Човек идва на този свят и си отива с името си, а едно от най-големите проклятия е името му да изпадне в забрава. Това е научил от живота Димитър Николов – издател и управител на най-голямата извънстолична пресгрупа, журналист, понастоящем и председател на Общинския съвет в Горна Оряховица. Той е един от 131 000 българи, които носят името Димитър – третото по разпространеност у нас след Георги и Иван.
И празнуват днес, когато почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски. Според народните представи от Димитровден започва зимата. Мъжете с това име са с чести промени в настроението, но много талантливи, притежават силна воля и винаги са заобиколени от приятели. Те са щедри, изобретателни, интелигентни, весели и надарени с творчески способности. Трудно може да се каже дали това твърдение обхваща всички, но за Митко Николов важи в голяма степен.
“Кръстен съм на своята баба Димитра. Моите родители винаги са обичали традиционни български християнски имена. Баба ми, светла ѝ памет, до голяма степен ме е отгледала и възпитала. Родена и израснала е в Чехия, беше много набожна, имаше модерни за времето си разбирания”, казва Димитър. Определя се като вярващ и религиозен човек, но според него не е задължително да бъдеш едновременно и религиозен, и вярващ. “Дълбоко вярвам в православните християнски ценности, но в същото време имам и доста либерална идея за Бог. Има една дефиниция, че се опитваме да придаваме човешки образ и понякога човешки недъзи на Господ, а пък приемаме, че той е абсолютният всеобхващащ разум. Не може ограниченият човешки разум да обхване абсолютния разум и съвършенство. В книгата си “Произход” Дан Браун казва, че ако Господ види как религиите се опитват да го дефинират, сигурно ще се пръсне от смях. Но лично аз за себе си се определям като православен християнин и православието ми помага да бъда в хармония със себе си”, признава той.
Навремето е учил “Богословие” във Великотърновския университет, а от тази есен довършва образованието си с магистърска програма “Теология”.
Кариерата си започва като спортен журналист – в “Радио Велико Търново”, “Дарик”, канал “Раховец”, от доста години успешно се занимава с издателска дейност. Но спортната журналистика му помага и досега. “Преди броени дни, когато дойдоха българските представители, с които направихме онлайн сесия за официалната кандидатура на Горна Оряховица за Европейски град на спорта през 2021 г., там беше и Тодор Шабански – изключителен журналист, който написа книгата “България на Олимп”. Единият от препитващите комисари, който бил голям почитател на Ивайло Йорданов, попита в кои отбори е играл. Отговорих, че е играл само в три – “Рилски спортист”, “Локомотив” (ГО) и “Спортинг”, а горнооряховският клуб е единственият, който му организира бенефис. От дума на дума казаха на Шабански: някой ще ти вземе професията… Зам.-председателят по спортните въпроси обаче отговори: г-н Николов си е спортен журналист. След това направихме с Тодор Шабански много приятен работен обяд, в който си говорихме само за футбол и за вино”, разказва Димитър Николов.
Има ясно мнение каква трябва да бъде журналистиката. Независима журналистика може да провежда само икономически свободната медия. Най-голям имунитет в момента имат т.нар. обществени медии, защото те не мислят за фонд работна заплата и т.н., за разлика от частните. Това е голям проблем. Последните не получават субсидиране за обществен интерес, те преди всичко работят в полза на частния интерес, защото всеки собственик и съдружниците му са водени от своите частни интереси. Хората трябва да разграничават това – те не плащат от своите данъци за частните медии, докато обществените са им задължени. Държавата трябва да помисли за справедливо разпределение на публичните средства в медийната среда. Трябва да заработи и публичният регистър – медии, които не са вписани там, да нямат достъп до публични средства.
“Каквато е публиката – такива са и медиите. Обидно ми е, че интелигентни хора, които познавам, споделят в социалните мрежи сайтове с фалшиви новини. Българинът не може да се отърси от клюкарския си манталитет, който първо създаде условия и среда за жълто-кафявите медии. Сайтовете за фалшиви новини са основният инструмент на хибридните войни. Все повече забелязвам хора, които коментират текстове, които изобщо дори не са прочели”, казва Митко Николов.
Едната от причините да се заеме с отговорния пост на председател на Общинския съвет е, че много добре работиха с кмета инж. Добромир Добрев в рамките на младежките активности и спорта. Ако Горна Оряховица бъде одобрен за Европейски град на спорта за 2021 г., то ще е защото градът изведе младежките политики и спорта в приоритет. “Ако наистина получим този бранд, ще бъде венец на нашите усилия и последователна политика”, твърди Николов. Той е от гражданската квота на ГЕРБ и усетил подкрепа от много свои съграждани. Получил такава не само от колегите си от партийната група, но и на всички политически представени сили в Общинския съвет.
Димитровден по традиция празнува в работен режим, именият му ден винаги минава в повече срещи с хора. “Преди две години се запознах с интересен човек като Яков Джераси, преди да отидем на разговор с президента Петър Стоянов. Беше на Димитровден и телефонът ми звънеше през пет минути, аз му се извинявах, че прекъсвам разговора. А той ми каза: човек идва и си отива с името си. Вие сте богат и щастлив човек, защото най-голямото проклятие в еврейския свят е името ти да изпадне в забрава. След като толкова хора звънят да ви поздравят, значи сте богат и благословен човек”, разказва Димитър Николов.
Ценен за него празник е и св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, когато пък именик е неговата съпруга. “Благодарение на моята Надежда имам и вяра, и надежда, и любов в живота си. Смятам, че човек не трябва да търси любовта. Когато е подготвен, тя сама ще го намери. Открил съм си половинката – човек, който преди всичко ме разбира, подкрепя и ме кара да се чувствам наистина богат и щастлив”, признава той.
Кулинарията и сомелиерството са предпочитаните му хобита. Готви изключително вкусно, в кухнята е естет, ценител е на хубавото червено вино. “Това ми е най-доброто средство за почивка. Само над тиганите и тенджерите човек не мисли за ежедневните грижи, защото те не позволяват разконцентриращ момент. По света още няма паметник на жена кулинар, за разлика от много майстори готвачи”, твърди Димитър. Много са червените вина, които харесва, в България също се произвеждат качествени. Но признава, че вече е почитател на розето, защото то е нарочно търсеният компромис между бялото и червеното вино и се комбинира с най-много видове храна.
“С Димитровден обаче навлизаме в сезона на червеното вино. То е благословено, защото първото си чудо Христос извършва на сватбата в Кана Галилейска. Когато виното свършва, той превръща вода във вино, за да продължи празненството. Лозата е най-интелигентното растение, а виното е живот”, завършва днешният именик.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив