Между 3 и 5 лв. средно на квадратен метър струва изваждането на технически паспорт за жилищните сгради. Собствениците трябва да се снабдят с такъв документ до края на 2022 г. За гарсониера от 40 кв.м семействата ще трябва да се бръкнат с между 120 и 200 лв., а за апартамент от 100 кв.м цената скача между 300 и 500 лв. Този документ ще трябва да подсигурят предимно тези, които притежават имоти в по-старите жилищни сгради, тъй като новите имат всички необходими книжа, включително и технически паспорти, без които не могат да бъдат въведени в експлоатация.
Изискването за паспортизация касае всички сгради в страната и е регламентирано в Закона за устройство на територията. Целта е да бъде описано състоянието на всяка постройка, да се гарантира нейната конструктивна устойчивост и да се регистрира необходимостта от неотложни ремонти и укрепвания. Документите се изготвят от надзорни фирми, разполагащи с екип от специалисти и собствена лаборатория или имащи договор с такава, за извършване на необходимите обследвания.
“Издаването на технически паспорт е безплатно за сградите, които участват в Националната програма за енергийна ефективност. Те получават енергиен и технически сертификат след извършване на съответните обследвания. Година или две след приключване на санирането се извършва ново обследване, за да се установи дали мерките за енергийна ефективност са постигнати”, уточни арх. Николай Миладинов, който координира Националната програма за енергийна ефективност в Община В. Търново. И допълни, че техническият паспорт е документ, който съдържа информация за техническите параметри на сградите, извършените основни ремонти и преустройства. Той се прави, за да се установи устойчивостта на сградите при земетресения, като се проверява за потъване, пропуквания, наводняване на мазетата с подпочвени води и т.н. Документът е залегнал в европейска директива и е задължителен за сградите държавна, общинска и частна собственост, получили разрешение за строеж от 2007 г. насам.
Обследването на сградите и изготвянето на паспорта не е евтино и е от порядъка на няколкокостотин до няколко хиляди лева, в зависимост от застроената площ. И докато държавата и общините се оправдават с липсата на средства, то жилищните кооперации не могат да се организират и да си поделят средствата. Бизнесът пък негодува, защото разходите на едно производство ще са в пъти по-големи от парите, които трябва да платят гражданите.
В същото време държавата, в лицето на МРРБ, не може да регулира цените за обследване и съставяне на технически паспорт. Цената зависи от големината, сложността на конструкцията и специфичните особености на сградата, от повтаряемостта на типови конструкции и елементи, от размера на разгъната застроена площ /РЗП/, от наличието на проектна документация и други фактори.
Цената би следвало да се движи в долната граница, когато сградата е с повтарящи се типови конструкции и елементи и голямо РЗП като например 7-8 етажен панелен блок. Срокът за обследването е в зависимост от подготовката на специалистите, наличната проектна документация, наличната апаратура за извършване на проверките и вземането на пробите. В техническите паспорти се посочват както задължителните, така и препоръчителните мерки, които е желателно да бъдат изпълнени, за да се удължи експлоатационния срок на сградата. Включват се също препоръчителни мерки за текущото поддържане на самата сграда.
Весела БАЙЧЕВА