“Няма дума в българския език, с която да изкажа благодарността си към лекарите, които ме спасиха. Думата “благодаря” не е достатъчна за това, което направиха”, казва 75-годишният Йордан Гърдев от В. Търново. За себе си споделя, че досега в живота си хапче не е пил и не е бил в тежест на държавата. Справял се е сам с несгодите на живота. С гордост добавя, че е бил кръводарител цели 59 пъти, за което е отличен с медал.
Бившият техник разказва, че на 10 юни, връщайки се от кв. “Бузлуджа” към “Чолаковци”, усетил неразположение и седнал на беседката пред блока. След като взел един валидол, поговорил с една от съседките, решил да се прибере вкъщи, чувствайки се значително по-добре. “През нощта около 04,00 ч. усетих, че ме облива студена пот и една тежест в гърдите. Обадих се на внучката, защото мислех, че си отивам. Тя и нейното момче дойдоха и се обадиха на Спешна помощ”, разказва Йордан Гърдев. След прегледа бил насочен за хоспитализация, но той категорично отказал и поискал да се прибере вкъщи. По настояване на близките си постъпил в Специализираната болница по кардиология, където веднага го приели. Оказва се, че възрастният мъж е с остър миокарден инфаркт.
“Първото, което видях като отворих очи, е една млада жена – Юлия Продченко, която ме обгрижваше. Разбрах, че е от Украйна и е дошла тук с дъщеря си. Въпреки всичко, през което са преминали, тя беше изключително мила и внимателна. Целият персонал – от лекарите до сестрите и санитарите, всички се грижеха за мен, за което съм изключително благодарен. Не мога да намеря думи за грижата, вниманието и най-вече за отношението”, споделя възрастният човек. С вълнение допълва, че всеки ден се стреми да помага и вярва, че когато правиш добро, рано или късно то се връща при всеки човек.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ