България не успя да защити позицията си за изравняване на директните плащания след 2020 г., въпреки че това направиха пет държави като членове на ЕС, заяви евродепутатът Момчил Неков, който присъства на Седмия събор на овцевъдите, който се проведе в края на миналата седмица до Петропавловския манастир. Според Неков, страната ни не се е възползвала от Европредседателството дори да запази сегашните суми, а те са намалени с 1 процент. За разлика от държави като Латвия, Литва и Естония, при които директните плащания са увеличени с 13-14 процента. По този повод Неков уточни, че намалените средства ще останат до 2028 г. и страната ни се връща на изходните позиции от 2007 г., когато бе приета за член на Европейския съюз.
За да има успех овцевъдният и козевъдният бранш в България, необходима е национална стратегия, заяви евродепутат. В тази връзка на 2 юли 2018 г. той покани в София животновъдите от двата бранша, които сами трябва да изготвят стратегията, която да бъде работеща. Моят ангажимент е да осигуря платформата на база и на приетия доклад за предизвикателствата пред двата сектора в Европейския парламент. Но смятам, че на базата на европейския доклад България може да разработи стратегия за овцевъдството и козевъдството, която обаче да бъде по-оперативна, посочи Неков. Той заяви категорично, че застава твърдо зад позицията на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация храните у нас да се правят от български суровини. Трябва да защитим родното производство на сирената, кашкавали и месо, а не да внасяме агнешко от Австралия и Нова Зеландия, защото това срива нашите животновъди. Необходимо е българските храни да имат отличителни знаци, за да се разпознават от вносните.
За да има успех, много важно е животновъдите да се обединят като във Франция, където това са направили 95 процента от производителите. При нас само 5 процента от тях са обединени, а това води до натиск на цените надолу. Животновъдите са разочаровани, продават животните си, защото не искат да продават труда си на безценица. По този начин фермерите не могат да изпълнят заявките на търговските вериги и те купуват внос, това е основен проблем да няма българска храна, коментира още евродепутатът. Има и друг парадокс, производители предлагат ябълките си в Испания на по-високи цени, а после веригите у нас ги купуват като вносни. Затова трябва да се учредяват организации, които да се подкрепят финансово от държавата, да имат данъчни облекчения, за да бъдат единни и устояват позициите си. Това се отнася за всички сектори в селското стопанство.
Радва ме фактът, каза още Неков, че на българската трапеза има все повече родни храни. Според него трябва да се защити българският вкус, като това дава гаранция, че никой няма да фалшифицира техните продукти, а също дава качество за потребителите. Освен това, когато нашите храни са качествени, те ще се търсят и в цяла Европа. Вече са в процес на защита в Брюксел марките на бялото саламурено сирене, киселото мляко, мановия мед, Източно-балканската свиня. Защитени са само марките на горнооряховски суджук и розово масло. Гордеем се с тези продукти и с тях сме известни по света, заяви евродепутатът.
Неков коментира и проблемите на пчеларството у нас, за субсидирането им и за защитата от вносния некачествен мед. Сега българският мед се смесва с некачествения в Европа, влязъл от Китай, Украйна и Аржентина, и това подбива качеството ни, тъй като се продава като наш. Сега предлагаме на Европейската комисия на всеки етикет на бурканчето да се изписват държавите, които са вложили свой мед.

Вася ТЕРЗИЕВА
снимки Даниел ЙОРДАНОВ