Делегация от представители на Музея на Възраждането, на НЧ „Напредък Елена – 1863“ и Община Елена посети Истанбул, за да се поклони на гроба на Иларион Макариополски в българската църква „Свети Стефан“. Посещението бе във връзка с две годишнини на големия български митрополит – 210 г. от рождението му и 147 г. от неговата смърт, които се навършиха на 4 юни. Групата бе посрещната сърдечно от Анастасия Чирпанова, представител на Българската екзархия в Истанбул.
„Изключително сме признателни за вашето гостоприемство, благодарим на Българската църковна община за това, че се отзова на нашето желание да присъстваме тук и да почетем заедно митрополит Иларион Макариополски. На 4 юни се навършиха 147 г. от неговата смърт и от Mузея на Възраждането решихме да се поклоним и да почетем паметта на нашия виден съгражданин“, заяви Светослав Петров, главен уредник на музея. Директорът на музея Стилияна Марчовска посипа пръст от родната къща на големия български духовник на гроба му, след което бяха понесени венци на признателност от трите институции.От името на няколко институции и признателните еленчани бе занесена пръст от двора на неговата родна къща и венци на признателност.
„От името на Българската църковна община за мен е чест да бъда част от това събитие. Това което правите е похвално, тъй като нашите възрожденци не трябва да бъдат забравени. Аз самата съм еленчанка и неколкократно съм посещавала родната му къща, много се вълнувам и днес“, призна Анастасия Чирпанова.
Гостите разгледаха Желязната църква, запознаха се с нейната история, свързана с българското Възраждане и запалиха свещички. Подариха на Анастасия Чирпанлиева фототипно издание на книгата на Милан Радивоев „Иларион Макариополски – живот и дейност“, новоизлязлата книга на проф. Вера Бонева „Дълг и чест: Иларион Макариополски“, както и фототипно издание на Еленски сборник.
Иларион Макариополски остава в историята ни като един от висшите български духовници на Възраждането и един от водачите на борбите за църковна независимост. Произлиза от известния еленски род Михайловски, негов племенник е поетът и автор на химна „Върви народе възродени“ Стоян Михайловски. Животът и делото на митрополита са свързани с Цариград, откъдето ръководи църковно-националната борба.
На 3 април 1860 г. под негово ръководство се организира Великденската акция. По предварителен сценарий по време на службата в църквата „Свети Стефан“ (тогава още дървен храм) в Цариград, Иларион не споменава името на вселенския гръцки патриарх, което според църковните канони означава отхвърляне властта на патриарха. След акцията всички общини се отказват от гръцките си духовници и го признават за свой църковен глава. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство. В отговор през 1861 г. Гръцката патриаршия го заточва заедно с подкрепилите го Паисий и Авксентий. Иларион остава заточен до 1864 г., след което се установява в Ортакьой. През 1872 г. е избран за Търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира „Св. св. Петър и Павел“ край Лясковец.
При една от обиколките из епархията в началото на 1875 г. той се простудява и се разболява фатално. Без да се е излекувал напълно, на 11 май същата година отпътува за Царигра,д за да участва в заседание на Светия синод на Българската екзархия. Това негово пътуване до Цариград е последно, тъй като болен от пневмония, архиереят рухва и умира на 4 юни 1875 г. в дома си. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“, където още се намират гробовете на църковните дейци Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.