Фермерът Петър Петров от еленската махаличка Лазарци търси спасение от безценицата в Румъния. Причината е, че у нас изкупната цена на млякото е много ниска, а също и на телешкото месо. Не ми е екзотична идеята да регистрирам животновъден обект в Румъния, където държавното подпомагане на животновъдите е по-голямо. Това им позволява те да продават по-евтино, затова румънското месо в България идва на по-ниски цени от българските и подбива родния пазар, казва фермерът от Еленско, който беше дошъл във великотърновската дирекция на фонд “Земеделие” да потърси помощ по проблеми във връзка с финансиране на бизнеса му.
Петров отглежда 12 месодайни телета, 50 кози, има 300 дка пасища и ливади и по стандартите на фонд “Земеделие” надвишава 8000 евро. Фермерът е печелил две мерки по Програмата за развитие на селските райони на фонда и смята, че държавата трябва да насочи акцента към дребните фермери. По мярка 121 е закупил техника за 178 000 лв., а по 4,1 е кандидатствал за строителство на обор за животните. Тук малко се бавят нещата, но се надявам, че скоро ще има финансиране. Животновъдът обяснява, че новите изисквания налагат оборите да бъдат изнесени извън населените места. Затова той иска да премести животновъдството си по-далече от хората. Подготвил е проект и за мярка 6.1 за изграждане на къща за гости със СПА център. В Лазарци районът е много красив, а и целта е да затвори производствения цикъл, като млякото и месото, което произвежда е екологично чисто, ще предлага на гостите.
Не искам да продавам продукцията си, еленската мандра ми предлага цена за литър мляко от 32 ст. Това е безумна цена, по-ниска дори от себестойността на самия продукт. Затова

млякото отива за храна на
животните

Но това не може да продължава безкрайно, тъй като ще дойде момент, когато стадото ще бъде увеличено и тогава ще бъде принуден да вземе други мерки. Фермерът обмисля и идеята да си направи собствена мандра, но това изисква да развие млечното говедовъдство. Тази политика на ниски изкупни цени на млякото е убийствена за животновъдите, категоричен е Петров. Освен това изключително рестриктивни са станали изискванията на Агенцията по храните и на общините. Съгласен съм, че всички земеделски стопанства трябва да бъдат приведени по европейските изисквания, но административните срокове и първоначалната инвестиция, която животновъдът трябва да направи, са просто непосилни за по-малките стопанства. Петров смята, че политиката на ДФЗ трябва да бъде обърната именно към дребния производител. А да се стартира животновъдство, са необходими доста начални инвестиции за обори, животни и техника. В същото време малките стопанства в планинските райони създават поминък и някаква заетост. Но сега малкото стопанство оцелява благодарение на телетата, които собственикът продава. Те се колят в лицензирана кланица, която изкупува месото по 2 – 2,20 лв. за кг. През декември цената стига до 3,50 лв./кг. А колко струва телешкото месо в магазините, вече гони 15 лв./кг, да не говорим за суджука, който пък е над 30 лв./кг, дава пример животновъдът. Той допълва, че шансът му е в добрата паша, с която разполага, и употребата на по-малко концентриран фураж. Така разходите по изхранване на животните намаляват.
Изключително лоша е комуникацията и необвързаността на нормативната база между ДФ “Земеделие”, Агенцията по храните и общинската власт, което налага тежък режим на допустимост на документи и тежка административна процедура, отчита Петров. Ако успявам засега да се справям, това е благодарение на административния опит от преди, признава фермерът, който е бил шеф на бившето общинско предприятие “Пазари” във В. Търново.
От друга страна, Петров отчита, че е много доволен от връзката с Областната дирекция на фонд “Земеделие” във В. Търново. Служителите са много добри професионалисти, винаги откликват на проблемите ми, вероятно това е стил на работа, наложен от ръководството. Животновъдът обяснява, че при него се е създал един чисто административен казус, който го е лишил от подпомагане на животните през м.г. Петров имал договор с ветеринарен лекар, който спечелил конкурс и станал държавен ветеринарен доктор. Трябвало да бъде прекратена частната практика, вследствие на което не били отразени приплодите и отелванията за миналата година в неговата ферма. Така по схемата за обвързаното подпомагане Петров получил 0 субсидии. Той написал жалба до Областната дирекция на ДФЗ и чака тя да бъде уважена. Предстои експертите да направят справка и да дадат конкретен отговор.
Фермерът от Лазарци е категоричен, че

трябва да
има таван за
директните плащания за СЕПП

Смятам, че трябва да се увеличат ставките за необлагодетелствените райони и преразпределителните плащания. Като идея е много добре заложено субсидии да се получават до 300 дка и фермерите във високопланинските райони да бъдат подпомагани допълнително, коментира фермерът. Той лично е потърпевш и вижда колко много ресурс харчи да обработва тежки терени, с големи наклони и труднодостъпни местности. Едно е да работиш в равнина с високопроизводителна техника, друго е с малки машини да се въртиш в масиви от 3-4 дка. Разходите и времето са изключително много, смята Петров.
Огромен проблем за планинските животновъди е силната раздробеност на земята. Затова по най-бързия начин този процес трябва да се засили. Именно изоставането му създава много проблеми при наемането на земя и арендуването, а след това и при заявяването за подпомагане. Земята в планината е върната по емлячните регистри от 1944 г. на хора, които вече ги няма. След тях остават наследници, делби, пазарлъци, караници, които блокират и пазара на земята. Смятам, че държавата трябва да реши този проблем чрез данъчната политика. Тогава всеки ще си направи сметка дали да плаща данъци за земята, или да я продаде.
Петър Петров не съжалява, че се е върнал на село, след като е останал без работа в града. В планината е намерил спокойствие, собствен бизнес, а сега е амбициран да развива и селски туризъм.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ