20-метров суджук беше нарязан и раздаден на гостите на традиционния празник на суджука в Горна Оряховица. За направата на деликатеса са използвани близо 140 кг суровина. Суджукът е произведен от говеждо месо и подправки по стара традиционна рецепта. 20-метровата “подкова”, направена в “Родопа-96” мераклийски, беше разрязана от майстори суджукари и от кмета на Г. Оряховица инж. Добромир Добрев. От деликатеса опитаха стотици жители и гости, дошли да се забавляват на кулинарния фест. Над 4 тона горнооряховски суджук, печен на гребен, изядоха горнооряховци и гостите им на празника. 
Суджуци, но от миди, пече през целия ден на място в Градската градина кметът на Каварна Цонко Цонев. Градоначалникът рокаджия разказа пред “Янтра ДНЕС”, че в Г. Оряховица се прави световната премиера на мидения суджук. Опитахме рецептата преди няколко дена и се оказа сполучлива. Сваряваме миди, смиламе ги с машинка за месо, омесваме ги с тайни подправки и ги пълним в свинско було. От 2 кг миди се приготвя 4 кг суджук, разказа Цонко Цонев, който подаряваше на горнооряховци от собственоръчно опечения миден суджук. Как каварненският кмет пече суджука и вари мидите, лично провериха горнооряховският му колега инж. Добромир Добрев и собственикът на “Родопа – 96” ексдепутатът Христо Христов. Специално за празника на града, с който Каварна е в приятелски отношения, от мидената ферма “Дълбока” бяха донесли още пушени миди, кюфтета от миди и мидени шишчета с кокос.
С пъстър стрийт парад в петък вечерта започна празникът на горнооряховския суджук. Деликатесът-символ на Г. Оряховица, е първият български продукт, удостоен от ЕК със сертификат за “Защитено географско указание”. За втора поредна година празникът се провежда в рамките на проект “Мостове към бъдещето”, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП “Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от ЕС. Децата в дефилето бяха облечени като зеленчуци и суджуци. Колоритният стрийт парад увлече горнооряховчани от центъра на града до Градската градина.
На следващия ден няколко отбора премериха сили в състезание за най-оригинално и атрактивно аранжиране на плато. С подаръци от празника си тръгнаха и състезателите в още една атрактивна надпревара. Малки и големи пробваха точния си мерник на дартс със суджуци. Акцент на кулинарния фестивал тази година ще бъде върху опазване на околната среда.
Допълнително настроение на празнуващите донесоха изпълненията на Пламен Борисов, участник в тазгодишното издание на “Гласът на България”, Вики и група “Мастило”, оркестър “Канарите” и фолкпевиците Валя и Анелия. Децата от художествените школи, училищните ансамбли и детски градини в Г. Оряховица представиха десетки изпълнения на сцената в Градската градина.
Само три фирми от района на Г. Оряховица имат право да произвеждат горнооряховски суджук – ЕТ “Стефмарк – Стефан Марков”, “Р. А. – 03 – Боби” и “Родопа – Горна Оряховица-96”, които се обединиха в сдружение “Раховец 2007”. След близо тригодишна битка на 21 декември 2011 г. с регламент на ЕК горнооряховският суджук беше приет за българско защитено географско указание.
През Възраждането най-популярните месни деликатеси, произвеждани в Г. Оряховица, се наричали “Сара” и “Смарлама”. След Освобождението те стават познати с названията “Горнооряховски суджук” и “Говежда суха наденица”. От този период са запазени и първите свидетелства за славата на месопроизводството. Сред тях са първото международно отличие за горнооряховския суджук на производителя Михаил Николов от Стопанското изложение в Торино 1861 г. и първата публикувана реклама на фамилия Недеви в “Български алманах” от 1911 г.
Освен записките на различни автори и пътешественици, живели или преминавали през Г. Оряховица, факти от историята на горнооряховския суджук има в запазените в държавните архиви търговски тефтери на редица местни производители и сдружения. Богата изложба от снимки, показващи славата на горнооряховския суджук, беше подредена в Градската градина. Съществен принос за популяризиране на месопроизводството има откритият през 1922 г. Горнооряховски мострен панаир, прераснал в международен от 1925 до 1932 г.
През 1912 г. известният банкер Атанас Буров води инвеститори от Пражка банка, за да огледат Г. Оряховица за строеж на захарни заводи. Когато чехите преминават Арбанашкото бърдо, спират файтоните озадачени. Горна Оряховица е потънала в дим, като че ли е индустриална Англия. “Спокойно, господа, часът е 9,30 и моите съграждани закусват със суджук на гребен!”, подхвърлил Буров.
Всъщност тогава чехите не само харесали суджука, но и започнали да го приготвят в захарната фабрика. През 1915 г. майсторът на колбаси Едуард Складъл, който хранел 300 чужди работници, получил позволително от местната община да прави суджук и ряховска пастърма. Той се оженил за мома от Г. Оряховица, а години по-късно техният син натрупал състояние от производство на вкусното сушено мезе в Австралия.
Според исторически данни горнооряховският суджук се появил преди повече от 2 века по прозаичната причина, че тогава хората не познавали хладилника. Когато касапите разфасовали добитъка, от него оставали червата. Научили се да ги обработват и сушат. А после на майсторите хрумнало да сложат в тях овкусено месо. Поставили ги на проветриво място и така се родил суджукът.
Тайната се криела най-вече в качественото месо, разказват историците. Подборът започвал още от угояването на животните. Говеда и биволи се пращали да пасат в девствени места из Еленско и Свищовско, за да “узрее” месото им. Първоначално в “подковите” или “петалата”, както казват на суджука в този край, се слагали местни подправки, после започнали да прибавят и внесения екзотичен черен пипер.
Суджукът спечелил първия си медал на изложение в Париж през 1900 г. За различните вкусове го допълват с лук, бял пипер или с канела.
В архивите е запазена 100-годишна рецепта на колбасарите Айнаджиеви. Според нея, за да се получи магията на деликатеса, на 1 кг говеждо се слагат 2 г сол, 3-4 г пипер, 1 г селитра или захар, за да се запази червеният цвят на месото. След като се напълни в червата, пресният суджук престоява 1 час в хладка вода, отцежда се и се слага да съхне. На петия ден суджуците се смъкват, слагат се на камарка, за да се задушат, пресоват се и отново се нареждат да съхнат. След второто размачкване суджукът може да се яде запечен на скара. Тънкото мезе е напълно готово след 28 дена, съветват старите майстори.
Според легендите горнооряховския суджук опитал дори султан Сюлейман Великолепни през 1538 г. Тогава той извикал Рустем паша с тревожно писмо да се яви в Цариград. На третата вечер от пътуването си пашата трябвало да преспи в Ряховица. Устроили му топъл прием и го гостили със суджук. Той харесал много деликатеса, похвалил майсторите и пожелал да занесе и на султана.
“Ашколсун, от добри майстори е правен и добро да им се направи”, възкликнал Сюлейман Великолепни, щом опитал мезето.
Тогава с ферман, благодарение на суджука, той дал данъчни привилегии на четири села – Г. Оряховица, Долна Оряховица, Лясковец и Арбанаси. 
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ