– Проф. Михайлов, как може да бъде излекувано българското здравеопазване?
– Трудно ще се случи това, защото трябват много целенасочени усилия както от страна на политиците, така и от страна на съсловието. Необходимо е сериозно обсъждане, в което да участват различни специалисти от сферата на здравеопазването, а не просто хора, които милеят за него. Трябва да има политическа визия, която да бъде добре консенсусно обработена, защото това са проблеми, за които, ако няма обединение, трудно могат да бъдат решени. Важно е обществото също да може да покаже своята позиция по такава предлагаща се промяна. За съжаление, българите започват да гледат с някаква ирония и недоброжелателност на всички приказки за реформа. Реформата в здравеопазването вече звучи доста оперетно. До сега имаше извършена само една реформа. Тя беше извършена през 1999 г. от екипа на д-р Семерджиев. Доколко тя е била успешна, виждаме днес. Промяната в здравеопазването не може да стане за седмица или месец, но трябва да насочим своите усилия в тази посока, защото нещата в момента са доста критични.
– Как може да се случи промяната?
– Въпросът за промяна на модела на финансиране и управление на здравеопазването не може да бъде решен по този възрожденски начин – да се съберат лекари и да кажат, че искат промяна. Пак подчертавам, че трябва да има политическа воля, защото трябва да се застане ясно и категорично срещу много големи икономически интереси. Харченето на 5 млрд. лв. не може да бъде решено с възрожденски плам. Трябва да има сериозна правна основа, концептуално конституиране на отношенията между политическите сили, за да може такъв модел да се наложи.
Има много сериозни интереси сегашното състояние на здравеопазването да се запази. Ресурсът на касата се източва не в буквалния смисъл на думата, но голяма част от средствата отиват за дейности, които нямат качество и не решават здравните проблеми на населението.
Известен факт е, че в многопрофилните болници по документи се въртят пациенти от едно отделение в друго, за да се усвояват клинични пътеки. Това носи печалби на тези лечебни заведения и тези, които застанат срещу подобни практики, ще берат големи ядове. Тук става дума за много големи печалби. А що се отнася до харченето на 5 млрд. лв., корпоративните интереси са твърде големи. Много хора не искат системата да бъде променена. Министърът на здравеопазването трябва да бъде подкрепен от премиера, главния прокурор, от шефа на ДАНС, за да може да направи реформата.
Необходими са много тежки и сериозни промени. Финансирането трябва да се оптимизира, а това ще лиши много хора от сериозни средства. Трябва да се плаща за дейност, но всяка дейност трябва да се доказва. Ще дам пример, свързан с областта на интервеционната кардиология – при нас се слага много по-голям процент стендове на сърцето, отколкото в Централна и Западна Европа.
– Проблемът с направленията е доста сериозен?
– Съществува проблем, въпреки че при нас достъпът до медицинска помощ е доста по-лесен, сравнен с други страни. Проблемът с липсата на направления е изкривяващ се, защото голям брой от пациентите се “манипулират” добре от личните лекари. В повечето случаи се справят добре, но когато не им достигат познания, стават грешки. Не са малко случаите, при които пациентите не получават правилна диагноза и заболяването им се разпространява. Медицината е много субективна дисциплина, навсякъде по света стават грешки. Трудно е да организираме идеалното здравеопазване, но все пак има много неща, които трябва да се променят. Клиничните пътеки са смешна работа.
– Защо трябва да ходим при няколко специалисти, за да сме сигурни в диагнозата?
– Въпросът за второто мнение винаги е съществувал в световната медицина и съвременните тенденции. Човек е така устроен, че винаги иска да чуе няколко мнения, за да състави собствено. Проучванията у нас сочат, че българинът слага на първо място своето здраве. Аз не виждам нищо лошо в това той да сравнява различни диагнози. Проблемът е, когато тези мнения се превърнат в ходене по мъките и в източване на скромните финанси, които имат някои от българските граждани. Медицината в цял свят се комерсиализира и това създава условия за ротирането на мнения, които невинаги са в услуга на пациента.
– Проблемът не се ли корени в това, че останахме без добри лекари?
– Не, в България има достатъчно добри лекари. Да, медицината ни не е нивото, което искаме, но има предостатъчно добри специалисти. Страшният проблем е с липсата на медицински сестри, те са намалели с около 30 000 за последните 15 г. Масово избират да работят в чужбина, където им е много по-лесно да свързват двата края.
– Парламентът и болницата много ли са различни като работни места?
– И в болницата не е лесно, но стресът в политическия живот сякаш е много по-голям.
– Какъв пациент е актьорът Стефан Данаилов?
– Лекувах го в един определен момент. Той беше много дисциплиниран пациент. Възхитително е, че човек с неговите възможности избра да се лекува в България и Господ му благодари за това.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ