Силвия Тодорова е студентка по журналистика във Великотърновския университет. От 5 години изучава и китайски език в Институт “Конфуций” към ВТУ. За периода от една учебна година е специализирала в Университета по геонауки – гр. Ухан, Китай. Обучението е по програма от Институт “Конфуций” с пълна едногодишна стипендия.

“Ако искаш да бъдеш щастлив за една година – сей зърно, ако искаш да бъдеш щастлив за десет години – сади дървета, ако искаш да бъдеш щастлив за цял живот – образовай хората.” Може би това е поговорката, залегнала в основата на китайската култура. Докато ние, българите, инвестираме в магистрали, китайското правителство инвестира в образованието и съответно в бъдещето на своите жители.
В Китай образованието дава огромно отражение върху културата и икономиката. Фактът, че според прогнозите до 2020 година Поднебесната империя ще стане световна сила и в областта на образованието говори много. Страната има образователна система, която изпреварва много държави в Западна Европа. В Китай се влагат много средства за образование, но същевременно таксите за висше обучение са сравнително ниски.
За разлика от българските деца, малките китайчета тръгват на училище на 6 години, а до 14-годишна възраст образованието там е задължително. Средното образование в Китай продължава общо 6 години, с две години повече от това в България. То се разделя на два етапа – основно и гимназиално. Първият етап е задължителен, докато вторият – не е. Голяма част от децата обаче избират да завършат и втората степен на средното образование, която е с професионално направление. Тя подготвя кадри за производствената индустрия и земеделието. У нас подобни са професионалните техникуми.
Китайското правителство набляга изключително много на висшето образование и на развитието на университетите. От 1998 г. насам финансиране- то за висшите училища се е увеличило многократно. Другите възможности за продължаване на образованието са чрез колеж или полувисше специализирано образование, където обучението продължава в рамките на 2-3 години.
Голяма част от китайските висши учебни заведения влизат в класацията на най-добрите учебни заведения в света. Университетите се развиват не само като материална база, но и като качество на образованието. От тях излизат все повече специалисти, които правят успешна кариера – част от тях в Китай, а други – в чужбина. Идеята там е, че образованието е ключът към успеха. Разбира се, методите на преподаване също са много различни. Докато в България всеки студент сам решава дали да ходи на лекции, или не, то присъствието на лекции в Китай е задължително. При повече от три отсъствия за семестър студентът не се допуска до изпит. Може би това не се харесва на всички студенти, но определено дава резултат.
Самата организация и разположение на университетите също е доста различна от тази в България. Студентите почти не излизат от кампуса на университета, а и нямат нужда. Кампусите са големи колкото едно малко българско село и в тях има всичко – студентски стол, пазар, общежития, болница и т.н. Младите хора излизат от кампуса единствено, за да се разходят. Чуждестранните студенти са отделени от китайските и живеят в други общежития. Казват, че това е така, защото материалната база на общежитията за чужденците е в много по-добро състояние от тази на самите китайски студенти. Но има едно общо и задължително правило – и в кампусите, и в общежитията влизането става само чрез пропуск. Външни лица категорично не се допускат. Забранени са силната музика и купоните късно вечер и по обяд. Докато в нашите общежития това е ежедневие, в Китай строго се следи дали тези правила се спазват.
Има голяма разлика и по отношение на организирането на учебния процес през годината. Докато в България първият семестър започва през есента, там стартира през пролетта. След първия семестър, който продължава от началото на март до края на юни, следва лятната ваканция, през която студентите и учениците са свободни. От 1 септември започва новият семестър, който завършва в края на януари. Другата по-голяма ваканция е по време на Китайската нова година, когато всички празнуват.
Като недостатък може да се отбележи това, че китайските ученици и студенти са изключително натоварени с учене. Те почти нямат свободно време. Учебните часове в училище, както и лекциите в университета са от сутрин до вечер, с почивка единствено за обяд. Практиката от българските учебни заведения, която включва занятия само сутрин или само следобед, в Китай не съществува. Студентите успяват да си починат единствено през лятната ваканция. Постоянното учене дава резултат на изпитите, но натовареността на учениците остава.
В резултат на всичко това, само за четвърт век неграмотността сред населението на Китай е сведена до под 5 %. Единствените райони, в които все още има проблеми с образованието, също като в България, са селските. Но в последните години правителството многократно увеличи финансирането за училищата в селата. На социално слабите деца пък държавата всяка година осигурява учебни пособия. Огромният прогрес на КНР в сферата на образованието е една от предпоставките за превръщането им в световна сила.
Силвия ТОДОРОВА
сн. авторката