“Ние, българите трябва да имаме листа от национални паметни дни и в нея да бъдат вписани датите на приемането на Търновската конституция, когато е сключен първият ни обществен договор – 16 април, и на избора на княз Александър I Батенберг – 17 април, защото без княз няма държава и това е исторически важен факт, а не монархическо увлечение.”
Това обяви проф. Петко Петков от Великотърновския университет по време на своята публична лекция в музей “Възраждане и Учредително събрание”, посветена на 135-годишнината от приемането на първата българска конституция. На него се падна честта отново да удари парламентарния звънец, укротявал страстите в залата на Учредителното събрание през 1879 г. във Велико Търново. Той припомни, че преди него този звънец е държал благочестивият екзарх Антим – председател на тогавашното събрание, но когото принадлежат думите: “Направихме закони от народа за народа”. Тази кратка фраза съдържа цялата важност на събитието, чиято годишнина днес отбелязваме, подчерта професорът.
Звънецът е изработен в Персия през XV век. Направен е от медна сплав и на него е гравирана година от мюсюлманското летоброене, равняваща се на 1474 г. след Христа и текст: “Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене”. Звънецът е донесен в Учредителното събрание от мюсюлманското училище в Търново, за да може председателят му екзарх Антим да въдворява ред в залата, разказа директорът на музея Иван Църов. Той обясни, че масата, върху която е подписана конституцията, е донесъл от дома си Петко Славейков.
“С Търновската конституция българите са знаели не само да искат най-доброто за времето си, но и са заложили перспектива за неговото прилагане. Като основен закон тя предлага сравнително модерно устройство на държавата – конституционната монархия, и предоставя на българската държава и нейните поданици да се развиват по начин, който е заложен в повечето програми на българските възрожденци. Такава визия за своето държавно устройство и бъдеще нямат много народи по това време”, каза в лекцията си проф. Петков. По думите му, когато днес говорим за промени в конституцията трябва да си отговорим на един много важен въпрос и той е дали настоящият ни елит би могъл да се обедини около обществен консенсус, който отговаря на народното мнение.
Сред гостите на честването вчера бяха Великотърновският митрополит Григорий, зам.-кметът Ганчо Карабаджаков, музейни работници, общественици, студенти и ученици.
З. ГЕОРГИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
В Деня на Конституцията парламентарният звънец от 1879 година отново огласи Учредителното събрание
Публикувано на чт, 17 апр. 2014
591 четения
loading...