които съм написал, са изпети, търсейки светлина за хората, за които историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало”.
В едно от многобройните си интервюта казва: “Образованието и културата трябва да бъдат приоритет на държавата. Човек се ражда с очи, върху които Бог е работил милиарди години. Но още от първите дни в люлката детето вижда света през очила: чрез това, което му казват родителите, учителите, обществото. В зависимост от това какви очила са ви сложили, вие виждате света по различен начин. Един свят вижда египтянинът, друг – българинът; един свят познава детето от малцинствата, втори свят – работникът, трети свят – просякът; а по съвсем друг начин разглежда света един учен. Нашият поглед се определя от социалните очила. А те трябва да се почистват. Забравяме, че всичко се възпитава – любов към родината; към майката; към човека, който е наш партньор. Училището не е място, където само се дават знания. Това е мястото, където растат хора. Никой, който е избрал материалното пред духовното, не е станал щастлив”.
За своето богато творчество Антон Дончев получава редица наши и чужди награди. През 1999 г. получава награда “Балканика”. През 2001 г. е удостоен с орден “Стара планина” – I степен. През 2003 г. Българската академия на науките му присъжда званието “академик”, като най-изтъкнат представител на историческия роман в България със световна известност. Ректорът на Софийския университет проф. Боян Биолчев му връчва голямата награда за литература и почетния знак (2004 г.). Удостоен е с най-високото държавно отличие, ордена “Св. св. Кирил и Методий с огърлие”, което се връчва от президента за особено големи заслуги в областта на културата. Удостоен е и със званието “Почетен гражданин” на Бургас, Велико Търново, Перник, Сливен, Смолян и София. Акад. Антон Дончев е учредител на две стипендии “Време разделно” за студенти от Родопите – по история и по литература.
След прекарано сърдечно заболяване акад. Антон Дончев почина но 20 октомври 2022 г.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)