Лятото и горещините са предизвикателство за всички, но високите температури се отразяват неблагоприятно най-вече на пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Особено внимателни трябва да са пациентите с високо кръвно налягане, преживелите миокарден инфаркт и хората с ритъмно-проводни нарушения. За това съветът на кардиолозите е хората със сърдечни проблеми да избягват излизането навън след 10,00 часа и преди 18,00 часа и да спазват стриктно назначената им терапия.
“Високите температури водят до по-интензивно потене, което предразполага към дехидратация. Човек може да загуби до 1 литър течности при обилно потене, губят се също електролити, калий, магнезий, които имат отношение към функционирането на сърцето. Затова летният сезон изисква прием на достатъчно течности, които да заместят загубата им при изпотяването”, обяснява д-р Хараламби Бенов, началник на Отделението по кардиология в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във В. Търново. Медикът допълва, че през лятото зачестяват ритъмно-проводните нарушения. Пациентите с исхемична болест на сърцето е възможно да получават стенокардни пристъпи, което се дължи на по-големите натоварвания, които човек си причинява през този сезон – по-дълги преходи сред природата, по-дълго плуване, работа в градината или ремонт у дома. Пациентите с артериална хипертония също се повлияват от летните горещини. Въпреки общия спад на стойностите на кръвното нерядко се отчитат големи колебания и е възможно да получат хипертонични кризи. Това се дължи както на високите температури, така и от загубата на течности или от нередовния прием на медикаментозната терапия.

През лятото се налага промяна на назначената терапия на пациентите,

допълва кардиологът д-р Ваня Манчева. Това обаче не бива да става самоволно, а коригирането на лечението трябва да се направи от кардиолог. “Съвестните пациенти посещават лекуващия си лекар, който преценява кой медикамент да бъде намален или спрян. Но спирането на лекарствата без лекарска консултация може да бъде опасно за пациента”, напомня д-р Манчева.
Относно отпуските през летните месеци, специалистите съветват хората с хронични сърдечни заболявания да почиват в планината, където е по-прохладно и не са изложени на толкова високи температури, както на плажа. Ако все пак изберат морето, трябва да спазват някои правила като това да не се излагат на слънце в часовете, в които температурите са най-високи. Също така не трябва да влизат във водата след обилен обяд, а поне час след хранене, което важи и за здравите хора, допълват кардиолозите.
Храненето през летните месеци изисква прием на по-леки храни, повече плодове и зеленчуци. Трябва да се избягват пържените и мазни храни, да се намали също приемът на месо, за да не се натоварва организмът. Добре е да се избягват също и сладките храни, тъй като много от тях съдържат вредните трансмазнини.
Приемът на газирани и студени напитки, независимо че отначало подобряват усещането за жажда, също трябва да се избягват. През лятото е добре да се пие вода или чай, който да намали температурната разлика между тялото и тази на околната среда. Не се препоръчва прием на кафе или черен чай, тъй като водят допълнително до дехидратация. Но ако все пак присъстват в дневното меню, е добре с тях да се приема допълнително чаша вода.
При пациентите със сърдечни проблеми е забранено консумирането на алкохол, особено концентрат, тъй като това води до по-голям риск от неблагоприятни последствия, напомнят медиците.
А относно облеклото кардиолозите съветват да се избягва носенето на тесни дрехи, особено по време на дълго пътуване. Желателно е да се избират леки, широки и светли дрехи от “дишащи” тъкани като памук и лен. Важно е също носенето на шапка, когато се излиза навън.

Пациентите с хронични заболявания трябва да посрещат лятото и зимата информирани

“Всеки един пациент с хронично заболяване трябва да знае, че живее със заболяването си. Предимството на съвременната медицина е, че тя спасява живота на пациента, но се налага да спазва някои ограничения и той трябва да знае какви са. Всеки един трябва да е наясно със спецификата на неговото заболяване и нивото на физическа активност, която се препоръчва”, обяснява инвазивният кардиолог д-р Христо Матеев от Националната кардиологична болница, който от години работи и в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”.
През горещите месеци в кардиологичното отделение на областната болница постъпват най-вече пациенти с ритъмни нарушения. Специалистите отчитат спад на инфарктите през този сезон, но пък случаите, с които се сблъскват, обикновено са по-тежки. Лятото пациентите често закъсняват да потърсят медицинска помощ, а при инфаркт времето за реакция е от ключово значение. Причината за забавянето се дължи на това, че лятото е сезонът, в който хората се отдават на почивка, ремонти или друга по-активна дейност и понякога неглижират състоянието на дискомфорт. Има редица проучвания, които доказват, че през есенно-зимния сезон хората търсят по-бързо медицинска помощ, посочва д-р Матеев.
Обяснява, че основният симптом, за който трябва да се следи при хората с исхемична болест на сърцето е болка зад гръдната кост, в лявата гръдна половина, насочваща се към челюстта или към едната/двете ръце. Продължителността е различна – от няколко минути до 10-15 минути. При подобно оплакване болният задължително трябва да се насочи към спешен център, за да се прецени неговото състояние. Пациентите, при които вече има доказано страдание, трябва да са по-внимателни и при тях прагът трябва да е много по-нисък.
“По-добре да имаме фалшиво оплакване, отколкото закъсняла помощ”, обяснява д-р Матеев. При пациентите с ритъмни нарушения се наблюдават сърцебиене, прескачане на сърцето, могат също да колабират и за това при подобни неразположения също трябва да потърсят медицинска помощ, съветват специалистите.
Весела БАЙЧЕВА