Приказната къщичка на Баба Яга майсторят вече втора седмица в местността Ксилифор студенти от Факултета по изобразително изкуство при Великотърновския университет. Петметровата дървена инсталация съвсем скоро ще се превърне в интересна люлка за малките палавници, а в нея ще се настанят врана, прилеп, котка, които също са изваяни от дърво. Младите хора участват в скулптурен пленер, който е част от редовната им учебна практика. Творбата ще бъде завършена до 13 юни, а след това ще заеме достойно място до монументалните скулптури “Добрият змей” и “Златната ябълка”, която реализираха в предишните 2 г. и техни колеги.
Къщата се състои от повече от 100 дървени елемента, които са издялани от акация и дъб. Четирите кокоши крака, върху които се крепи цялата конструкция, са по 2,5 метра високи. Според оригинала на приказка за Баба Яга кокошите крака, на които стои нейната къщичка, са два, но за да стои по-стабилно, младежите решили да я подсилят двойно. “Стремежът е това, което правим, да е предназначено за децата, да носи белега на българската етнографска култура и усещането за чарк. Освен това се постарахме да съчетаем визията с функцията, за да може зрителите да бъдат реални участници в нашето изкуство”, обяснява проф. Константин Денев от катедрата по скулптура. Той ръководи екип от девет студенти от втори и трети курс, които следват скулптура.
Автор на оригиналната хрумка за приказната къщурка е на третокурсничката Владимира Христозова. “Още в началото имахме идея да направим къща, но се двоумяхме дали да е от “Дядовата ръкавичка”, или от “Хензел и Гретел”. Когато споделих хрумката за кокошите крака, моето виждане за скулптурата надделя”, споделя момичето. В процеса на работа концепцията се променя, като всеки от студентите добавя по нещо от себе си. “Замисълът е в композицията да присъстват отделни знакови елементи от приказката, но самата Баба Яга с нейната огромна глава, дълъг нос, кривогледи очи, беззъба уста, гърбаво тяло да не бъде представена. За нейното съществуване децата ще могат да се досетят по голямата метла”, разказва Деница Милушева от 2 курс.
Участието в пленера на Ксилифор е първият истински допир на студентите до дървото като материал. То е изключително благоприятно за работа и лесно за манипулиране, твърди преподавателят. “В процеса на работа младите хора се стремят максимално да съхранят природата на дървото, за да може неговата енергия да звучи и да доминира”, допълва проф. Денев.
Най-голямото предизвикателство за нас беше да започнем да работим в екип, признават Димитър Терзиев и Иван Вълев. “Ние се познаваме вече втора или трета година, но до момента всеки от нас е работил сам, а сега е по-различно. Трябваше да се научим да обсъждаме помежду си идеите и да разпределяме работата си”, обясняват момчетата.
Учебната практика за възпитаниците на ВТУ се организира в рамките на проекта “Ксилифор – център за културен, екологичен и спортно-атракционен туризъм” на Туристическо дружество “Трапезица-1902”. “В туристическата база сме оборудвали 9 кабинета по рисуване, скулптура, музика и танци, както и изложбена зала. Нашата цел е да привличаме към идеята за творчество сред природата все повече съмишленици”, каза председателят на “Трапезица” Георги Димитров. Домакините са подсигурили дървения материал за скулптурата, както и инструментите, с които работят младите хора.
Златина ДИМИТРОВА, сн. авторката