Ансамбъл “Чаран” пристигна във Велико Търново от далечна Якутия, за да участва в Старопланински събор “Балканфолк”, който се проведе преди броени дни в старата столица. В състава участват 16 души, но в България дошли само 10, защото другите били възпрепятствани семейно. Усмихнати и топли, с огромно желание те разказват за своя край, който се намира в североизточната част на Сибир. Наричат себе си крайненци, защото живеят на края света. В техния град Якутск ледът никога не се разтопява.
Възрастните хора разказват, че почти половината от Якутия е зад полярния кръг. В якутското селище Оймякон е отчетена най-ниската температура минус 71,2 градуса по Целзий. Топлите месеци са юни, юли и август. Фатима Тимофеева, която 30 години е работила като учител по руски език и литература, а сега се грижи за своите внуци, разказва, че лятото при тях трае само две седмици. Тъй като презповечето време температурите са ниски, то и растителността в Якутия е ниска. В републиката има близо един милион реки и езера. Водата в тях е чиста и прозрачна, в нея има огромно количество деликатесна риба, вкусът на която не е сравним с нищо, обяснява жената.
Конят е свещено животно, затова е на голяма почит. Местните отглеждат още много крави. До перестройката при тях много добре било развито селското стопанство, а животът на село процъфтявал. Но после, както и в България, младежите вече не се задържали на село и там останали предимно възрастните хора. “В основата на на нашата кухня остават млечните продукти, месото. Много се използват риби, които тук в България не са познати. Карат ги от най северните точки”, разказва Фатима.
Супите, които приготвят, са предимно от месо. Бульоните са вкусни и питателни. Нямат много десерти. По време на снимките за кулинарното предаване “Фолклорна трапеза” те показаха разбита сметана, към която се прибавя някакво сладко и сурови плодове. Приготвят още извара със сметана, която също им дава много енергия в студеното време.
Якутите обичат да правят и питки, подобни на пърленки, на които не се слага мая. Любимо питие за местните жители е напитка като кефира, която те наричат сорат. Обичат да го консумират вечер. Казват, че утолява много добре жаждата, но най-вече е богат на много витамини.
Якутите разказват, че преди около години при тях е имало много дълголетници, но днес техният брой значително е намалял. Това се дължи най-вече на индустрията, която замърсява околната среда.
Местните вярвания и традиции са много интересни. В Якутия, например, има две Нови години. Лятната се празнува в деня на слънцестоенето, а през зимната се почита Чисхаан, който е властелинът на студа според якутската митология.
Гостите от Република Саха, Якутия, обясниха още, че при тях човек може да види цялата история на зараждането на Земята, целият ледников период, цялата геология.
Гостите от севера канят българите на “Диамантната седмица на Якутия”, която включва посещение на кариерата “Мирни”, даваща 25 % от световния добив на елмаз.
В България якутите са очаровани от красивата природа, но и от хората, които са добри, усмихнати и слънчеви.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ