Д-р Събина Събева е изпълнителен директор на Международната социална служба в България, която управлява четири центрове за обществена подкрепа във Велико Търново, Севлиево, Търговище и Смолян. Завършила е медицина в София, след което спечелва конкурс и работи като главен асистент в катедрата по социална хигиена и професионални болести в Медицинския университет в столицата. През 2002 г. завършва магистратура по обществено здраве в Женева, Швейцария, където се занимава и с темата за здравето и правата на детето. След това напуска катедрата и работи две години в Държавната агенция за закрила на детето. От 2004 г. е директор на Международната социална служба, която е неправителствена организация и се финансира от реализирани проекти.
В края на миналата седмица във В. Търново се проведе третата междурегионална среща за обмяна на опит на центровете за обществена подкрепа, организирана от МСС. Бяха обсъдени добри социални практики на центровете в Русе и Стара Загора и специалистите излязоха с предложение за промяна на нормативите в системата на социалната закрила.

– Д-р Събева, защо проблемът с реинтеграцията на децата в риск в биологичното семейство е на преден план пред социалните служби вместо те да работят с родителите така, че да не се стига до извеждане на децата?
– Темата за реинтеграцията е една от основните, които центровете за обществена подкрепа (ЦОП) предоставят на родителите като социална услуга. Интересното е, че където има и други социални институции в общината, в която работи такъв център, броят на случаите за връщане на децата в семействата е много висок. И обратното. Международната социална служба ръководи такъв ЦОП във В. Търново. От 2009 до 2013 г. нашите специалисти са работили по 58 реинтеграции на деца в биологичните семейства. Разбира се, това не е пълната статистика за общината, тъй като има и други служби, които работят по същата тема.
– Когато едно дете е изведено от семейство, в което има сериозен проблем, винаги ли след това то трябва да се върне обратно при родителите?
– Не, не винаги. В случая за Велико Търново от тези 58 случая на интеграция нашите специалисти са дали 28 отрицателни становища, че децата не трябва да се връщат в семействата. Иначе 21 интеграции са се оказали успешни. Но имаме и един случай на връщане на детето при родителите, но пак е имало проблеми в семейството и то е било изведено повторно.
Искам да дам пример с Търговище, където службата има наш ЦОП. За същото време там има над 130 реинтеграции. Причината е, че в тази област се развива много добре приемната грижа. Децата се извеждат от семействата, отиват при приемни родители и след това биват реинтегрирани. Освен това в Търговище е закрит и домът за медико-социални грижи, така че се търсят всички възможности децата да се върнат на биологичните семейства, да бъдат осиновени, да постъпят в центрове от семеен тип, при близки или роднини или да се предостави приемна грижа.
– Какви са най-честите причини едно дете да бъде изведено от семейството и не се ли прекъсва емоционалната връзка с родителите?
– Анализът, който сме направили след работа с родителите за повишаване на техния капацитет по отглеждане на децата показва, че най-често семействата с изведени деца са многодетни, без образование и с ниска възраст, нямат постоянни доходи, в детството са претърпели насилие, има пиянство и агресия или пък са отрасли в институция. Ако семействата не успеят да превъзмогнат всичко това, то няма как да върнем децата обратно. Но каквото и да говорим друго, за мен основната причина едно дете да бъде изведено от семейството и да не бъде реинтегрирано след това, е бедността.
Що се отнася до емоционалната връзка, има случаи, когато тя е прекъсната, след като детето е изведено и след реинтеграцията много трудно се възстановява. Но има и други, когато тази връзка се поддържа от родителите, те посещават детето си в приемното семейство или в центъра за настаняване от семеен тип. За съжаление у нас емоционалната връзка между родителите и детето се смята за второстепенна. Като условия за една реинтеграция се търси само материалната среда. Но каквито и добри битови условия да има в едно семейство, след като връзката между детето и родителите е прекъсната, нищо няма да се получи. По-добре това дете да не бъде върнато в биологичното семейство.
– Кой решава кога едно дете да бъде върнато в семейството? Родителите ли подават молба, или службата за закрила?
– Ние работим по една наредба от 2003 г., но смятам, че системата за закрила на детето леко се отклонява от тази наредба и по-скоро работи с препоръки. Една от възможностите да се върне детето е, когато родителят подаде молба. Но на практика тя си остава единствена. Има и втора възможност срокът за интеграция да се определи от службата за закрила. Но през това време трябва да се работи активно по отстраняване на проблема при биологичните родители и връщането на детето ще стане по-бързо. Тогава не се загубва и емоционалната връзка с майката и бащата.
Има и друг проблем. Има случаи, когато при многодетни семейства се извеждат по няколко деца. Службите работят с родителите за преодоляване на проблемите и след това се връщат обратно всичките деца. Според мен това е твърде прибързано, трябва да се опита първо с едно от тях, а след това и с останалите, ако всичко е наред.
В момента нормативната база се нарушава и при случаи, когато социална служба работи по превенция на изоставянето на едно дете от майка, а в същото време преди това тя има няколко изоставени деца, които иска да си върне. И колегите се чудят как да постъпят, тъй като наредбата забранява да се работи едновременно по превенция на изоставянето и за реинтеграция. Според мен това трябва да се промени, иначе има сериозен риск да се стигне до неуспешна превенция и неуспешна реинтеграция.
– Когато едно дете в риск се връща при родителите, особено ако е по-голямо, то пита ли се, дали иска да живее отново в биологичното си семейство?
– За съжаление у нас никой не се съобразява с мнението на децата. А това е много важно за семейството. Имаме случай, когато пет години две деца се отглеждат в приемно семейство и емоционалната връзка с биологичните родители е прекъсната. Прави се реинтегриране, а децата не искат, защото вече са големи и оценяват къде биха се чувствали по-добре. Според мен това е неправилно на всяка цена да върнем децата в биологичното семейство. Но имаме и друг подобен случай, когато връзката с биологичните родители е съхранена, въпреки дългия престой на децата при приемни семейства. През цялото време биологичното и приемното семейство поддържат връзка, срещат се и обсъждат проблеми и радости. И това обрича реинтеграцията на успех.
В работата си нашите центрове за обществена подкрепа се сблъскват с много трудности. Знаем много добре, че в повечето случаи за едно дете в риск е най-добре, след като бъде изведено за известно време, да се върне при биологичните си родители. Но семейството е много бедно и не може да се справи, как тогава да го подкрепим и да помогнем за една успешна реинтеграция. Във В. Търново не сме се натъквали на такава бедност, дори и при ромските фамилии. Но в Търговище има такъв проблем, където семейства дори нямат документи за самоличност, родителите не работят, нямат здравни застраховки. Тогава е много трудно да се помогне. Затова ръководствата на 19 центрове за обществена подкрепа от страната се събрахме във В. Търново, за да обсъдим тези трудности и да излезем с конкретни решения за промяна на нормативите.
– Според сегашните нормативи, ако една реинтеграция е неуспешна, то детето се включва в регистъра за осиновяване. Този срок не е ли прибързан? Имате ли предложение за промяна в системата?
– Аз смятам, че е прибързан и ние от центровете за обществена подкрепа сме против това. Според нас трябва да се работи повече емоционалната връзка с родителите да не бъде прекъсната, а също да има много ранна намеса на социалните служби при семействата в риск. Освен това сме против да има едновременна превенция на изоставянето и реинтеграция. Има случаи, когато един ЦОП даде отрицателно становище, а след това службата за закрила прави реинтеграция на детето. Това не бива да се допуска.
Задължително е необходима работа с децата, които да не се настройват срещу биологичните си родители, каквито случаи има. И тъй като повече от изведените малчугани отиват в приемни семейства, според нас е необходима и социална работа с новите родители. Те вече имат друга грижа, не да заместят биологичния родител, а да му помогнат той да се справи с трудностите, да бъдат наставници на биологичното семейство. Приемните родители трябва да бъдат професионалисти, не само да гледат децата и да получават заплата, а да работят и с техните родители, както социалните работници и психолозите.
– Одобрявате ли този летящ старт на приемната грижа у нас. Всеки ден се отчитат все повече приемни родители. Дали това не е залитане в социалната подкрепа на децата в риск?
– Смятам, че не трябва така бързо да се разраства приемната грижа у нас. Дори приемните родители да са най-подготвени, детето може да развие агресия, да отключи психично заболяване, а и социалният дом си оказва своето влияние. Трудностите са още по-големи, ако приемното семейство вземе по-голямо дете с установени навици и поведение. Най-малък е рискът с бебе.
Да се хвалим, че имаме много приемни семейства, не смятам, че е предимство. По-добре по-малко, но по-сигурни и обучени да устояват при всякакви трудности.
Вася ТЕРЗИЕВА