Йордан Грозданов отдавна си е спечелил славата на пътешественик № 1 на В. Търново. Алпинист, спортист, бившият зам.-кмет и вече дядо на две внучета, е обиколил целия свят – като се започне от Непал и Хималаите, Перу и Мачу Пикчу, Хондурас, Салвадор, Африка и се стигне до Памир, Кападокия, Ликийския път, Сванетия, Алтай… Изкачил е най-високите върхове на няколко континента – Аконкагуа в Южна Америка, Ухуру в Африка, Елбрус в Европа, стигна и до подножието на Еверест.
За пътешествията му сме писали неведнъж, но досега никога не е ставало дума за неговите уникални колекции. От цял свят Данчо си носи екзотични вещи – футболни екипи, покривки, шапки и какви ли не сувенири и предмети. Всеки от тях – със своя история.
Фланелките са една от неговите страсти. “Футболни екипи на националните отбори имам от всички държави, в които съм бил. Скоро не съм ги броил, но наистина са доста, защото съм пообиколил света. Със сигурност са няколко десетки”, казва Йордан Грозданов. Определя се като привърженик на южноамериканския футбол – не само на Бразилия и Аржентина, но и на малките страни. Дори най се радва, когато добър футбол показват по-скромните държави.
Бразилия всеки човек по света свързва първо с националния ѝ отбор. Когато през 2010 г. четирима българи изкачват Аконкагуа – най-високия връх на света извън Азия (6962 м), се връщат в град Игуасу, където са прочутите водопади. “Те са в точката между границите на Бразилия, Парагвай и Аржентина. Дори маршрутът на градските автобуси беше в трите държави. Полетът ни беше от Бразилия и още щом стъпих там, първото нещо беше да си купя фланелка на националния им отбор.”
От Аржентина пък има пълна екипировка на “гаучосите”. Почти всички фланелки, които се продават там, са с № 10 – заради легендите Марадона и Меси. Любопитното е, че се продавали не само във фен шоповете, но дори и в магазините за месо… Данчо си взел умишлено без номер, за да бъде различна от повечето, едва намерил такава.
“В Салвадор – една малка държава до Хондурас, минах пътем. Имахме само престой и пихме по една бира, но не пропуснах да си купя техния екип. Те през 1982 г. паднаха от Унгария с 10:0 и това е най-резултатният мач на световно първенство. Известни са и с Футболната война между Салвадор и Хондурас, която пламва от един мач и стана сериозен конфликт. През 1969 г. в световна квалификация Салвадор печели с 3:2, но последният гол води до истинска война между двете страни, която продължава няколко дни и отнема хиляди животи. Екип на Салвадор е нещо екзотично, обикновено по нашите ширини всеки иска фланелка на “Барса” или “Реал”.
В Хондурас пък всички фланелки бяха с № 12 на гърба. Говорихме си с губернатора на щата, в който бях, те тъкмо се класираха за Световното в ЮАР. “Ние, целият народ, сме 12-ият играч на отбора и затова ще носим този номер”, отговори ми той.”
Шапките са другото, с което не пропуска да се снабди при пътешествията си. От Мексико, естествено, си донесъл сомбреро. От Твер си има ушанка с петолъчка от една от визитите му в Русия като заместник-кмет.
От Кавказ има характерната местна вълнена шапка, взел си я, докато качвали Елбрус през 2008 г. Нарича се “папаха”, носи я всеки уважаващ себе си кавказец, а дори вече е и част от униформата на военните. Излизането от дома без нея се смята за неприемливо. Твърди се, че в папахата местните носят и парите си, но едва ли някой чужденец би проверил, защото свалянето ѝ се смята за кръвна обида. Младоженците пък, когато искат булката, хвърлят тази шапка в отворения прозорец и ако отвътре я метнат обратно, това се смята за отказ. Ако пък двама кавказци спорят и единият я свали и хвърли на земята, това означава, че е уверен в правотата си. “Направихме си последната вечер един купон в местна кръчма и всички бяхме пременени с такива шапки. Бяхме десет души от В. Търново, имаше от Стара Загора. Повечето от нашите хора не употребяваха алкохол, а изпихме 11 бутилки водка! Дойдоха и барманките, сервитьорките и стана страхотен купон. Това е точно под Елбрус в едно малко селце, на 2 км от Байдаевка”, уточнява пътешественикът.
На други от кадрите отново е в Кавказ, но 4 г. по-късно и на изток. С характерна за Грузия шапка с националния им символ – кръста от знамето, и с грузинска бира в ръка. Това е през 2012 г. на път за най-високия връх Казбек. Посетили и родното градче на Сталин – Гори, където има и негов музей. Снимал се и пред един манастир, пак с вълнена шапка, но от бяла вълна, и нещо като нашия ямурлук плюс гега.
Шапки всякакви – сомбреро, каубойски, обикновени с козирки, за слънце… Носи ги, особено като ходи по планините. Онзи ден за пореден път бе на връх “Ботев”, изкачи го за 189-и път! Живот и здраве, към октомври ще е юбилейното изкачване № 200, Грозданов смята да покани приятели и да го отпразнуват на място. А има и много заявки да води групи дотам.
Безбройни са и екзотичните дребни предмети. Сувенири от Русия – чашки и матрьошки. Купил ги от един мъж в Твер, който е завършил право, станал адвокат, но се отказал от професията си и започнал да прави дървени сувенири и фигурки. Други такива с фигурки, магнити и монети от Салвадор и Хондурас. Навремето Данчо събирал и монети, но се отказал, защото с тях можеш да се сдобиеш навсякъде, дори и без да си ходил на място.
Някои от предметите обаче са наистина уникални, като дървените красиво оцветени маски от Перу и бамбуковите индиански пан флейти. Или каменна фигурка от Копан. “Това е първият открит град на маите, намира се в най-западната част на Хондурас, близо до границата с Гватемала. Копан е огромен подземен град, тук в епохата от 5 до 9 век процъфтява град-държава, достигнал висока степен на цивилизация. Наричан е още и “царският град сред джунглата”, споделя пътешественикът.
(Още за колекцията на Й. Грозданов четете следващата сряда, 7 юни)
Анатоли ПЕТРОВ, сн. личен архив