На скелет в ембрионална поза, положен в кръгла гробна яма в крепостта Ряховец край Г. Оряховица попадна археологът Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във В. Търново. Необичайният тип погребение като обред не e характерно за християнския период на Второто българско царство. Подобна ситуация вече е документирана в района на крепостта, а такава бе разкрита това лято и на съседния археологически обект – новооткрития некропол при разкопките на сметището, намиращо се недалеч. Предположението е, че там става въпрос за кумански гробове.
“Мисля, че засега нямаме аналог на това погребение. Такъв тип гробове са единични. Те са рядко срещани в България, а тук освен този гроб имаме и 8 подобни в близкия некропол. Ряховец е крепост, за която имаме хипотеза, че е била с куманско поселение. Този етнос е в основата на Второто българско царство и е един от основните му политически и военни двигатели”, каза Петракиев. Той поясни, че крепостта е обитавана от края на 12 до средата на 13 в., като няма данни защо мястото е изоставено и няма открити данни за живот след 1257 г. На костите предстои да бъде направен анализ от антрополога д-р Надежда Атанасова, за да се види каква е антропологичната връзка с другия обект, който бе проучван през лятото, посочи Петракиев.
Археологът работи на крепостта Ряховец вече 7 поредна година. Преди два дни в една яма, която започва да проучва заедно с учениците от лятната археологическа школа, разкриват скелет, положен в ембрионална поза, легнал надясно. Това е позиция, характерна повече за праисторическите времена, отколкото за Средновековието. Преди около 2 г. той попада на подобен случай при западната порта на крепостта. Заради позата, стратиграфската ситуация и керамиката, която е открита тогава, предположенията са, че погребението е от желязната епоха. Данните от радиовъглеродното датиране и ДНК анализът впоследствие показват, че става въпрос за гроб от 11-12 в. Погребението, което е открито сега, е в същата поза и пространствена ориентация. Главата е поставена на североизток, а краката на югозапад. Гробната яма е кръгла, с много въглени, което показва използването на огън като очистителна сила, както при съседния обект с некропола от 13 в. Най-интересно при находките от тазгодишните проучвания са няколкото монети от 13 в. и колективна находка от 8 средновековни медни монети в гробната яма от същия период. Открит е и прешлен за вретено. Докато екипът на “Янтра ДНЕС” беше на терена, до скелета бе намерена и още една монета. Според Петракиев ситуацията наподобява античната традиция с хароновия обол, засвидетелствана също в Средновековието и в Християнството. Обичаят е свързан с монетите, които се дават на подземния лодкар, за да пренесе душата на починалия през реките Стикс и Ахерон в царството на Хадес. Интересното е, че става въпрос за нехристиянско погребение, вероятно отново куманско, защото в 13 в. по този начин са погребвани номадите.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ