Общо 40 души на възраст от 19 до 93 г. са преминали досега през услугите на Дневния център за подкрепа на лица с увреждания и техните семейства във В. Търново. Това, което ги обединява, е не само тежката им съдба, но и фактът, че в новата социална услуга са намерили своето място, в което се чувстват пълноценни, изградили са приятелство и доверие помежду си и с хората, които ги обгрижват.
Сред тях е и възрастен мъж с деменция, който, макар и да живее в своя собствен свят, намира утеха в музиката. Заради тежката диагноза единственото, което паметта му е съхранила, е умението му да свири на акордеон, разказват работещите в дневния център. За това, след като научават за любовта му към музиката, намират акордеон, за да може чичо Митко, както го наричат, да продължи да свири. Други откриват своето призвание в арт ателието, където изработват красиви сувенири, свещници, картини, направени чрез плъстене на вълна, рисунки с акварел, гоблени от мъниста, работа с дърво и други творчески дейности.
“Трудотерапията е един от най-леките пътища към това да се справим със социално значимото страдание на всеки един човек и да го извадим до колкото е възможно от него”, разказва управителят на дневния център Албена Кръстева.
А тяхна гордост е и отличието, което една от потребителките печели от конкурс в германския град Бремен. Той е насочен към подкрепа на лица с увреждания и е организиран от българската общност в Бремен. 29-годишната Ани е отличена за нейната творба – дървена дъска, върху която е изобразила цвете с пирограф. След като я изпращат на организаторите на творческата надпревара, момче със синдром на Даун решава да я оцвети, с което ѝ придава допълнително настроение и цвят. На 7 август Ани ще получи и своята награда в София и с нетърпение очаква този момент.
“Запалих се от работата с пирограф като гледах клипчета в интернет и реших и аз да опитам и ми хареса. Обичам да правя и други неща, украсявам също дървени лъжици, кутийки”, с усмивка разказва Ани. Споделя, че планира да издаде и книги, в които да разкаже за себе си и своите преживявания.
Когато за първи път прекрачва прага на дневния център, Ани е подтисната и затворена, останала без приятели заради заболяването си, разказват работещите в социалната услуга. “Не ползваше и телефон, защото казваше, че няма кой да я потърси. Тогава с екипа направихме график и всеки ден някой от нас ѝ се обаждаше по телефона, за да я чуе”, споделя Албена Кръстева. Днес Ани е усмихната млада жена, която с желание се включва във всички занимания и намери своите нови приятели в центъра.

Дневният център бе открит през юли миналата година

и се помещава в бившия дом “Пеньо и Мария Велкови” на ул. “Цветарска” 14. Той е разкрит по проект на Община В. Търново, финансиран по ОП “Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г. В него се предоставят дейности за осигуряване на индивидуална и групова подкрепа, чрез която се осигурява посрещане на ежедневни потребности на хората с увреждания и развитие на основни умения в зависимост от тяхната възраст и лични нужди.
Центърът е и единственият в страната, в който се предлага т. нар. заместваща грижа. Тя позволява на близките на хора с увреждания да ги оставят в дневния център за 24-часова грижа. Това е голямо облекчение за семейството, тъй като получават помощ и подкрепа за своя близък. Лицата с увреждания имат право да ползват услугата 14 дни в годината. А помещенията, предназначени за тази услуга, се намират на втория етаж на сградата и до тях се стига със специално изграден асансьор. Има стая за мъже и стая за жени.
“На всички седем потребители, които са се възползвали от заместващата грижа, техните семейства са на пазара на труда. Това е идеята на тази социална услуга. Голямо предизвикателство за нас бе да поемем грижата за 94-годишна жена, невербална, с множество тежки увреждания. А предизвикателството бе в това да успеем да убедим нейното семейство, че тя ще получи качествена грижа в среда, близка до семейната”, разказва Албена Кръстева. Допълва, че картините, с които са украсени двете стаи, са дело на потребители, ползвали социалната услуга.

Всеки понеделник и четвъртък е посветен на кулинарните умения

на потребителите. В кухненския кът заедно приготвят любими храни, които след това споделят помежду си. Там е мястото, в което могат и да общуват, и да гледат телевизия, а ако искат да се усамотят, има и помещения за почивка. За дамите пък има и стая за разкрасителни процедури, в които си правят прически, боядисват се, правят си грим и маникюр.
Сред услугите, които се предлагат в дневния център, е и рехабилитация, за което има специално обособено помещение.
“Целевата група на дневния център са лица с тежки и множествени увреждания. Целта е да подкрепим семействата, които полагат грижи за тях. Основната идея е да преодолеем социалното страдание на човека според неговите възможности. Работим така, че лицето с увреждане и неговите близки да живеят максимално пълноценно. Тук хората с увреждания получават комплекс от грижи – терапия и рехабилитация, психологическа помощ, ерготерапия, арт терапия, социална рехабилитация”, разказва още Албена Кръстева. Диагнозите на потребителите са мускулна дистрофия, хидроцефалия, деменция, дисфункция на мозъка и др. За хората, които ползват услугите, се грижат общо 19 души персонал.
Умишлено на вратите на помещенията няма табели, за да може потребителите да се чувстват максимално близко до семейната среда.
“Толстой е казал, че когато човек продължава да изпитва болка, значи все още е жив. А когато успява да изпита чуждата болка, това го прави човек. Това е идеята на дневния център, защото в душата на един човек се минава най-лесно през рана, както е казала една наша поетеса. И това наистина е така”, допълва Албена Кръстева. Признава, че в началото потребителите винаги имат своите страхове и трудно излизат от изолация, но малко по малко се доверяват на хората, които се грижат за тях. “За мен най-важното е, когато дойдат тук, да се чувстват като у дома. За това не носим баджове, за да ни наричат, както искат. Хората с деменция ни припознават в различни роли във всеки един момент. Когато е нужно сме медицински сестри или майката, която са загубили, когато е нужно сме детето, с което разговарят”, споделя още Албена Кръстева. Допълва, че благодарение на обученията, в които са участвали, успяват по-лесно да намерят път към хората с увреждания, особено към тези с деменция. По думите ѝ именно това е и най-голямата група в обществото, която остава най-неподкрепена, и обгрижването на тези хора е от изключително значение за техните близки. Защото, както казва една от жените с деменция, животът е мъгла, но всеки един от нас трябва да вижда добре в нея”, допълва Албена Кръстева.
Досега финансирането на социалната услуга се осъществяваше по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, а от следващия месец ще се предоставя със средства от държавния бюджет.
Весела БАЙЧЕВА