Александър Симов, кандидат за евродепутат от “Коалиция за България”: “Най-бедните платиха цената на кризата”

Публикувано на ср, 30 апр. 2014
366 четения

Лява Европа би спасила работните места, а не банките

Александър Симов е журналист и активен блогър. Работил e във вестниците “Стандарт”, “Пловдивски труд”, “Земя”; от 2004 година работи във вестник “Дума”. Секретар на Оперативното бюро на Младежкото обединение на БСП с ресор “Медийна политика”; член на БСП. Кандидат за член на Европейския парламент от листата на “Коалиция за България”, номер 8 в листата.

– Александър, какво е да си от другата страна на барикадата?
– Много е интересно, особено за човек като мен, който е журналист. Любопитно е да видиш как се формират политически послания и най-важното – как хората възприемат политическите думи, дали наистина им вярват. В един момент от регистратор на политическите събития ставаш човек, който в една или друга степен създава политика. Това е ценно за мен, защото като журналист винаги съм се интересувал от тази страна на политиката и от мистерията на управленските решения. Сега разбирам много неща. Един писател казваше, че да разбереш означава да простиш.
– Сега по-лесно ли ти е да прощаваш на политиците?
– Не става въпрос толкова за прошка, колкото за разбиране, защото сега осъзнавам каква отговорност носят политиците. Всяка тяхна дума се предава, претегля, преценява, може да стане обект на атака, може да бъде извадена от контекста. В този смисъл, когато си от другата страна на барикадата изведнъж започваш да разбираш, че нещата не са точно такива, каквито си си ги представял.
– Казваш, че си човек, който много се интересува от политика, но все по-малко са българите, които са като теб. Какво ще кажеш на тях? 
– Това наистина е така, но аз съм от поколението, което през 1990 г. беше на 12 години и тогава изчетох първия си вестник, от тогава не съм спирал. При мен стана като в заглавието на книгата на писателя Робърт Хайнлайн “Странник в странна страна” – колкото хората по-малко се интересуваха от политика на мен тя толкова по-интересна ми ставаше.
На тези хора мога да кажа само това, което дядо ми ми казваше – “Дори и ти да не се интересуваш от политика, то тя винаги се интересува от тебе”. По-добре се интересувай и се опитай да промениш нещата, отколкото да се оставиш те да се скапват, защото това скапва и твоя живот. Това беше причината и аз да стана член на БСП. Винаги съм бил ляв симпатизант и социалист до мозъка на костите си, но много време си казвах, че не искам да членувам в партия, за да мога да не губя обективността си. В един момент обаче разбрах, че
ако искаш идеите ти да се осъществяват, ако искаш да промениш нещата, ти трябва да се ангажираш. 
Политиката е вид ангажимент не толкова към обществото, колкото към самия себе си. Най-сетне да престанеш да се оправдаваш пред себе си, че нещата не зависят от теб, а да разбереш, че те зависят и от теб. Ако всички казват, че не могат да променят света, то той ще си остане същият, но ако в един момент се опиташ да промениш малка част от него, може и нещата да се получат.
– Българинът сякаш е евроскептик?
– Българинът си е евроскептик. Този въпрос е политически, защото в момента има партии, които са склонни да разсъждават в плоскостта, че този евроскептицизъм е едва ли не политически насаден, че едва ли не има хора, които насаждат евроскпетицизма в главите на електората и по този начин да го манипулират лесно. Няма по-голяма лъжа от тази. Българинът е скептичен към всяка форма на власт, особено към тази власт, от която той не е видял реално нищо хубаво. Няма какво да се лъжем – обиколките из страната показват, че за хората Европа е нещо като поетично прилагателно, което не означава абсолютно нищо. Европа за тях съществува, защото някой по телевизията е казал Европа ни каза да направим това, а обикновено то нарушава по лош начин живота ни. В този смисъл евроскептицизма на българина е част от отношението му към света по принцип. Но и аз мисля, че и българинът не е видял истинската Европа, защото, за съжаление, ние изтеглихме късата клечка – влязохме в Европа през 2007 година, а през 2008 г. започна кризата и тогава Европа показа най-лошото от себе си. Дясна Европа показа най-лошото от себе си, защото в един момент тя беше готова да се откаже от всички принципи на социалната държава, за да могат да оцелеят банките. Резултатът е, че обикновените хора не са видели онази Европа, която накара един американец като Джерами Рифкин да напише книгата “Европейската мечта”. Тази мечта за Европа вече я няма. Те я убиха. Аз продължавам да смятам, че има шанс да се върне и тогава хората в България също биха повярвали в нея.
– Каква е лявата Европа?
– Лявата Европа е тази, която в условия на криза би спасила работните места, а не банките. Лява Европа никога не би действала в посока на разрушаване на социалната държава, а би разбрала, че когато има криза от помощ се нуждаят не най-богатите, а най-бедните. Европейският социален модел беше притегателен и продължава да е притегателен за хора от света, защото той никога не оставя хора да изпаднат извън борда. Винаги се е грижил за тези, които не могат да се справят сами, а ние видяхме как дясна Европа спаси богатите, а остави останалите да се давят сами. Най-бедните платиха цената на кризата и сега виждаме резултата – по улиците излизат хора, които протестират срещу орязването на права, срещу бюджетните ограничения. В този смисъл България дори е някаква мутация, т.к. само тук излизаха хора, които казваха – ние не искаме да се вземат пари за социални придобивки. Тук може да не искат, но европейците го искат, защото Европа не е Европа на банките, а на обикновените хора. Лява Европа не би допуснала Европейска комисия, която да не се съобразява с това, че светът трябва да се промени, и която да не се съобрази с факта, че от помощ наистина се нуждае това, което днес наричаме средна класа и което започна да изчезва. Изчезването на средната класа поставя под съмнение и съществуването на самия Европейски съюз.
– Какво е неговото бъдеще според теб?
– Има два варианта. Единият е свързан с Европа на две скорости. Аз виждам, че това е проект, който започва да се осъществява. Това е десен проект, който е някакъв вид отговор на икономическата криза. Най-богатите държави в сърцевината на ЕС искат да запазят своя стандарт на живот, с цената на това поясът от държави около тях да бъде превърнат в някакъв вид европейско гето. Като пример в тази посока ще посоча, че в последния си ден, преди да излезе в предизборна кампания, Европейският парламент гласува една резолюция срещу “Южен поток”, която няма задължителен характер и която много хора изтълкуваха, че едва ли не ЕП е приел решение срещу Русия. Русия има достатъчно проекти и това с “Южен поток” едва ли ще й навреди особено.
Резолюцията срещу “Южен поток” пряко удря страни като България, Италия, дори и Австрия. 
Това са държави, които разчитат на този проект за своя икономически подем. Какво друго, ако не някаква представа, че тези страни трябва да си стоят на дъното е тази резолюция. Това е десният проект за Европа.
Левият проект е съвсем различен. Това е проект, който отново връща Европа към нейните социални корени, към идеята, че Европейската комисия има своето място в създаването на работни места и най-важното – в осъществяването на социална политика в европейски мащаб. Това означава да няма страни, които да изпадат зад борда. Да не се убива една страна, както беше с Гърция, в името на това германските банки да върнат своите дългове. Една Европа, която да се развива съвместно и заедно и която постепенно да започне да разглежда себе си като самостоятелен политически субект, т.е. да започне да преоценява трезво своето място в света с една различна външна политика, която не фаворизира единия партньор и да тръгва да скърца със зъби на другия.
– Защо кандидатът на ПЕС Мартин Шулц трябва да е председател на Европейската комисия?
– Мартин Шулц е лицето на лявата политика, на политиката на европейските социалисти в момента. Той е човекът, който концентрира в себе си надеждата за промяна. За това смятам, че той е изключително важен. Той е европейската фигура, която носи в себе си новата политика, която Партията на европейските социалисти предлага. Шулц в България направи едно знаменателно слово, в което се обърна към европейските политически елити – леви и десни, за да ги попита дали все още са способни да чувстват болката на хората. Според него това е пътят на Европа – да усетиш болката на хората и да отговориш, а не да усетиш болката на банките, защото банкерите не могат да вземат големи бонуси.
Мартин Шулц е човекът, който се доказа като траен приятел на България, във всички важни български стремления той ни е подкрепял – и за членството в ЕС, и за членството в Шенген. Той може да ни помогне да преодолеем и други трудни мигове, които ще имаме. Това е фигурата, която носи промяната на Европа, а и на самата левица.
– Казваш, че Шулц е направил знаменателно слово, което ще се помни. Какво от това, което ти казваш на хората, искаш да остане в тях?
– Аз искам хората да запомнят две неща от мен. Първо, че в България не е срамно да си от БСП. Това е най-ценната партия на прехода, защото тя пренесе искрата на социалните идеи. Второ – БСП няма от какво да се срамува от своята история по време на прехода. Да, партията има своите грешки, но като цяло това е партията, която винаги се е обръщала към хората и се е опитвала да им помогне. И трето – Европа може да бъде различна, България може да бъде различна. Стига сме вярвали в десните догми. Различната Европа е само на едни избори разстояние, различната България също е само на едни избори разстояние, и какво по-хубаво от това.
– Номер 15 в интегралната бюлетина ли ще донесе тази различност?
– Номер 15 ни задължава да вкараме минимум 15 евродепутати. Това в кръга на шегата, но номер 15 е много хубав номер. Върви ни на петици, защото на изборите през май 2013 бяхме номер 5. Ако трябва да бъдем честни обаче, БСП не зависи от номера си. БСП трябва да покаже своята кондиция, да покаже своята увереност и своята гордост от това, че предложи различно от това на ГЕРБ управление.
БСП трябва да размаже ГЕРБ на тези избори
и да покаже на Бойко Борисов, че му е време да се прибира вкъщи, за да прочете и третата част на “Винету”. ГЕРБ концентрира всичко най-лошо в дясната политика.
– Всички останали политически сили слаби играчи ли са за БСП?
– Не казвам, че са слаби играчи, но нашата битка е с това, което символизира ГЕРБ. Нека останалите партии правят своите кампании, да печелят последователи, но нашият основен противник е дясната политика, десният реваншизъм, дясното мракобесие, което най-добре се изразява от дуото Бойко Борисов и Цветан Цвеатанов. БСП изпълни една от задачите си да ги отстрани от власт, сега е време да направи така, че ГЕРБ никога повече да не се сетят да вземат властта отново.
– Каква ще е България след 25 май? 
– България има всички шансове да бъде една по-спокойна и по-стабилна държава. Вярвам, че това ще е една България, която се е отърсила от част от медийните илюзии и медийните балони. Една България, която вече започва да търси своя нов път и да върви към това, което правителството на Орешарски се опитва да формулира – този план за реиндустриализация. План, който за първи път от много време насам чертае някаква реална стратегия за България не за една, а за 15-20 години напред.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново