В Белгия и Франция ядат охлюви от Виноград. Производител е бургазлията Кристиян Димитров, който след 13 г. в Америка се заселва в селото. Преди 8 г. купува къща и земя, като решава да изгради биоферма за охлюви, защото тогава това бил печеливш бизнес. За тези години до сега влага над 100 000 лв. и днес твърди, че ако не са били спестяванията му от Щатите, фермата за охлюви просто нямаше да съществува.
Преди бях брокер на недвижими имоти за софийски фонд и случайно попаднах на Виноград, където купих земя на фирмата. Направих проучвания и стана ясно, че това място е едно от най-екологичните в страната. Това мотивира Кристиян да се захване с охлювъдство и днес във фермата храни 1 500 000 охлюви. Животинките на Кристиян са от хибридната френска порода “Helix Aspersa Maxima” и месото е с много добро качество. А французите са истински ценители на деликатеса, затова той продава охлювите предимно във Франция и Белгия. Сам си търси пазарите в чужбина, тъй като в България такива няма. А и държавата не субсидира охлювъдството и не ни защитава при износа. За разлика от Франция, където, ако не си продадеш производството, държавата го изкупува на добри цени, че бизнесът ти да е на печалба, твърди Кристиян.
След 13 г. в Америка, Кристиян избра да прави бизнес с охлюви във Виноград
След 13 г. в Америка, Кристиян Димитров отглежда 1,5 млн. охлюви в стражишкото село Виноград. Помага му Мария Радева, за която стопанинът казва, че тя е шефът и движи нещата в обекта. Мъжът разказва, че когато бил в Щатите, първо живеел 5 г. в Маями. После завършил “Бизнес администрация” в университета “Илиноис” в Чикаго, оженил се за американка, но се развели и се върнал в България сам, а дъщеря му останала в Америка. Посреща ни с думите, че ако не е бил отвъд океана, фермата нямало да съществува. Вложил е вече над 100 000 лв. за 7-8 г. в бизнеса.
Интересното е, че Кристиян не е местен, а е от Бургас. Преди се занимавах с покупко-продажба на недвижими имоти, като работех за един софийски фонд, и съвсем случайно попаднах във Виноград, където купих земя за фирмата. Междувременно паднаха цените на недвижимите имоти и си купих къща в стражишкото село, а после и земя, защото мястото е едно от най-екологичните в страната, и така се започна, разказва мъжът. Преди 8 г. било много модерно да се отглеждат охлюви, а и се изкарвали добри пари. Имало дори Национален охлювен клъстър в страната, който трябвало да помага на начинаещите да започнат бизнеса. Той обаче се оказал пирамида и Кристиян създал стопанството със собствени средства. Отворил интернет, попрочел доста как се отглеждат охлюви и започнал. Оказало се обаче, че още с първата продукция се изправил пред голям проблем, защото в България няма пазар за охлювите и никога не е имало. И тъй като охлювъдите сме регистрирани като животновъден обект, трябва да има ветеринар. А те си нямат понятие от отглеждане на охлюви – как се съхраняват животинките, как се люпят, как се развъждат, какъв грамаж трябва да бъдат, кога узряват, кога са готови. А и никой тук не дава 2 – 3 евро за килограм охлюви, колкото е изкупната цена в момента, за разлика от Западна Европа, където ги купуват по 6-8 евро, защото сам може да си ги намери човек в двора, особено след дъжд. Охлювите на Кристиян са от хибридната френска порода “Helix Aspersa Maxima”, месото е с много добро качество. В Европа тази порода е абсолютен цар във всички реномирани ресторанти. Яденето на охлюви е истинско свещенодействие и неслучайно те са едни от малкото продукти, за които има изработени специални съдове и прибори. Особено французите са истински ценители на деликатеса, макар да е скъп. Страната има над 80 000 тона годишна консумация на охлюви. Но там има 4 семейства, които държат френския пазар на охлюви.
Кристиян се връща в годините, когато стартирал бизнеса с първите 250 000 бебета. Пуснал ги в предварително подготвена тревна площ, засята с бяла детелина. Фермата била разделена на полета с чамови скари, както е по правилата. 240 лв. е кубик дъски, от него излизат 50 скари, аз трябва да покрия 50 % от полето, в момента имам вътре в него към 2000 скари. Понеже не мога да обработвам дъските с никакви химикали и лакове, от водата и слънцето скарите заминават. Сега имам над 10 т дървен материал за изхвърляне. А под скарите живеят и се хранят охлювчетата. Купувам специален френски фураж, който се произвежда в Ловеч, богат на протеини и калций, 1 т е над 1000 лв., обяснява стопанинът. А чужденците при продажбите винаги се интересуват с какво са хранени животинките, искат сертификати за храната, държат много охлювите да са отглеждани по биологичен метод, да не са използвани никакви химикали. Затова и купих тази земя тук, защото тя е чиста, наоколо няма промишленост и замърсяване, отчита Кристиан. Освен това е монтирано капково напояване, което сам си е направил, защото за животинките най-важна е водата. Но не тази, питейната, тъй като хлорът убива охлювите, а кладенчова. Всеки ден за поливане на тревните площи от 3 дка отиват по 3-4 т вода. Така за една година бургазлията произвел 500 000 охлюви, което прави 4 т. Любопитното е, че при преработката на 2 кг от френския вид излиза 1,2 кг месо. А градинските охлюви от същото количество дават едва 600 г месо, отчита домакинът.
Във фермата, освен открити полета, има люпилня и хладилна камера. Така Кристиян си произвежда сам бебетата. Животинките се угояват за три месеца и после се събират. Ако няма пазар в момента, охлювите се нареждат в касетки и се поставят в хладилната камера при 2-3° С. Зимата охлювите спят, а през март се вадят. Поставят се в среда при 22° С постоянна температура и 92 % влажност на въздуха. Охлювите се събуждат, хранят се и след 15-20 дена започват да се чифтосват и снасят хайвер. Той се вади, престоява 48 часа, после се слага с кутийки с тор и след 15-20 дена има малки охлювчета. След това се пускат в тревата. Старите охлюви се преработват на месо. И тъй като проблемът с изкупуването на продукцията продължава, бившият брокер сам си търси пазарите. Обикаля Франция и Белгия, продава там. Но не мога да зная следващата година каква продукция трябва да произведа. А и спецификата на нашата работа е такава, че до март трябва да зная колко охлюви ще искат за края на годината. И колко яйца и хайвер да изкарам, колко бебета да отгледам, колко декара площи да подготвя, където да пусна малките охлювчета. Отиват по 250 000-280 000 броя на декар. Кристиян добавя, че килограм хайвер от охлюви струва 1000 евро, но няма на кого да го продаде в България.
Фермерът е категоричен, че от охлювъдството не се печели добре, затова е затворил едно от полетата и върху площа е засадил 3 дка храсти с лешници. Подготвям още две градини по 7-8 дка, където ще разширя производството на лешници. Според него няма държавна политика за охлювъдството, държавата не ни защитава, тъй като продаваме на външните пазари. Обикалям цяла Европа да се моля наляво-надясно някой да ги купи. Или пък ги купуват тук прекупвачи на ниски цени, а после ги продават далеч по-скъпо. Стопанинът добавя, че инвестира със собствени средства, не участва по биопрограми за финансиране, защото е безсмислено. От 3 г. по тях никой не е взел и лев. В същото време, ако не ги третираш с химикали, торове и препарати, половината храсти ще изсъхнат. От друга страна, като държавата не ти плаща субсидия за лешниците, не си струва да се занимаваш с биопроизводство. По-добре да си работя така, след една година лешниците ще станат, ще си ги продавам и така, решил е той.
Кристиян купува празни дворни места, където е имало къщи. Били са над 3000 във Виноград, сега я има 250, я не. Останалите са разграбени заради оградите от камък. Върху 5 такива дворни места е разположил стопанството си. Освен това бургазлията е купил и ресторант в Орловец, който не работи от 20 г. Идеята беше да се затвори цикълът и да се направи цех за преработка на охлюви – консервиране, пастет, само месо, казва домакинът. Но изискванията са големи, скъсват те от проверки, няма работници. Кристиян и Мария признават, че много обичат да си приготвят охлюви по боргундски. Животинките се сваряват и после всеки охлюв се слага в черупка. Прави се смес от краве масло, 5-6 скилидки чесън, лук, магданоз, сол и черен пипер. Със сместта се запечатват черупките, които се запичат. Двамата обичат и охлюви на сармички, кюфтета, с ориз. Истински деликатес е, но много време се изисква за приготвяне на вкусотията. Животинките се използват също за лечение на стомашни заболявания, а също и в козметиката.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
