Известният кубински танцьор, хореограф и преподавател по латино танци Алфредо Торес Хурейдини беше сред участниците във второто издание на фестивала “Noche Cubana”, който се проведе през почивните дни във Велико Търново и Горна Оряховица. Празникът на кубинската музика и танци беше организирано от танцов клуб “Amor Eterno” с Алфредо Торес. Бившият солист на прочутото кабаре “Тропикана” се включи във фиестата заедно с българската си партньорка Жоржет Илиева. 
Алфредо е роден в Хавана на 8 ноември 1967 г. Баща му Пабло Торрес Валдес е треньор на кубинския национален отбор по бокс и е донесъл на страната множество награди и медали от международни и световни състезания. 18-годишен Алфредо е приет да учи в Националната школа по танци в Куба, където в продължение на 2 години изучава джаз балет, капоейра, популярни танци, сон, румба, гуагуанко. След завършването на школата кандидатства в школата към най-престижното кабаре в Хавана – “Тропикана”, и печели сред конкуренция от хиляди кубинци. От випуска от 40 души само двама са избрани в края на двугодишното обучение да работят в кабарето и един от тях е Алфредо. Само след 6 месеца той вече е солист на “Тропикана”, което е признание за професионалните му възможности. В “Тропикана” Торес снима 2 филма, в единия от които – “Рай под звездите”, изпълнява главната роля.
През 2001 г. Алфредо получава покана да работи във вариетето на престижен софийски хотелски комплекс и през април отпътува от Куба, заедно с още шестима свои сънародници. България му харесва и той решава да се установи за постоянно в страната. Скоро се жени за българка, а блестящият му талант е забелязан и следва поредица от ангажименти, които го правят една от най-известните звезди в България. Участвал е в театрални постановки, а от време на време работи и като гост преподавател в НАТФИЗ.

– Алфредо, какви танцьори са българите?
– Българите са отлични танцьори. Кръвта им кипи, много са темпераментни, а това е много хубаво за танца. Във всички стилове е важно да танцуваш с чувство, да покажеш характер и артистична интерпретация на това, което искаш да изразиш чрез танца. А при социални танци, какъвто е салсата, е важно да танцуваш от сърце, а не да се съобразяваш с правила.
– До преди седмица беше част от журито на “Денсинг старс”, но паралелно с това продължаваш да си танцьор, инструктор, актьор. Коя роля ти допада повече?
– Обичам да бъда на сцената, но ми допада и да коментирам представянето на други участници.
– Обаче си доста критичен…
– Да, така е. Проблемът е в това, че съм перфекционист, защото съм професионален танцьор. Затова искам всичко да се направи както трябва. Вярно е, че всеки от участниците е професионалист и звезда в своята област, но моята задача беше да оценявам какво правят в шоуто. Много от тях могат много повече и като ги критикувам, ги карам да покажат максимума от уменията си.
Радвам се, че има такъв тип предавания в България, за да могат децата да гледат нещо интересно, свързано с изкуството. Много важно е да ги възпитаваме правилно, а танцът и спортът помагат много на децата. По-добре да се занимават с тях през свободното си време, вместо да се отдават на манията, наречена “компютър”. Повечето деца си губят времето, като играят по цял ден пред екраните или пък общуват помежду си само в социалните мрежи. А чрез спорта могат да създадат хармонично тяло и да пораснат по-здрави.
– Ти кога почувства, че танците са смисъл на твоя живот и избра да ги превърнеш в своя професия?
– Като дете бях спортист. Тренирах атлетика и бокс, тъй като баща ми дълги години беше треньор на националния отбор по бокс на Куба. Танците обаче много ми харесваха, посветих им се когато бях на 16. В началото танцувах само с приятели по улиците на Хавана, а по-късно реших да се запиша в такова училище и да стана танцьор. Танците и спортът са много близки. Те създават култура на тялото, учат на издръжливост и упоритост. А боксът е много елегантен спорт. Има боксьори, които, като се качат на ринга, правят изкуство. Така е например с Мохамед Али, който на младини също е танцувал, а това, което прави на ринга, е много елегантно и забавно, няма грубост в неговите движения.
– Какво знаеше за България, преди да дойдеш у нас?
– Бях чувал, че България има много красива природа. Страната на розите и йогурта. По време на комунизма България и Куба са имали много добро приятелство. Ние ви изпращахме тръстикова захар, а вие йогурт и розово масло. Много кубинци идваха да учат при вас и да работят в Кремиковци. В Куба пък идваха много български лекари.
А аз дойдох в България през 2001 г. на турне с балет “Тропикана”. Имахме договор за 6 месеца в София. После ме поканиха индивидуално в едно телевизионно предаване. И така, после се ожених и сега имам семейство тук, в България. Българите харесват латино танците и спокойно мога да работя тук. Освен това започнаха да ме търсят и от театъра. Работих в Сатиричния театър в пиесата “Клетка за сестрички” с Веско Ранков, Валентин Ганев, Нона Йотова и Иван Драгоев. Спектакълът се получи много добре и го играхме цели 4 г. След това играх и в Народния театър. С Теди Москов направихме “Пушката ще гръмне след антракта”. Много комфортно се чувствам на театралната сцена. Много хора не знаят, но аз започнах да се занимавам с театър именно в България. Преди това хората ме познаваха само като танцьор, а не като актьор. Но театърът много ми хареса, в него има фантастична и уникална магия. Тя се получава благодарение на живия контакт с публиката по време на представление. Няма нищо по-вълнуващо от това целият салон да плаче или да се смее заедно с теб.
– А какво ти харесва в България?
– В България е много различно от Куба и хората са различни като поведение и излъчване. Това, което се говори, че хората тук и в Куба са еднакви като темперамент, не е вярно. Там са много по-отворени. Например, ако си вкъщи, може някой непознат да ти звънне на вратата и да ти каже: “Може ли да ползвам тоалетната?”. Това е нещо нормално и никой не се притеснява, че не се познавате. Също така пълните хора не се обиждат, ако им кажеш, че трябва да свалят някой килограм. В Куба приемат тези неща нормално и с позитивно настроение.
– Какво ти липсва най-много от Куба?
– Това наистина е Островът на свободата, защото има пълна свобода на духа, а не защото господства комунизмът, както всички си мислят. Мястото е много красиво, има огромни плажове, а хората наистина са много позитивни и приятелски настроени. Не случайно Хемингуей, Нат Кинг Кол и още куп известни творци са харесали това място. Представяте ли си остров, обграден само от плажове. 1200 км плажна ивица от едната страна и още толкова от другата. Няма друго такова място на света. При мен няма носталгия, аз съм гражданин на света и се чувствам добре навсякъде.
– Жив ли е още духът на кабаре “Тропикана”?
– Това е една жива легенда, която никога няма да бъде забравена. В света има само три кабаретни театъра от световна класа. Това са “Копа Кабана” в Бразилия, “Лидо” в Париж и “Тропикана” в Хавана. Аз бях солист в “Тропикана”, а за да стигнеш до там, трябва да положиш доста усилия. Първоначално завърших Националната школа по танци в Куба, където в продължение на 2 години изучавах модерни танци – джаз балет, капоейра, популярни танци, сон, румба, гуагуанко. След завършването на школата кандидатствах в школата на “Тропикана” и спечелих сред конкуренция от хиляди кубинци. Там учихме драматургия, класически балет, съвременни танци, грим, актьорско майсторство, кубински фолклор, испанско фламенко и др. От 40 души випуск само двама бяхме избрани в края на двугодишното обучение да работим в кабарето и един от тях бях аз. Само след 6 месеца вече бях избран за солист на “Тропикана”, което беше огромно признание за моите професионални възможности.
В кабарето ангажиментите на артистите са повече от 12 часа на ден. Започвахме около 12 часа на обяд с уроци по класически балет или съвременни танци. След малка почивка продължавахме с репетиция по репертоара, а после идваше ред и на представленията, които продължаваха повече от 4 часа, до-към един след полунощ.
– Всеки ли може да се научи да танцува?
– Да, само да има желание, няма проблем. Реално всичко зависи за кой танц точно говорим. Класическият балет е най-труден, защото трябва да се учи още от малък. Латино танците също са трудни, защото участват всички части от тялото.
– А ти как се чувстваш, когато танцуваш?
– За мен музиката е най-важна. Само хубавата музика може да ме накара да танцувам. А харесвам всичко – от Вивалди, през джаз, съвременна музика и салса. Музиката да е хубава, да я почувствам и танцувам. Чувам музиката и тя ме води.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив