В началото на май Огнян Златев оглави Представителството на Европейската комисия в България. Миналия ден той беше специален гост на граждански форум във Велико Търново. Между мероприятията г-н Златев отдели време и посети редакцията на “Янтра ДНЕС”, с чийто колектив го свързва дългогодишно приятелство.
Огнян Златев работи за Европейската комисия от 2011 г. като началник на отдел “Комуникации” в Генерална дирекция “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване”, където допринесе за успешното комуникиране на действията на Комисията за борба с младежката безработица и социално приобщаване. Той има значителен опит в сферата на комуникациите, развитието на медиите и управлението на неправителствени организации. Преди да постъпи в Европейската комисия, е бил член на Управителния съвет на Българската национална телевизия. Преди това основава и управлява Центъра за развитие на медиите в България. Основател и председател е и на Мрежата за професионализиране на медиите в Югоизточна Европа. Сред другите длъжности, които е заемал, са директор на Информационния център на Институт “Отворено общество” в София, ръководител на Центъра на Би Би Си в България и служител по обмен на специалисти в Британския съвет в България.

Европейската комисия има представителства в 27-те държави – членки на ЕС, и регионални офиси в Барселона, Белфаст, Бон, Кардиф, Единбург, Марсилия, Милано, Мюнхен и Вроцлав. Те информират медиите и обществото за политиките на ЕС и докладват на Европейската комисия за значимите събития в съответната държава. Представителствата са под ръководството на заместник-председател Вивиан Рединг.

– Г-н Златев, как се отразява случващото се в България през последните месеци на имиджа на страната ни в Eвропейския съюз?
– Конкретни негативи за имиджа на страна ни няма по простата причина, че живеем в демократична страна, а събитията, на които станахме свидетели, са нещо нормално и са част от елементите на демокрацията. Всеки гражданин има право на мнение, групи граждани имат право да се събират и да изразяват своето становище, както и да информират политиците, защото те са слугите на народа и трябва да се съобразяват с мнението на хората. Сега минахме през един друг инструмент на демократичния процес, каквито бяха изборите. Вече имаме избрани парламент и правителство. Европа иска в България да има стабилност и добре работещи институции, които да се трудят съвместно за подобряване на живота на гражданите. Това иска да вижда Европа и това е нашата цел.
– Как гледат от Брюксел на скандалите с подслушванията в България?
– Те са предмет на наблюдение от страната на съответните институции и органи. От Брюксел нещата изглеждат по малко по-различен начин, отколкото у нас, тъй като там наблюдението на страната ни е по-цялостно. В края на тази година се очаква да излезе докладът за напредъка на България, който трябва да даде някакви насоки и оценка за това как работят не само институциите в страната, но изобщо за цялостния процес на реформи. Така че не бих казал, че отделни поводи за обществено и политическо недоволство, които видяхме у нас, като увеличените сметки за ток, които изкараха хората на улицата, или пък скандалът с подслушванията могат да повлияят по някакъв начин. Те са по-скоро отделни проявления, които не се разглеждат отделно, а като част от целия процес на случващото се в страната.
– България е пълноправен член на ЕС вече шест години. Какво постигнахме за този период и оправдаха ли се очакванията на българите?
– Това, което ще споделя, е базирано на резултатите от редовното проучване на общественото мнение “Евробарометър”. Последните данни от април т.г. показват, че ние, българите, сме сред най-горещите привърженици на ЕС и европейската идея. Голямата част от европейските граждани, включително и в България, изразяват по-голямо доверие към европейските институции, отколкото към тези в родната им страна. Анкетата показва, че европейските граждани имат по-голяма надежда, че ЕК може да намери начините, политиките и средствата, с които да изведе Евросъюза от повсеместната криза, отколкото други такива големи международни институции като Международния валутен борд и Г-20. Тези сухи цифри говорят за това, че болшинството от гражданите на ЕС виждат за себе си повече ползи, отколкото негативи от членството на страните си в Съюза.
– Как да си обясним този еврооптимизъм на българите на фона на повсеместния евроскептицизъм в лицето на велики сили като Великобритания и Франция, например?
– Една от причините за високото доверие, с което българските граждани се отнасят към идеята за Европа, е, че виждат в лицето на ЕС независима и абсолютно неподвластна на политически отенъци институция, която води политика за подобряване на живота на гражданите, без да се интересува кой кого поддържа и кой от коя партия е. От друга страна, не трябва да забравяме, че членството в ЕС ни даде много права, за които до преди 25 г. ние дори не подозирахме. Едно пътуване в Германия например беше почти невъзможно. Трябваше да се чака за паспорт, после да получиш и виза, а сега това свободно предвижване на хора е страхотно постижение. Това, че можем да пътуваме когато и където си поискаме, е причина българинът да има голямо доверие на Европа и на европейския модел. Но има и други, като например общите решения за цените на роуминга в рамките на ЕС или европейската здравна карта, която ни позволява да получим адекватна здравна помощ навсякъде в Съюза. Това, че децата ни могат да пътуват свободно, да учат в университети в други европейски страни и дипломите им се признават, също не е за пренебрегване. Това са неща от ежедневието, от които, без да им се лепят етикети, че са общоевропейски права и задължения, ние всички се ползваме.
– Познаваме ли ние, българите, правата си на европейски граждани?
– Едно от нещата, с които бихме могли да се гордеем като българи, е че сме добре информирани за своите права като граждани на ЕС. 2013-а е Европейската година на гражданите, а Еврокомисията полага големи усилия да се вслуша максимално в мнението на нейните граждани. Затова през втората половина на годината ще се проведе една от големите инициативи в тази област в България. Това е т.нар. граждански диалог с участието на вицепрезидента на комисията Вивиан Рединг. Това е начинът, по който всички граждани на ЕС могат да споделят с ръководителите в Брюксел какво точно ги вълнува. Всички знаем, че имаме фундаментални права, но в живия живот има ситуации, когато нещо ни кара да смятаме, че тези наши права не са уважени. Това е начинът хората, които вземат решенията и изработват политиките в ЕС, да чуят гласа на гражданите и на базата на това да направят съответните корекции.
В навечерието на 9 май т.г. излезе т.нар. доклад за гражданството и в него 20 г. след приемането на Договора от Маастрихт беше направен преглед на разбирането на правата, които всеки гражданин на ЕС има, и дали все още има области, които се нуждаят от по-голяма разяснителна кампания. Бяха идентифицирани такива шест области и набелязани 12 конкретни действия, които да помогнат на живеещите в ЕС да се почувстват действително граждани на тази общност и техните права да бъдат уважавани. Паралелно с това трябва да подчертаем, че това, че сме граждани на ЕС, ни дава изключителни права, но води след себе си и доста отговорности.
– А кога ще паднат забраните българите да работят свободно в някои от страните от ЕС?
– Независимо от различните материали, които се появяват в печата в някои държави или пък отделни изказвания на политици, тези ограничения ще паднат в края на тази година. Така българските и румънските граждани ще получат същите права, каквито имат всички останали граждани на ЕС. Това е факт, който не подлежи на спекулации. Но тези права водят със себе си и съответните отговорности, които тези наши сънародници, които биха се опитали да си намерят работа или да се установят в съответната страна членка, трябва да знаят и да спазват. Нито една държава няма да си позволи да търпи на територията си хора, които искат да се възползват само от блага и от права, без да спазват съответните закони. Както ние не искаме в България да има хора, които да се възползват от нашата социална система за защита без самите те да полагат някакъв труд или да допринасят за създаването на брутния вътрешен продукт. Така че това не е някакво специално отношение към нас, защото сме българи, а съвсем логично развитие на нещата.
– Научихме ли се да бъдем европейци?
– Ако се вярва на резултатите от “Евробарометър”, 40 % от българите са научили правата си, а 47 % се чувстват европейци. Тези цифри са близки до средните за ЕС. Но си мисля, че в това отношение може доста да се направи. Тук виждам и ролята на представителството на ЕК в България да положим допълнителни усилия, за да получат българските граждани повече информация какви са техните права и задължения в ЕС. Само така можем да достигнем до другия край на скалата, наред с Финландия или Люксембург, където принадлежността към Обединена Европа е 87 %.
– Промени ли се мисленето на българина? Приближаваме ли се към европейското мислене?
– Определено. Ако се позовем отново на статистическите данни от “Евробарометър” и ги проследим в последните 6 г., ще видим, че с всяка изминала година имаме покачване на процента на хората, които изказват увереност и разбиране за това какво е да си гражданин на ЕС. Естествено аз не считам, че изминалият 24-годишен период, откакто са започнали промените в България, е достатъчен, за да можем да говорим за коренна промяна в начина на мислене и в нагласите. Освен това трябва да внимаваме как използваме понятието европеец и европейско мислене. България е една от най-старите държави на Стария континент. Ние имаме огромен принос към европейската цивилизация и много неща, с които трябва да се гордеем. Въпросът е само да успеем много бързо да адаптираме своето мислене към сегашните реалности. Трябва все повече да възприеме мисълта, че сега всеки сам е отговорен за съдбата и бъдещето си. Никой друг няма да дойде отвън и да се погрижи за нас. Ако някой иска да живее добре, трябва да полага усилия това да се случи, а не да чака наготово или пък да се възползва от вече готови придобивки. Това са остатъци от старото мислене, когато държавата се грижеше за всичко. Сега живеем в друг исторически момент. Това всички да живеем нормално и да добруваме зависи от труда и усилията на всеки един от нас.
Златина ДИМИТРОВАq сн. Даниел ЙОРДАНОВ