– Проф. Дайнов, каква политическа есен ни очаква?
– Есента ще е като лятото – напрежението в обществото ще нараства постоянно. От изборите насам, откакто се сформира това мнозинство, събитията вместо да се разреждат и ситуацията в страната да се успокоява, наблюдаваме постоянни скандали. Прогнозирам, че ни очаква много бурна есен. И сега има напрежение, но в момента хората са разпилени, по почивки са. Когато се приберат по родните си места и животът тръгне в делничното си русло, нещата според мен ще ескалират. Трудно ми е да кажа къде ще избие напрежението, защото има цели съсловия, които са обидени на тази власт. Като пример ще дам “изгорелите” покрай “Олимпик”. Това са едни 250 000 гласа. Майките на децата с увреждания също се чувстват ощетени от това управление. Недоволството броди в българското общество. Може би не се е изляло още, защото няма ясна алтернатива, но така или иначе то съществува.
Безпокоя се, че може да се стигне до февруарските протести от 2013 г. На такива протести излизат хора, които не са толкова активни политически, но им е кипнало и са изключително разярени. Бойко Борисов не си дава ясна сметка, че може да се стигне до там.
– Защо премиерът не вярва, че може да се стигне до масови протести?
– Той е така устроен, че е фокусник. Живее за мига. Ако може да изкара зайче от левия ръкав, ще изкара, ако не може, ще изкара гълъбче от цилиндър. Борисов е убеден, че е виртуозен комбинатор, защото цял живот този номер му е минавал. Но има и една друга гибелна убеденост – той вярва, че ако някъде има проблем, зад него стои човек, който създава проблема. Вярва, че ако намери човека, който създава проблема, и се договори с него, то проблемът ще бъде решен.
Проблемите, които тресат държавата, обаче не ги създават някакви хора от задкулисието, които може да намери и да се разбере с тях. Проблемите идват от начина, по който той управлява. Убеден е, че ще може да се оправя по неговия си начин, защото не е забелязал, че колкото повече власт събираш в своите ръце, толкова по-малко си способен да управляваш и реалният контрол върху събитията ти се изплъзва.
Вече има местни феодали, секторни феодали, които започват да правят каквото си искат, защото вече не ги е страх от него. Борисов е събрал в ръцете си цялата власт, тоест всмукал е в себе си целия възможен ред и в страната започва безредие.
– Възможна ли е нова оставка от негова страна?
– В последните дни се кълне, че няма да подава оставка, но ще се изсипят в големите градове по няколко десетки хиляди по площадите и ще си тръгне. Неговият нрав е такъв, че може да си тръгне във всеки един момент.
– Колко сериозни са проблемите в управляващата коалиция?
– Всички сме наясно, че ако Патриотите напуснат, веднага ще бъдат заменени от ВОЛЯ, което означава, че Борисов отново ще има достатъчно гласове, за да управлява. Въпросът е, ако Патриотите напуснат, как ще го направят и какви политически бели ще му причини.
– Ще последва ли съдбата на Реформаторския блок коалицията “Обединени патриоти”?
– Бойко Борисов има таланта да “прегръща” политически партии до смърт. Като ги пусне от прегръдката си, те вече са мъртви. Първо беше “Синята коалиция” и в частност СДС, които после изчезнаха. Направи го с Реформаторския блок, сега на ред са Патриотите. Но трябва да се отбележи и фактът, че днес той е много по-слаб, отколкото преди пет години. Прегръдките му също са по-малко смъртоносни, затова феодалите вече не ги е страх от него и му се репчат.
Въпреки че наблюдавам, че милиционерският контрол върху несъгласните наближава мащабите по време на комунистическата диктатура на Тодор Живков. Хора от ДАНС се обаждат на мои приятели, ходят им по къщите, карат ги да подписват протоколи, влачат ги по РПУ-та. Само не са започнали да ги изселват, както правеха преди време. Премиерът си мисли, че милиционерщината може да уплаши хората, само че тук пак има проблем, защото той праща милиционерската машина срещу най-видните свои опоненти, но те са и най-корави като Пламен Даракчиев и Коко Босия например.
– Има ли алтернатива това управление?
– По документи алтернативата на това управление е “Демократична България”. При тях проблемът е, че не могат да излъчат ярки фигури, които да звучат убедително и да не са износени. “Демократична България” е проевропейска и демократична формация. Всички други се фашизираха. БСП би трябвало да се прекръсти на Българска националсоциалистическа партия. Всички се фашизираха. На “Демократична България” им липсва вдъхновение.
– Възможно ли е на политическата сцена да се появят нови субекти?
– В България не може да има избори без да се появят нови партии, а какви ще са, ще видим.
– Слави Трифонов и президентът Румен Радев ще влязат ли активно в политиката със свои политически субекти?
– В последните години, когато се заговори за избори, винаги се обяснява как Слави Трифонов ще се яви със своя партия, но до сега не се е случило. Спомням си, че когато обяви, че отива пред Парламента, за да простира, очакваше да го последват хиляди, но се явиха само десетина души от неговия екип и още 20 зяпачи. Слави изтръпна като видя, че излизайки на улицата, не събира хора. Така че едва ли от него ще излезе нов политически проект.
Вярно е, че президентът Румен Радев има висок рейтинг, но у нас се наблюдава нещо интересно. Високото доверие към президентите у нас не се трансформира в много гласове на изборите, когато направят собствена партия. Да си припомним, че президентът Желю Желев беше първият, който направи своя партия, но тя не взе и два процента, а беше много популярен като държавен глава. Да не забравяме, че след като приключи с президентския пост, Петър Стоянов се върна в СДС и оглави листата на сините за Европейски парламент, но не успя да влезе.
Георги Първанов направи АБВ, анонсът беше, че ще е нещо като Отечествения фронт. Говореше за много широко движение в рамките, на което той покани БСП да си намери мястото като малка партия. Българският опит сочи, че президентският рейтинг не се прелива в партиен.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ