Пътуваме с нощния влак от Петербург за Москва в едно купе с двама аржентинци. Няма нужда да ги питам дали са от Аржентина – личи им по фланелките и по съкрушените физиономии. Нищо не играхме на това първенство, заслужавахме да отпаднем, обясняват на “английски” език. Те ни питат откъде сме, отговарям им и вече знам каква ще бъде реакцията им. “България?”, казва младият аржентинец и само поема въздух, за да изстреля: “Стоичков!”.
Това е случка, която се повтаря с хиляди наши сънародници по света. Направо е като парола: на думата “България” всеки отговаря “Стоичков”. Никога не е имало и няма да има по-известен българин по света и Христо никак не е лош посланик на нашата страна. Стоичков си е тук на световното и онзи ден по целия свят цитираха мнението му, че ФИФА бута напред европейските отбори и прави всичко тимове от Европа да стигнат до финала.
Впрочем, на връщане следващата нощ към Петербург сме в купе с младо семейство от Тайван. Тръгнали за далечна Русия, само за един мач имат билети, останалите гледат на видеоекрани по фензоните, но и това си е голямо изживяване. С тайванците гледаме колаж на прегърнатите Меси и Роналдо, които си отиват у дома, и се смеем, забавлявайки се на чужд гръб. Така е, като нито Тайван (това си е отделна страна, но под китайски контрол), нито България скоро ще имат отбор на световното…
Като стана въпрос за ФИФА, в Москва на ул. “Новий Арбат” бе открит временен Музей на световната футболна централа, в която са изложени уникални материали. Основният от тях е Златната купа “Жул Риме”, която е създадена през 1930 г. и се връчва до 1970 г. на световните шампиони. Тя е мистериозно открадната през 1966 г. в Англия, но е намерена от кучето Пикълс. Четири години по-късно Бразилия я печели за трети път и според регламента става нейн постоянен притежател, но през 1983 г. купата е открадната и там и до днес не е намерена, а ФИФА направи нейно пълно златно копие, което сега показа в музея. После е направена сегашната купа Златният глобус, който се връчва на първенеца и на него се изписва името му, но после се връща. Тази купа ще се връчва до 2038 г., когато пространството за имената ще се запълни. И Златният глобус, при това оригиналът, бе показан в Музея в Москва, но само на 27 и 30 юни, като всеки можеше да се снима с него.
Не по-малко уникални са обаче и останалите експонати. Футболните топки от всички финални мачове на мондиалите от 1930 г. досега. Обувките на великия Пеле от световното през 1962 г., везаният пуловер на Лев Яшин с бели букви СССР, фланелката на Диего Марадона, екипът на Франц Бекенбауер от “Космос”, фланелката на бразилеца Адемир от 1950 г., ръкавиците на Клаудио Тафарел от финала през 1994 г, екипът на Бастиан Швайнщайгер от финала през 2014 г., и т.н.
Бразилия надигра Мексико с 2:0 и стана един от малкото отбори от предварително сочените за фаворити, които продължават напред, същото стори и Белгия. И все пак там са французи, уругвайци, белгийци, хървати и прочие, а историята на шампионатите е показала, че често недотам убедителен старт е завършвал с триумфиращ финал и заслужена титла.
Москва – Санкт Петербург
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът