Уникална колекция, свързана с живота и делото на големия български поет и революционер Христо Ботев, притежава инж. Георги Мъндев. В нея е събрал книги, картички, фотографии, вестници и списания, представяни в редица изложби. Колекционерът притежава и други интересни експонати, свързани с Възраждането и следосвобожденска България, както и писма и любопитни документи, собственост на известни еврейски фамилии от България, свързани с икономическия подем на страната. Миналата седмица той представи част от колекцията си по време на международна конференция, посветена на 70-годишнината от спасяването на близо 50 000 български евреи.
Любовта към историята у инж. Георги Мъндев идва от семейството, както и закалката му, получена в бунтовния Сливен, от който е родом. Днес животът му е свързан със столицата, където живее повече от 40 години. Работи в сферата на недвижимите имоти, но активно се занимава с изследване на българската история. Разказва, че интересът му към личността на Ботев започва от една пощенска марка, на която попада като филателист. Марката е с лика на големия поет и революционер, но оцветена в червено, а не в синьо, каквито са останалите от тази серия. Някои от колегите му са скептични към находката, но опитен филателист го убеждава, че това е уникат. Така е поставено началото на колекцията, свързана с живота на Христо Ботев, каквато дотогава нямало.
За инж. Мъндев най-важно в работата му е неговата сбирка да е хронологично издържана и за това не се задоволява само с откриването, подреждането и систематизирането на намереното, а го изследва, за да изясни историята на намерените експонати.
Покрай Христо Ботев открива и много други личности, които дотогава са му непознати. Един от тях е Тодор Бучински – участник в нарочната комисия за установяване на точното място на гибелта на Ботев, който се е срещал с Никола Обретенов, участник в Ботевата чета. Научава и за Тома Хитров – фотографа на Ботев. Сред интересните личности е и Брайко Енев от Копривщица, свързан с избухването на Априлското въстание.
“Брайко Енев е бил като предвестник на Априлската епопея. Когато Неджип ага разбира, че българите готвят нещо, търси в Копривщица Тодор Каблешков, който се криел. Неджип ага се върнал в конака, но наредил да доведат за разпит Брайко Енев, който бил нещо като общински съветник, и още един българин. Енев се посъветвал с останалите въстаници, които го накарали да отиде в конака, за да използват задържането му като повод за обявяване на Априлското въстание. Така и става. Тръгвайки да го освободят, въстаниците убиват на моста едно заптие, пишат “кървавото писмо” и обявяват началото на Априлското въстание”, разказва инж. Георги Мъндев.
Колекционерът открива също множество исторически факти, обичаи, празници и чествания за Ботев, придружени с коментари и исторически бележки.
Притежава картички, марки, покани, екслибриси, пощенски пликове, снимки на близки на поета революционер, а на една от картичките е написано пожелание от подателката ѝ до нейните близки – с нея да попълнят колекцията си. За съжаление някои от експонатите са повредени, но все пак са намерили място в колекцията, защото са ценни.
Инж. Мъндев притежава също оригинални снимки на козлодуйския бряг и първия кръст в памет на Ботев и неговата чета, както и картичка, направена по него. Сред интересните експонати е и ксерокопие от речта на Иванка Ботева при откриването на паметника във Враца през 1890 г., който е първият паметник в Княжество България. Част от колекцията на инженера са книги, вестници и списания, както и оригинал на книгата “Христо Ботйов. Опит за биография” от Захари Стоянов.
Не по-малко интересни са и писмата и телеграмите на деца от далечната 1964 г., когато се създава копие на кораба “Радецки”. У него е и оригиналната спестовна книжка, а в набирането на средствата се включват 1,5 млн. деца от цяла България. Един от последните експонати колекционерът намира съвсем случайно – изключително рядка картичка от 1904 г. Представлява хора, снимани на козлодуйския бряг, там където Ботев и четата му стъпват за пръв път.
Не липсват и интересни случки. Веднъж колекционерът спасява една снимка от няколко човека, които се канели да изхвърлят. В замяна поискали два лева. Оказва се, че това е литография от Георги Данчов – Зографина – най-сполучливата литография на Христо Ботев. На гърба ѝ има стихотворение. Като име на автора е отбелязано само Иванка, макар че не се знае дали става въпрос за Иванка Ботева.
В търсенето си инженерът открива и друга голяма находка – първия бюст на великия поет от незаслужено забравения скулптор Йордан Кръчмаров (1895-1980). Този знаменит ваятел е увековечил и образите на Васил Левски, акад. Андрей Протич, акад. Иван Буреш, Константин Величков и др. Бюст-паметникът на Христо Ботев е изработен от мрамор и е завършен през 1958 г. Инж. Мъндев го открива заедно със свой приятел в мазето на столичната болница “Пирогов”. Бюстът е спасен със съдействието на зам.-кмета на София Тодор Чобанов, а днес е изложен в Регионалния исторически музей в столицата.
Относно колекцията, свързана със спасяването на българските евреи, инж. Мъндев споделя, че писмата и документите са част от колекцията на Драгомир Загорски, получавали многократно награди в Израел и САЩ. Загорски е емигрирал през 60-те години на миналия век, първо е живял в Австрия, а след това в САЩ. По време на емигрантството си успял да изкупи фактури, писма и пощенски картички, свързани с известни еврейски фамилии в България от края на ХIХ и началото на ХХ век. В колекцията са включени и непознати досега у нас оригинални ръкописи на Екзарх Стефан, който активно се включва в борбата за спасяването на българските евреи.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ