В Деня на Конституцията парламентарният звънец от 1879 година отново огласи Учредителното събрание

Публикувано на чт, 17 апр. 2014
591 четения

На проф. Петко Петков се падна честта отново да удари парламентарния звънец, укротявал страстите в залата на Учредителното събрание през 1879 г.

“Ние, българите трябва да имаме листа от национални паметни дни и в нея да бъдат вписани датите на приемането на Търновската конституция, когато е сключен първият ни обществен договор – 16 април, и на избора на княз Александър I Батенберг – 17 април, защото без княз няма държава и това е исторически важен факт, а не монархическо увлечение.”
Това обяви проф. Петко Петков от Великотърновския университет по време на своята публична лекция в музей “Възраждане и Учредително събрание”, посветена на 135-годишнината от приемането на първата българска конституция. На него се падна честта отново да удари парламентарния звънец, укротявал страстите в залата на Учредителното събрание през 1879 г. във Велико Търново. Той припомни, че преди него този звънец е държал благочестивият екзарх Антим – председател на тогавашното събрание, но когото принадлежат думите: “Направихме закони от народа за народа”. Тази кратка фраза съдържа цялата важност на събитието, чиято годишнина днес отбелязваме, подчерта професорът.
Звънецът е изработен в Персия през XV век. Направен е от медна сплав и на него е гравирана година от мюсюлманското летоброене, равняваща се на 1474 г. след Христа и текст: “Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене”. Звънецът е донесен в Учредителното събрание от мюсюлманското училище в Търново, за да може председателят му екзарх Антим да въдворява ред в залата, разказа директорът на музея Иван Църов. Той обясни, че масата, върху която е подписана конституцията, е донесъл от дома си Петко Славейков.
“С Търновската конституция българите са знаели не само да искат най-доброто за времето си, но и са заложили перспектива за неговото прилагане. Като основен закон тя предлага сравнително модерно устройство на държавата – конституционната монархия, и предоставя на българската държава и нейните поданици да се развиват по начин, който е заложен в повечето програми на българските възрожденци. Такава визия за своето държавно устройство и бъдеще нямат много народи по това време”, каза в лекцията си проф. Петков. По думите му, когато днес говорим за промени в конституцията трябва да си отговорим на един много важен въпрос и той е дали настоящият ни елит би могъл да се обедини около обществен консенсус, който отговаря на народното мнение.
Сред гостите на честването вчера бяха Великотърновският митрополит Григорий, зам.-кметът Ганчо Карабаджаков, музейни работници, общественици, студенти и ученици.
З. ГЕОРГИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново