Бъдещето на терена на Старото военно училище във Велико Търново трябваше да бъде изяснено чрез обществено обсъждане още преди да бъде обявен Международният архитектурен конкурс, смята архитект Николай Стоянов. Самият той също бе един от участниците в надпреварата, в която се включи заедно със своя колега Йордан Кутев. Според него гражданите на старата столица са тези, които трябва да решат от какво има нужда градът, а не това да се решава еднолично.
В конкурса “Ново сърце за стария град” участваха архитекти от цял свят, включително и българи, част от които от Велико Търново. Сред участниците бе и Петър Диков, бившият главен архитект на София. Идейните разработки бяха оценявани от международно жури, което в рамките на два дни разгледа и оцени 62 проекта, определяйки на първо място концепцията на италианския архитект Клаудио Нарди.
Последният проект за терена на Старото военно училище е от 2003 г. и е дело на архитект Иван Никифоров, чиято разработка бе приета от Община В. Търново. “По този проект преди няколко години теренът бе разкопан, но въпросът е кой и как решава дали една територия трябва да се пипа или не. Тогава някой взе решение, макар че нямаше някакво сериозно допитване до гражданите. И сега същите, които бяха одобрили този проект, се отрекоха от него и заявиха, че на града му трябва нов. Хвърлиха се да предлагат нови проекти, без да ги има нито парите, нито визията, нито експертизата за такова сериозно начинание. И никой не казва защо бе отхвърлен одобреният и все още действащ проект. Кой формулира и определя заданията и какво е нужно на града”, пита арх. Стоянов. Той е категоричен, че трябва първо да се отчете дали към терена има инвестиционен интерес, преди да се започне каквото и да било.
Според архитекта, плюсовете на самия конкурс са няколко – фактът, че е международен, анонимен и отворен, с разумен срок за работа на участниците, с много добра организация и рекламата у нас и в чужбина. “Заслужава похвала и екипът, поддържащ постоянна и навременна кореспонденция с въпроси и отговори от страна на участниците в регламентирания период на конкурса както с българските, така и с чуждестранните такива”, отчита архитектът.
Като основен недостатък определя това, че е направен един конкурс за две напълно различни неща – конкретна сграда, със своите сложни и задължителни параметри и изисквания заедно с концепция за застрояване на такава голяма и претоварена с обществени очаквания територия като Старото военно училище. Според правилата за проектиране първо се създава градоустройствена рамка, а след нея се проектират отделните сгради, т.е. започва се от общото към частното, което в случая не е направено. На практика избраната експозиционна сграда е възложена по застроителен план, който предстои да бъде направен наново и да бъде променен, което поставя въпроса за смисъла на проектирането на сградата.
“Според утвърдената международна практика смятам, че не е редно при подобни архитектурни прояви съставителите на заданието да бъдат привличани като технически сътрудници, консултанти и членове на журито. Не беше правилно да се фиксира също срокът за журиране, преди да е ясен броят на допуснатите до участие проекти. В конкретния случай журито е имало до 10 минути, за да прегледа всеки проект, да напише становище и да го оцени”, казва още арх. Николай Стоянов. Като погрешно отчита и предварителното обявяване на председателя на журито проф. Георги Станишев, тъй като според утвърдената практика той се избира като “пръв сред равни” по време на първото заседание. Като пропуск приема и факта, че в журито не са включени архитекти, предложени от Камарата на архитектите в България, тъй като организацията следи за кариерното развитие и експертиза на всеки свой член.
“Смятам, че не беше добре преценено от съставителите на заданието изискването проектите за Експозиционния център да се представят само на едно табло, тъй като задължителното изискване всички чертежи да са в мащаб 1:200 направиха това условие неизпълнимо. За да се вместим в едно табло ние, а както видях, че е станало и при премираните проекти, показахме повече от разпределенията частично, което от своя страна носеше рискове от непълно разбиране на проекта от страна на журито”, убеден е търновският архитект. Според него за участниците не е станало ясно също дали е имало техническа комисия преди оценяването на проектите, която да се произнесе дали всички получени разработки са в съответствие със заданието, дали са спазени задължителните параметри в него както за експозиционния център, така и за застроителния план и дали има отхвърлени проекти на това основание. И допълва, че на пръв поглед част от премираните проекти са с видимо завишена площ на фоайето на Експоцентъра, която по задание би трябвало да е до 900 кв.м. Друго съмнение за неспазено задание е обстоятелството, че при някои от премираните разработки подът на голямата зала е решен с наклон, което поставя под съмнение изпълнението на условието тя да бъде делима на почти еднакви 6 сектора, които могат да се използват едновременно, без да си пречат. “В такъв случай, ако това е нарушение, то това основание ли е за дисквалификация на участниците, неспазили условието”, пита още арх. Стоянов.
Както “Янтра ДНЕС” единствен писа, във връзка с резултатите от международния конкурс тази седмица се очаква във Велико Търново да се проведе среща на българските участници в него. Те заедно ще обсъдят бъдещите си действия и ще решат дали да обжалват резултатите в Комисията за защита на конкуренцията.
Весела БАЙЧЕВА
сн. архив и личен архив