Държавна агенция “Архиви” има масив от 600 хил. обекта или 32 терабайта дигитализирани архивни документи до момента, но това е едва 1% от общия обем, с който разполагаме, каза доц. д-р Михаил Груев, директор на ДА “Архиви”, при гостуването си във В. Търново във връзка с отбелязването на 70-ата годишнина на местното поделение на институцията. Той присъства на откриването на изложбата “Съкровищата на държавните архиви”.
“Процесът на дигитализация не върви с темповете, с които на нас ни се иска. За съжаление става бавно, отзад напред или от най-старите към най-новите документи. Забавянето е свързано най-вече с изготвянето на мета данните към документите. Това са протоколите на градските управления в България след Освобождението, документи, писани на ръка с невинаги четливо съдържание и самото разчитане при подготовката на мета данните изисква много време. Това, което обмисляме в началото на следващата година, е да започнем насрещен процес, от най-новите документи, а именно от масивите, писани на пишеща машина, и процесът ще тръгне по-бързо”, поясни доц. д-р Груев. Той сподели, че понякога работещите по дигитализацията се натъкват и на интересни изненади. Неотдавна в ЦДА в София при дигитализиране на Староеврейска богослужебна книга от 17 в. при преместването ѝ дървената корица се сцепила и отдолу излязъл кирилски текст с по-стара датировка от 16 век.
“Опитваме се да полагаме грижи за сградния си фонд. В Търново имаме два архива с големи фондови наличности. Това са Военноисторическият с 10 линейни километра документи и Държавният – с 2,5 км линейни километра. По проект “Красива България” бяха направени ремонти и на двата. Държавният е паметник на културата и е част от Затвора музей, затова следим предписанията на Института за паметниците на културата. Там има надпис на османо-турски език, свидетелстващ за посещението на султан Абдул Меджид I в Търново през 50-те години на 19 век, който е доста ерозирал и наша задача е да запазим този паметник, защото това е може би най-старата сграда в България, която е строена целенасочено за архив. Текстът със султанския печат над него сам по себе си е изключително ценен документ върху камък и предстои да бъде обсъдено с Института за паметниците на културата как да бъде съхранен и какво покритие да се постави върху него, за да се намали процесът на ерозиране, посочи доц. д-р Груев.
Николай ВЕНКОВ