Фабрис Лемоан е от Париж и участва в Международния семинар по българистика във Велико Търново за трети път. Работата му е свързана с бежанците. Той е от хората, които оценяват политическите бежанци, които търсят убежище във Франция. Това е своеобразен вид трибунал, а Фабрис е човекът, който казва “да” или “не” на желаещите да останат в тази европейска дъжава по политически причини.
Французинът е категоричен, че 80 на сто от бежанците не са истински, бягат от своите страни по различни причини – лоша икономика, не добър климат, но за няои от тях може да се каже, че са репресирани заради икономическите си възгледи.
Фабрис харесва славянските езици, затова се е заел с тяхното опознаване. Интересът му към тях предизвикал професорът му по сърбохърватски. След него французинът започнал да изучава руски, чешки, полски, словенски и български. За нашия език казва, че граматиката е трудна и лесна – няма склонения, но пък има много различни времена.
Французинът не крие задоволството си, че страната му стана световен шампион по футбол, макар това да не е любимият му спорт.
За Велико Търново казва, че е чуден град, много екзотичен. Впечатлява го архитектурата, която много му напомня на ориенталската. Франсоа обича и българската кухня. С усмивка споделя, че когато е в България, не спира да си похапва скара. Пийва бира, а за българското вино казва, че е много по-хубаво от френското.

Весела КЪНЧЕВА
сн. Б.БОНЕВ