Халим Елмасури е мароканец, който вече 17 години е влюбен в България и Велико Търново. Макар да е бил в 67 държави по целия свят, старата българска столица за него е като втори дом. Любовта му към страната ни идва с любовта му към Диляна. Фината и одухотворена болярка го омайва и двамата вече години наред вървят ръка за ръка по друма на живота.
“Запознахме се в зората на интернета, когато имаше едни чат модули като ICQ. Срещнахме се в това виртуално пространство, въпреки че и двамата не бяхме фенове на чатовете. Съдбата ни събра, беше късната пролет на 2001 година”, спомня си Халим, който със съпругата и трите си деца е дошъл за пореден път в България.
Когато се запознали, Халим бил в Дубай, там работел в “Емирейтс”, националния авиопревозвач на Обединените арабски емирства, като стюарт. Диляна пък била завършила Стопанската академия в Свищов и работела в София. Срещнали се на живо и буквално за пет дни решили да се съберат. Беше магия и за двама ни.

Никога не съм
мислил, че ще се оженя за българка и
ще имам три деца,

но бях заслепен от магията на България, усмихва се той. Преди да срещне съпругата си, Халим бил чувал за България от свои колеги българи в “Емирейтс”. Те били мили и приятелски настроени и той вярвал, че всички българи са такива.
Пояснява, че отишъл от Мароко в Дубай, защото много обича да пътува, а този вид работа му предоставяла точно тази възможност. Търсел най-добрата авиокомпания, а тогава, та и до днес, това е “Емирейтс”. Работил за нея 15 години, 11 от тях със семейството си. В един момент с Диляна решили, че за децата ще е много по-добре, ако се преместят в Мароко, защото Дубай е много комерсиално място. Арабското емирство е добро място за хора, които не са обвързани. Могат да отидат там и да изкарат добри пари, когато си семеен е по-трудно. Училищата са безумно скъпи, а качеството на образованието съвсем не е добро. “Взехме добро и навременно решение, защото тогава голямата ни дъщеря беше на 8 години. Беше и малко труден преходът от английския към френския, но се справи. За малките адаптацията беше по-лесна”, разказва Халим.
В Мароко той е роден в Казабланка. Казва, че градът не е романтичното и екзотично място от филма. Това е индустриалната столица на страната му. Населението на града е 4 млн. души, най-пренаселеното място в цяло Мароко. Причината да има толкова много хора е, че е имало години на суша и много мароканци са се изместили в Казабланка, за да си намерят работа. Така градът започнал да губи своя чар.
Столицата Рабат, Маракеш, Фес, Шефшауен са много по-красиви места. В тях туристите най-лесно могат да усетят душата на Мароко, споделя Халим, който, когато се завръща в родината си, започва да работи като туристически гид. Завършил е английска филология и това му помага много.

Мароко е смесица от различни култури – европейска,
арабска, африканска, берберска и юдейска

Намира се на континента Африка, но е близо до Европа, затова един от кралете на страната често обичал да казва, че Мароко е дърво, на което корените му са в Африка, а короната в Европа. Когато дойдеш в Мароко, виждаш много държави в една. Красиво е като мароканските мозайки”, разказва той, а на човек няма начин да не му се прииска да съпреживее този различен и уникален свят. Халим допълва, че Мароко е единствената арабска държава, която не е била окупирана от турците.
Освен културата, кухнята на мароканците също е много специфична и вкусна. Храната е здравословна, защото в нея преобладават зеленчуците, а не месото, ядат се много маслини и зехтин. Обичайната закуска включва зехтин с хляб, маслини и чай. Мароканците обичат да готвят любимия си кус-кус, който няма нищо общо с този, познат у нас. Любопитно е, че и до днес, когато се съберат на масата, месните ядат от една чиния, без да използват прибори, а само ръцете си. Хващат си залъчето и по много специфичен начин загребват от приготвеното ястие. Мароканците обичат да готвят в таджин – глинен съд, който има конусовидна форма.
Туристите, които Халим развежда из страната си, са от целия свят. Най-много са тези от Франция, защото страната години наред е била окупирана от “петлите.” След това са испанците, американците и азиатците. Казва, че китайците не са приятни като туристически групи и другите туристи се отдръпват, когато разберат, че на дадено място има китайци.

В България любимото място на Халим е Велико Търново, казва на български:
“Няма по-хубаво!”

Бил е в София, Варна, но старата столица има специално място в сърцето му. За това съжалява, че градът не е достатъчно познат. Когато каже, че жена му е българка, реакцията е “A-a, София!”.
“За туристите е добре, че Велико Търново не е опасен като град, не се страхуваш, че ще те нападнат или ограбят. В Париж след 21.00 часа метрото е доста несигурно място, в Италия пък постоянно трябва да си пазиш чантата от джебчии. Тук е чисто, транспортът е точен, няма просяци. По време на Международния фолклорен фестивал не съм пропуснал концерт, но препоръката ми е концертът всяка вечер да завършва с изява на българска група, за да може зрителите от чужбина да се докоснат до завладяващия български фолклор”, споделя мароканецът.
По време на престоя си в България семейството е планирало да посети Родопите, а после да се отправи към Созопол. На 18 август ще си тръгнат, но Халим обмисля идеята да води чужди туристи в България, за да се докоснат до магията на България, на която той е подвластен вече 17 години.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив